Кристина Патрашкова
| Кристина Патрашкова | |
| българска журналистка | |
| Родена | |
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Тодор Патрашков |
| Съпруг | Иво Димитров |
Кристина Тодорова Патрашкова (р. 1962 г.) е българска журналистка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на известния и вече покоен проф. Тодор Патрашков.[1]
Започва работа в редакцията на вестник „Отечествен фронт“, а след това и в „Работническо дело“.[1]
След тръгването на първия частен всекидневник „24 часа“ се мести в него, поканена от началника си от културния отдел на „Отечествен фронт“ Петьо Блъсков, който стои начело на новата пресгрупа. След продажбата на вестника на германската групировка ВАЦ тя и група журналисти, основно от пресгрупа „168 часа“ основават вестник „Сега“. Впоследствие работи за „Монитор“ и отново за „24 часа“, а впоследствие за кратко е зам.-главен редактор на вестник „Уикенд“. В края на 2009 г. е главен редактор на новия вестник „Галерия“, който прави уникални разкрития за кратко време – записите „Ало, Ваньо“, които предизвикаха скандала около Мишо Бирата, разкритията за апартаментите на Цветан Цветанов. През февруари 2011 г. пред редакцията на „Галерия“ избухва бомба, а терористите не са открити.
Освен във вестници Патрашкова е работила и в различни телевизии. За известно време води авторското предаване „Истории с Патрашкова“ в ТВ2.[2] Известна е с многобройните си коментари в различни риалити формати.
През септември 2012 г. влиза във ВИП Брадър 4 като първия вестникар в шоуто.[1] От септември 2018 е част от панелистите в предаването на Гала „На кафе“.
Автор е на множество интервюта-изповеди с водещи български и световни интелектуалци и хора на културата. Авторка е на няколко книги.
Член е на журито на наградата за роман на годината „Вик“ при последното ѝ издание през 2009 г.[3]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носителка е на много награди, сред които „Златното перо“ за принос в българската култура[4], както и наградата на ВМРО „Достойнство и чест“ за най-достойна българка през 2010 година[5]. Патрашкова дълги години отразява кинофестивала в Кан, както и други събития в областта на културата по света. През 2011 година е избрана за една от 100-те най-влиятелни жени в България.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- За какво ядохме жабите. Интервюта. София: Христо Ботев, 2000, 275 с.
- Да живей България!. София: Захарий Стоянов, 2006, 230 с.
- Алексей и Бойко. Моята истина. София: Милениум, 2010, 191 с.
- Алексей и Бойко 2. Домашен арест. София: Милениум, 2011, 198 с.
- Vip Brother: Аз бях там. София: Кроз, 2012, 192 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Биография на Кристина Патрашкова на сайта на сп. „Слава“.
- ↑ „Кристина Патрашкова: Ще правим свидетелска журналистика“, интервю на Надежда Попова, в. „Монитор“, 19.02.2008.
- ↑ Жури на награда „Вик“ за 2009 г. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine., сайт на наградата.
- ↑ „Награждават 24 със 'Златно перо' на 24 май, Милен Велчев също с приза“, vesti.bg, 23 май 2004 г.
- ↑ „Кристина Патрашкова спечели класацията на ВМРО „Достойнство и чест“, bulphoto.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Кристина Патрашкова: Всички знаем в кой вестник какво може и какво не може да излезе“, интервю на Марта Евтимова, e-vestnik, 2 юли 2008
- Светослав Спасов, „Културовед в агитката“, сп. „Тема“, бр. 25 (348), 23 – 29 юни 2008 г.