Финска граматика

Тази статия се занимава с граматиката на финския език. Той е уралски език и типологично е между флективен и аглутинативен език. За начините, по които разговорният език се различава от книжовния, вижте Разговорен фински език.

Местоимения

Лични местоимения

Личните местоимения се използват само за човешки същества. В таблицата по-долу личните местоимения са в именителен падеж.

Лични местоимения
Фински	Български
Ед. ч.
minä	аз
sinä	ти
hän	той или тя
Мн. ч
me	ние
te	вие
he	те
Учтива форма
Te	Вие

Както унгарският и останалите угро-фински езици, а също и тюркските езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.

Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.

В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са mä и sä, в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:

Лични местоимения
Книжовен език	Разговорен език
Ед. ч.
(minä) olen/tulen	mä oon/tuun
(sinä) olet/tulet	sä oot/tuut
hän/se on/tulee	se on/tulee
Мн. ч.
(me) olemme/tulemme	me ollaan/tullaan
(te) olette/tulette	te ootte/tuutte
he/ne ovat/tulevat	ne on/tulee
Учтива форма
Te olette/tulette	Te ootte/tuutte

Показателни местоимения

Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.

Показателни местоимения
Фински	Български
Ед. ч.
tämä	това
tuo	онова
se	то/онова
Мн. ч.
nämä	тези
nuo	онези
ne	те/онези

Въпросителни местоимения

Въпросителни местоимения
Фински	Български
kuka	кой, кое (от група)
mikä	какво, кое (от група)
ken	кой, кое (от група) – (стара или диалектна дума)
kumpi	кое (от двете)
kumpainen	кое (от двете) – (стара или диалектна дума)

Ken е вече архаична дума, но нейните склонени форми се използват вместо тези на kuka – ketä вместо kuta (кого?). Ketä rakastat? = Кого обичаш?

Относителни местоимения

Относителни местоимения
Местоимение	Пример	Български
joka (отнася се до предходната дума)	Hän on ainoa, jonka muistan	Тя/той е единствената/единственият, когото помня.
mikä (отнася се до предходното просто изречение/ sentence или до местоимение или супрелатив, отнасящ се до нещо)	Se on ainoa asia, minkä muistan	Това е единственото нещо, което помня.

Реципрочни местоимения

Реципрочни местоимения
Местоимение	Пример	Английски
toinen	He rakastavat toisiaan	Те се обичат (взаимно)
	He rakastavat toinen toistaan	Те се обичат (един друг)

Възвратни местоимения

Възвратни местоимения
Местоимение	Наставка	Пример	Български
itse	заедно със съответната притежателна наставка	Keitin itselleni teetä.	Направих си (на себе си) малко чай.

Неопределителни местоимения

Неопределителни местоимения
Фински	Български
joka (несклонено)	всеки
jokainen	всеки, всички
joku	някой (човек)
jompikumpi	който и да е
jokin	някой, нещо (животни, предмети)
kukin	всеки един
kumpainenkin	и двата (стара/диалектна)
kumpikin	и двата
mikin	всяко нещо (диалектна)
kenkään	някой (стара/поетична)
kukaan (ном.), kene+..+kään	някой
→ ei kukaan	никой
kumpikaan	някой
→ ei kumpikaan	нито един
mikään	каквото и да е → ei mikään = нищо

Форми на съществителните имена

Финският език не прави разлика между род при съществителните имена. Липсват неопределителен и определителен член.

Падежи

Финският език има петнадесет падежа за съществителните имена: четири граматични падежа, шест локативни, два есивни (три в някои източни диалекти) и маргинални падежа. Думата в местния падеж изменя глагола, а не съществителното име.

Фински падежи
Падеж	Наставка	Български предлог	Пример	Превод
Граматични
именителен (nominatiivi)	–	–	talo	къща
родителният (genetiivi)	-n	на	talon	на къщата
винителен (akkusatiivi)	-, -t or -n	–	talo / talon	къща
партитив (partitiivi)	-(t)a	–	taloa	къща (като допълнение)
Локатив (вътрешен)
инесив (inessiivi)	-ssa	in	talossa	в къщата
елатив (elatiivi)	-sta	от (вътре)	talosta	от къщата
илатив (illatiivi)	-an, -en, etc.	в/към	taloon	в/към къщата (навътре)
Локатив (външен)
адесив (adessiivi)	-lla	в, на	talolla	в къщата
ablative (ablatiivi)	-lta	from	talolta	from (a) house
алатив	-lle	към	talolle	към къщата
Есив
есив (essiivi)	-na	като	talona	като къща
транслатив (translatiivi)	-ksi	към (за роля)	taloksi	към (бъдене) на къща
Маргинални
инструктив (instruktiivi)	-n	с (помощта на)	taloin	с къщите
абесив (abessiivi)	-tta	без	talotta	без къща
комитатив (komitatiivi)	-ne-	заедно (със)	taloineen	с къщата

