Фатма Алийе Топуз
| Фатма Алийе Топуз Fatma Aliye Topuz | |
| турска писателка | |
 | |
| Родена |
9 октомври 1862 г.
|
|---|---|
| Починала |
Истанбул, Турция |
| Погребана | Истанбул, Турция |
| Националност |  Турция |
| Литература | |
| Псевдоним | Бир Ханъм |
| Период | 1889 – 1915 |
| Семейство | |
| Баща | Ахмед Джевдет Паша |
| Съпруг | Мехмед Фаик Бей |
| Деца | 4 |
| Фатма Алийе Топуз в Общомедия | |
Фатма Алийе Топуз (на турски: Fatma Aliye Topuz), позната също като Фатма Алийе или Фатма Алийе Ханъм, е турска писателка, есеистка, активистка за женски права и колумнистка.
Макар още в 1877 г. да е публикуван роман от турската авторка Зафер Ханъм,[1] Фатма Алийе с нейните 5 романа е смятана от литературните кръгове за първата романистка в турската литература и в ислямския свят.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Истанбул на 9 октомври 1862 г. Тя е второто дете на османския историк Ахмед Джевдет паша (1822 – 1895),[4] който е роден в Ловеч[5] и съпругата му Адвийе Рабия Ханъм.[6] Фатма има брат Али Седат и сестра Емине Семийе (1864).[3]
Поради позицията на баща си като валия на Египет и по-късно на Гърция, тя прекарва от 1866 до 1868 г. в Алеп, 6 месеца в Янина през 1875 г., живее със семейството си 9 месеца в Дамаск през 1878 г.
Фатма Алейе се обучава вкъщи, тъй като по онова време не е прието момичета да учат в училище, въпреки че няма забрана момичета да учат. Поради високата си интелектуална любознателност достига високо ниво на говорене и разбиране на арабски и френски език,[6][7]
През 1879 г., когато е на 17 години, баща ѝ урежда брака ѝ с капитан Мехмед Фаик Бей, адютант на султан Абдул Хамид II и племенник на гази Осман паша (героя от Обсадата на Плевен). Тя ражда 4 деца: Хатидже (родена 1880), Айше (родена 1884), Нимет (роден 1900) и Зюбейде Исмет (родена 1901).[6] Съпругът ѝ през първите години на брака им не ѝ позволява да чете книги на чужди езици.[6]
Писателска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Тя се появява на литературното поприще през 1889 г. с превода на романа на Жорж Оне „Волонте“. Фатма го превежда от френски на турски език под заглавието „Мерам“ с позволението на съпруга си 10 години след брака им. Книгата е публикувана под псевдонима Бир Ханъм (Една жена).[6]
Известният писател Ахмед Мидхад е толкова впечатлен от нея, че я обявява за негова почетна дъщеря във вестник Tercüman-ı Hakikat. Фатма Алийе е привлечена от бащинското му внимание и той я наставлява и обменя идеи с нея. След първия си превод тя използва псевдонима Мютерджиме-и Мерам (Mütercime-i Meram: буквално: Женският преводач на Мерам) в следващите преводи, които прави.[7][8]
През 1894 г. Фатма и Ахмед Мидхад пишат заедно романа Hayal ve Hakikat („Сън и истина“). Тя пише частите за героинята, а частите за мъжкия герой са писани от Мидхад. Книгата е издадена от името на Bir Kadın ve Ahmet Mithat (Една жена и Ахмед Мидхад)[9] След този роман двамата автори разменят дълги писма, които по-късно са публикувани във вестник Tercüman-ı Hakikat.[9]
Фатма Алийе публикува първия си самостоятелен роман, Muhazarat („Полезна информация“), през 1892 г. под истинското си име. В романа се опитва да отхвърля убеждението, че жената не може да забрави първата си любов. Това е първият роман в Османската империя, написан от жена. Книгата е преиздадена през 1908 г.
