Федерико I Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Федерико Гонзага.
Федерико I Гонзага Federico I Gonzaga | |
3-ти маркграф на Мантуа | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Италия |
Религия | католицизъм |
Награди | Орден на златната шпора |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Гонзага |
Баща | Лудовико III Гонзага |
Майка | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) |
Братя/сестри | Барбара Гонзага Доротея Гонзага Франческо Гонзага (1444 – 1483) Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496) Паола Гонзага (1463 – 1497) Родолфо Гонзага |
Съпруга | Маргарета Баварска (10 май 1463 – 14 октомври 1479) |
Деца | Франческо II Гонзага Клара Гонзага Сиджизмондо Гонзага Елизабета Гонзага Джовани Гонзага Мадалена Гонзага |
Други роднини | Гуидобалдо да Монтефелтро (брат на съпруга(та)) Албрехт III (Бавария) (тъст) Елизабет Баварска (1443–1484) (сестра на съпруга(та)) |
Федерико I Гонзага в Общомедия |
Федерико I Гонзага (на италиански: Federico I Gonzaga, „il Gobbo“; * 25 юни 1441, Мантуа; † 14 юли 1484, Мантуа) от род Гонзага, е от 1478 г. 3-ти маркграф на Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-възрастният син и наследник на маркграф Лудовико III Гонзага (1412 – 1478) и съпругата му Барбара фон Бранденбург (1423 – 1481) от род Хоенцолерн, най-възрастната дъщеря на маркграф Йохан „Алхимика“ от Бранденбург-Кулмбах.
Регентство и управление
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на баща му, майка му ръководи регентството за него. Федерико I Гонзага се жени на 10 май 1463 г. в Мантуа за Маргарета Баварска (* 1 януари 1442, † 14 октомври 1479) от фамилията Вителсбахи, дъщеря на херцог Албрехт III (1401 – 1460) от Херцогство Бавария-Мюнхен и съпругата му Анна (1420 – 1474), дъщеря на херцог Ерих I от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек.
Взема участие в няколко сражения на страната на Миланското херцогство против Венецианската република, политика, която е много агресивна. По време на една от военните кампании Франческо завзема Азола, възползвайки се от интердикта на папа Сикст IV, който е наложен на Венецианската република. После е постигнато примирие между воюващите страни, и Лудовико Моро, регент на Херцогство Милано, настоява за връщане на Азола и другите завоювани територии. Това е удар за Федерико I Гонзага, от който не може да се оправи и умира на 14 юли 1484 година. Той е погребан в църквата Свети Андрей в Мантуа.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Клара Гонзага (* 1 юли 1464, † 2 юни 1503), ∞ 25 февруари 1481 за Жилбер дьо Бурбон (* 1443, † 5 октомври 1496), херцог на Монпансие
- Франческо II Гонзага (* 1466, † 1519), 4-ти маркграф на Мантуа от 1484, ∞ 12 февруари 1490 за Изабела д’Есте (* 18 май 1474, † 13 февруари 1539), дъщеря на Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара
- Сиджизмондо Гонзага (* 1469, † 4 октомври 1525), кардинал 1500
- Елизавета Гонзага (* 1471, † 1526) ∞ 1489 за Гуидобалдо да Монтефелтро († 1508), херцог на Урбино
- Мадалена Гонзага (* 1472, † 8 януари 1490)[1], ∞ 27 октомври 1489 за Джовани Сфорца, граф на Пезаро (* 5 юли 1466, † 27 юли 1510)[1]
- Джовани Гонзага (* 1474, † 23 септември 1525), ∞ 1493 за Лаура Бентивольо († 1523), основател на линията Гонзага ди Весковато
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Stammbaum der Familie Sforza. www.genmarenostrum.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Biography Архив на оригинала от 2006-11-21 в Wayback Machine.