Съществително име в комитативния падеж винаги е следвано от притежателна наставка, но не и определителните имена: Mies ylellisine taloineen = Човек със своите луксозни къщи. Също така, само винителният падеж на местоименията е различен от именителния и/или родителния: minut, винителен падеж на minä.

Множествено число

Има три разновидности на множественото число във финския език:

Именително множествено число

Именителното множествено число е определителното, делимо число. Наставката е -t и може да се появи само в крайната позиция т.е. не се използва, когато има притежателна наставка.

Именително множествено число
Фински	Английски
Koirat olivat huoneessa	Кучетата бяха в стаята
Huoneet olivat suuria	Стаите бяха големи

Следвани от числителни

Следвани от числа по-големи от едно в единствено число, именителен падеж съществителното е в единствено число, партитивен падеж.

Следвани от числителни
Фински	Български
Huoneessa oli kaksi koiraa	Имаше две кучета в стаята
Talossa oli kolme huonetta	Къщата имаше три стаи
Ostin tietokoneen tuhannella eurolla	Купих компютър за сто евро
Tarvitsen kahdet kengät	Нуждая се от три чифта обувки

Склонено множествено число

Използва се коренът на партитивното множествено число, склонено със същите окончания, както за единствено число при съществителните. Наставката -i- се добавя, само пред друга наставка.

Склонено множествено число
Фински	Български
huone -> huoneita	(някои) стаи
-> huoneissa	в стаи

Склонение на местоимения

Склонение на местоимения
Фински	Падеж	Пример	Български
minä	номинатив		аз
'minun'	генитив		мой
		Tämä talo on minun '	Тази къща е моя
		Tämä on minun taloni '	Това е моята къща
minut	акузатив	Hän tuntee minut	Тя ме познава
minua	партитив	Hän rakastaa minua	Тя ме обича
minussa	инесив	Тämä herättää minussa vihaa	Това събужда гняв в мен
minusta	елатив	Hän puhui minusta	Тя говореше за мен. Също се използва като според мен.
minuun	илатив	Hän uskoi minuun	Тя вярваше в мен
minulla	адесив	Мinulla on rahaa	Имам малко пари
minulta	аблатив	Нän otti minulta rahaa	Тя взе малко пари от мен
minulle	алатив	Аnna minulle rahaa	Дай ми малко пари
sinuna	essive	Sinuna en tekisi sitä	Ако бях на твое място, нямаше да го направя. (букв. като теб)
minuksi	translative	Нäntä luullaan usein minuksi	Често е бъркана за мен.

Видове основи за съществителни/прилагателни имена

Основата на думата е частта, за която се закрепят окончанията за склонение. За повечето видове съществителни и прилагателни именителният падеж е идентичен с основата (номинативът е немаркиран).

Гласна основа

Дума с гласна основа е дума, която завършва на гласна буква в именителния падеж и остава крайна гласна във всички форми. Гласната основа обаче може да се промени в някои склонени форми:

Български	Гласна основа	Ед. ч.	Ед. ч. (род.)	Ед. ч. (парт.)	Мн. ч.	Мн. ч. (род.)	Мн. ч. (парт.)	Забележки
риба	-a	kala	kalan	kalaa	kalat	kalojen	kaloja	a + i става oj след a, e или i
ъгъл	-a	kulma	kulman	kulmaa	kulmat	kulmien	kulmia	a + i става i след o или u
лято
kesä	kesän	kesää	kesät	kesien	kesiä	ä + i става i
име	-e	nimi	nimen	nimeä	nimet	nimien	nimiä	e става i в края на думата; е + i става i
зала	-i	halli	hallin	hallia	hallit	hallien	halleja	i + i става ej
светлина	-o	valo	valon	valoa	valot	valojen	valoja	основа с устнена гласна -o, -u, -y и -ö не се променя; мн. ч. i става j между гласни
плюшено мече	-e	nalle	nallen	nallea	nallet	nallejen	nalleja	непроменливи е-основи могат да се намерят в неологизми
земя	-aa	maa	maan	maata	maat	maiden	maita	дълга гласна бива скъсена преди мн. ч. -i-
път	-ie	tie	tien	tietä	tiet	teiden	teitä

Съгласна основа

Дума със съгласна основа е дума, в която падежните наставки могат, в някои случаи, да бъдат директно прикрепени след последната съгласна за поне някои форми. Думи със съгласна основа биват три вида.