Вторият ѝ роман, Udi („Свирачът на лютня“), публикуван през 1899 г., разказва за жена, свиреща на уд, която Фатма среща в Алеп. В този роман разказва на обикновен език житейската история на Бедия, която има нещастен брак.[8][9] Известният романист Решад Нури Гюнтекин нарежда Udi сред най-важните творби, които привличат интереса му към литературата.[10]
Другите ѝ романи са Raf'et (1898), Enin (1910) и Levaih-i Hayat. В нейните произведения се засягат темите за брака, хармонията между съпрузите, любовта и привличането и важността на ухажването спрямо уговорените бракове. Освен това поставя като централна тема индивидуализма чрез създаването на независими и разчитащи на себе си героини, които работят и изкарват свои пари, без да се нуждаят от мъж.[11]
През 1893 г. нейната известност расте след публикуването на книгата на Ахмед Мидхад Bir Muharrire-i Osmaniye'nin Neşeti („Раждането на османската писателка“), в която се съдържат писмата на Фатма Алийе. В тези писма тя изразява неспирния си ентусиазъм да учи.
Есето ѝ Nisvan-ı İslâm е преведено на френски език под заглавието Les femmes muselmannes и също така на арабски език, а романът ѝ Udi – на френски език. Нейни творби са включени в каталога на женската библиотека на Световното колумбийско изложение в Чикаго през 1893 г. Въпреки своята известност, тя изпада в забрава до втория конституционен период.[9]
През 1914 г. публикува книгата Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı(„Ахмед Джевдет паша и неговото време“), за да защити баща си от политически атаки. В тази книга тя възнамерява да представи политическата сцена след втория конституционен период[10] Противоречивостта обаче на написаното спрямо официалните исторически тези води до изключване на книгата от литературата.
Активистка за женски права
[редактиране | редактиране на кода]Освен литературната си работа, между 1895 и 1908 г. Фатма Алийе води своя колонка в списание Hanımlara Mahsus Gazete („Собствен вестник на жените“) за правата на жените, без да се отказва от своите консервативни възгледи. Сестра ѝ Емине Семийе Онасия (1864 – 1944) е сред първите турски феминистки[3] и също е сред интелектуалките на редакторския екип на излизащото 2 пъти седмично списание.
През 1896 г. Фатма издава книгата Nisvan-ı İslam („Жените на исляма“), в която обяснява на западния свят положението на мюсюлманските жени. В книгата защитава консервативните традиции в противоположност на съвременните герои, които създава в своите романи.
Хуманитарна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Ф. Алийе се занимава с благотворителност. След Гръцко-турската война от 1897 г. основава благотворителната организация Nisvan-ı Osmaniye İmdat Cemiyeti („Асоциация на османските жени за помощ“), която да подкрепя семействата на войниците. Тя е сред първите женски организации в страната. За хуманитарните си усилия е наградена с Орден за благотворителност от султан Абдул Хамид II през 1899 г.[12]
Фатма Алийе е първата жена-член на Osmanlı Hilal-i Ahmer Cemiyeti (Османския Червен полумесец). Нещо повече, тя работи за Müdafaa-i Milliye Osmanlı Kadınlar Heyeti (Комитет на османските жени за национална защита), основан след Итало-турската и Балканските войни.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Най-малката ѝ дъщеря, Зюбейде Исмет, приема християнството през 1926 г. и напуска Турция, за да стане римокатолическа монахиня.[4] Фатма Алийе също пътува през 1920-те години няколко пъти до Франция поради здравословни причини и в търсене на дъщеря си.[6] През 1928 г. губи съпруга си. Фатма Алийе приема фамилното име Топуз след въвеждането на закона за фамилните имена в Турция от 21 юни 1934 г. Последните години от живота си прекарва в лошо здраве и финансови трудности. Умира в Истанбул на 13 юли 1936 г.[7] Погребана е в гробището Ферикьой.