Първият вид съгласна основа приличат на е-основите, но позволяват елизия на основната гласна в ед. ч. партитив и, за някои думи, мн. ч. генитив. Крайната съгласна в думите от този вида трябва да е една от: h, l, m, n, r, s, t.

Български	Основа	Ед. ч.	Ед. ч. (род.)	Ед. ч. (парт.)	Мн. ч.	Мн. ч. (род.)	Мн. ч. (парт.)	Забележки
коза
vuohi	vuohen	vuohta	vuohet	vuohien	vuohia
вятър
tuuli	tuulen	tuulta	tuulet	tuulien, tuulten	tuulia
бульон
liemi	liemen	lientä	liemet	liemien, lienten	liemiä	m → n преди t
звук
ääni	äänen	ääntä	äänet	äänien, äänten	ääniä
лък
jousi	jousen	jousta	jouset	jousien, jousten	jousia

Думи от този тип могат да имат малко по-нередовно склонение поради допълнителни исторически промени:

Български	Основа	Ед. ч.	Ед. ч. (род.)	Ед. ч. (парт.)	Мн. ч.	Мн. ч. (род.)	Мн. ч. (парт.)	Забележки
дете
lapsi	lapsen	lasta	lapset	lapsien, lasten	lapsia	Първата съгласна в съвкупност от три изпада: Cs + t → st
нож
veitsi	veitsen	veistä	veitset	veitsien	veitsiä
ръка
käsi	käden	kättä	kädet	käsien, kätten	käsiä	ti става si
нокът
kynsi	kynnen	kynttä	kynnet	kynsien	kynsiä
две
kaksi	kahden	kahta	kahdet	kaksien	kaksia	В допъление към предните промени, kt и ktt стават hd/hd

Друг вид думи със съгласни основи завършват на съгласна дори в именителен падеж; ако основна гласна е нужна за фонотактични причини е отново се появява. Съвременният фински позволява само зъбни и венечни съгласни (l, n, r, s, t) да се появяват като крайни.

Съществителни, завършващи на -s

Вокализация или лениция се среща наред с някои вероятни консонантна градация, например kuningas (номинатив) ~ kuninkaan (генитив) или mies ~ miehen. Илативите се маркират по следния начин: kuninkaaseen, mieheen.

-nen съществителни

Това е много голям клас думи, който включва общи съществителни имена (например nainen = жена), много собствени имена и много общи прилагателни. Добавянето на -nen към съществителното е много продуктивен механизъм за създаване на прилагателни (muovi = найлон -> muovinen = найлонов/пластмасов). Използва се също и за изграждането на умалителни имена.

Формата има същите правила като тези, завършващи на -s с изключение на именителния падеж, където е -nen. По този начин основата за тези думи премахва -nen и добавя -s(e), след което се добавя окончанието за склонение:

Фински	Български
muovisessa pussissa	в найлоновата торба
kaksi muovista lelua	две пластмасови играчки
muoviseen laatikkoon	към/в пластмасовата кутия

Някои умалителни съществителни:

Фински	Основна форма	Български
kätönen	käsi	ръчичка
lintunen	lintu	птичка
veikkonen	veikko	момченце
kirjanen	kirja	книжка
kukkanen	kukka	цветче/цветенце
lapsonen	lapsi	детенце

-е съществителни

-е съществителни
Падеж	huone (стая)	laite (устройство)
Ед. ч. (парт.)	kaksi huonetta две стаи	kaksi laitetta две устройства
Мн. ч. (ном.)	huoneet стаи	laitteet устройства
Ед. ч. (инесив)	huoneessa в стаята	laitteessa в устройството
Ед. ч. (илатив)	huoneeseen към стаята	laitteeseen към устройството