Признание и оспорване
[редактиране | редактиране на кода]Макар че Зафер Ханъм написва романа си Aşk-ı Vatan („Любов към родината“) през 1877 г. – години преди Фатма Алийе, тя не се смята за първата турска авторка поради това, че е публикувана една-единствена работа.[7]
Портретът на Фатма Алийе е изобразен на обратната страна на банкнота от 50 турски лири, издадена през 2009 г.[13] Решението на Централната банка на Турция да избере нея като първата жена, която е толкова почитана, и като първата турска авторка, създава спорове между писателите и историците.[2] Критиците твърдят, че авторките от републиканския период като Халиде Едип Адъвар или Айше Афет Инан са по-подходящи да бъдат поставени на банкнота заедно с портрета на Ататюрк, отколкото Фатма Алийе, която развива идеи за правата на жените в контекста на шериата и се противопоставя на реформите на Ататюрк.[4]
Избрани творби
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Muhazarat (1892) („Полезна информация“)
- Hayal ve Hakikat (1894) („Сън и истина“)
- Raf'et (1898)
- Udi (1899) („Свирачът на лютня“)
- Enin (1910) (Groaning)
- Levaih-i Hayat (Scenes from Life)
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Meram (1890) от френски език („Волонте“, Жорж Оне, 1888)
Есета
[редактиране | редактиране на кода]- Namdaran-ı Zenan-ı İslamıyan (1895) („Известни мюсюлмански жени“)
- Osmanlıda Kadın: Cariyelik, Çokeşlilik, Moda (1895) („Жените в Османската империя: Одалиски, полигамия, мода“)
- с Махмуд Есад, Taaddüd-i Zevcat („Полигамия“)
- Nisvan-ı İslam (1896) („Жените на Исляма“) френски превод Les femmes muselmannes
- Teracim-i Ahval-ı Felasife (1900) („Биографии на философи“) (2006) Çizgi Kitabevi, Konya. Reprint. 153 pages ISBN 975-8867-84-9[14]
- Tedkik-i Ecsam (1901) („Изследвания на обекти“)
- Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı (1914) („Ахмед Джевдет Паша и неговото време“)
- Kosova Zaferi / Ankara Hezimeti: Tarih-i Osmaninin Bir Devre-i Mühimmesi (1915) („Победата при Косово / Загубата при Анкара: Важен период в османската история“)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Zafer Hanim’in Ask-i Vatan Romani // Архивиран от оригинала на 2012-02-26. Посетен на 5 март 2016.
- ↑ а б 50 lira edebiyat dünyasını ikiye böldü // Hürriyet, 24 януари 2009. Посетен на 26 април 2009. (на турски)
- ↑ а б в Fatma Aliye'nin gölgesinde kalan kardeşi // Haber7. 2009. Посетен на 23 април 2009. (на турски)
- ↑ а б в Bayer, Yalçin. Paralardaki Aliye Hanım... // Hürriyet, 11 януари 2009. Посетен на 26 април 2009. (на турски)
- ↑ Налбант, Мукаддес. „Една дама“ – първата жена-философ на Турция, сп. Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 11/2016[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е Yunus, Ceyda. Fatma Aliye kime uzak? // Milliyet, 28 март 2008. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
- ↑ а б в г E-9 Fifty Turkish Lira // TC Merkez Bankası. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ а б Fatma Aliye Hanım // Edebiyat Öğretmeni. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
- ↑ а б в г Fatma Aliye Hanım´ın Vefatının 70. Yılı // Türkiye Yazarlar Birliği. Посетен на 3 май 2009. (на турски)[неработеща препратка]
- ↑ а б Zavallı Fatma Aliye Hanım // Zaman. Архивиран от оригинала. Посетен на 3 май 2009. (на турски)
- ↑ Barbarosoğlu, Fatma K. TURKISH PIONEER 'Fatma Aliye Hanım' The first generation of Turkish female writers-2 // Today's Zaman, 31 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2008-11-17. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Ottoman medal for 'compassionate' British lady to go under the hammer // Hurriyet Daily News, 24 януари 2015.
- ↑ TL banknotes to be in circulation in 2009 // Turkish Daily News, 15 септември 2006. Архивиран от оригинала на 30 септември 2007. Посетен на 28 септември 2006.
- ↑ Çizgi Kitabevi Yayınları, Konya, Mayıs 2006, архив на оригинала от 22 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090122022124/http://www.cizgikitabevi.com/felsefe_icerik.htm#4, посетен на 25 май 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мукаддес Налбант, „Една дама“ – първата жена-философ на Турция, philosophia.bg, 3 февруари 2016
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fatma Aliye Topuz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
