Направо към съдържанието

Уикипедия:Проверяващи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Уикипедия:CU)
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание 		  Уикиетикет   Редактиране
на страници 		  Портал на
общността 		  Навигация  

Потребителски групи:

Обсъждания и заявки:

Обсъждания с консенсус:

Обсъждания с гласуване:

Други:

Съкращение: У:ПРОВ, У:ЧЮ, WP:CU

Проверяващите (на английски: checkusers, още чекюзъри, от англ. check, „проверявам“, и user, „потребител“) са малка група потребители, които имат достъп до инструмента CheckUser. С помощта на този инструмент, проверяващите могат да проверят IP адресите, използвани от регистрирани потребители, както и друга техническа информация, която може да подпомогне разкриването на евентуални необявени марионетки.

Използването на такива допълнителни сметки от един редактор по принцип не е забранено, но понякога с тях може да бъде злоупотребявано, например:

  • гласуване повече от веднъж от страна на един редактор в обсъждания с гласуване, с което грубо се нарушава справедливостта;
  • създаване на илюзия за по-широка подкрепа на дадена позиция в различни дискусии, отнасящи се до съдържание на статии или други въпроси;
  • в контекста на горното, когато се касае за редакторска война, заобикаляне на изискването за не повече от три връщания в рамките на 24 часа;
  • заобикаляне на наложени от администраторите блокирания или решения от общността за отнемане на правата за редактиране;
  • извършване на мащабен вандализъм, оставащ незабелязан, защото се състои от отделни малки вандализми от привидно несвързани потребители;
  • тролстване, разиграване на редактори и въобще други „забавления“ от хора с твърде много свободно време и малко театрален талант;
  • упражняване на анонимен и безконтролен психически тормоз над други редактори, чрез обиди, заплахи и други средства.

Проверяващите се подчиняват на Общата политика за проверяващите (по-нататък за удобство съкращавана като ОПП), която е задължителна за всички проекти на Уикимедия. Кандидатстването и гласуването на кандидатурите се извършва на страницата Уикипедия:Гласувания за проверяващи, следвайки описаната там процедура. За да получат права от стюардите, ОПП изисква кандидатите за проверяващи да съберат най-малко 25 гласа „за“, които да съставляват поне 70% от подадените гласове.[1] Успешно избраните кандидати, които не са администратори, могат при желание да получат и администраторски права, но за целта при гласуването трябва да са покрили също необходимото за избор на администратори мнозинство „В“, т.е. поне 3/4 (75%) одобрение при най-малко 6 гласа „за“. Срокът за гласуване по кандидатурите за проверяващи е 28 дни (672 часа). По-голяма от обичайната продължителност се налага заради изискването на ОПП за над четири пъти по-голяма подкрепа в сравнение с мнозинствата в У:ПГ, която може да е трудно да бъде събрана в периоди на по-малка активност, като например през летните месеци.[2] Подобно на установилата се практика при администраторите и бюрократите, проверяващи, които са се отказали доброволно от правата си, могат по-късно отново да ги получат без ново гласуване. Затова на проверяващи, които възнамеряват да отсъстват от проекта по-продължително време, се препоръчва да се отказват от правата си, за да намалят риска от случайно изтичане на поверителна информация, в случай че междувременно сметката им бъде компрометирана.[3]

Важно е да се разбира и помни, че инструментът CheckUser не е магическа кристална топка: предоставяната от него информация в повечето случаи представлява само улики – косвени, а не преки доказателства относно използването на няколко сметки от един редактор. Проверяващите е нужно да съпоставят тази информация с останалите установени факти: специфика на извършваните редакции, времеви интервали на активност, възможни мотиви и т.н., за да могат да преценят степента на достоверност на подозираната връзка. Впрочем, самата техническа информация от инструмента често изисква добро познаване на мрежовите технологии, за бъде интерпретирана вярно. Поради тези причини, отговорите на проверяващите не винаги могат да бъдат категорични („има/няма връзка“), и е възможно да варират в широки граници от „много е вероятно да има връзка“ през „малко вероятно е“ до „наличната информация е недостатъчна за установяване на евентуална връзка“.

Предвид поверителната информация, до която имат достъп, проверяващите трябва да са особено старателни в опазването на сметката си от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, която в никакъв случай не трябва да бъде използвана за други сметки или сайтове, най-настоятелно се препоръчва и активирането на двуфакторната аутентикация.

В момента в Уикипедия на български проверяващите са 0, или 0% от активните потребители. Списък можете да намерите на тази страница.

Често задавани въпроси

[редактиране на кода]
Дори това коте знае, че инструментът CheckUser служи за лов само на лоши марионетки, но не и на рибки

Подаване на заявки

[редактиране на кода]
  • Смятам, че потребител „X“ е марионетка на „Y“. Как мога да поискам да бъдат проверени?
Вижте следващия раздел, но първо прочетете внимателно и останалите въпроси в групата.
  • Мога ли, както и преди избора на местни проверяващи, също да поискам проверка от стюардите в Метауики?
По принцип, стюардите биха отказали да извършат проверка в проект, в който има избрани местни проверяващи. Изключения може да бъдат направени за случаи, които изискват спешна намеса, или когато е налице вандализъм, извършван в няколко от проектите на Уикимедия едновременно.
  • Съмнявам се, че „X“ използва марионетки, но не мога да го докажа. Мога ли да поискам все пак да бъде проверен?
Практиката да се търсят марионетки „за всеки случай“, без основателна причина, се нарича фишинг (на английски: fishing, „риболов“), и е абсолютно забранена. Проверки може да бъдат извършвани само когато са налице достатъчно основания да се подозира извършването или подготвянето на злоупотреба.
  • Сметката „Y“ се държи като трол, тормози други редактори и вероятно е марионетка, но не знам чия. Може ли да бъде проверен?
Да, когато е налице разрушително поведение в нарушение на правилата на Уикипедия и има достатъчно основание да се подозира използването на марионетки, проверката е допустима, дори при условие, че евентуалният кукловод не е предварително известен. Даже и проверката да не установи връзка с други потребители, това не я прави невалидна или извършена в нарушение на политиката.
  • Какво точно означава „достатъчно основание“ за да поискам проверка? Нали именно проверката трябва да докаже злоупотреба?
Използването на множество сметки само̀ по себе си не е нарушение. Нарушение е, ако те се използват за разрушителни действия и/или заобикаляне на правилата. Затова трябва предварително или а) да е налице някакво вредителско поведение от няколко сметки, за които може да се предполага, че са свързани, например ако всичките извършват еднотипен вандализъм или съвместно осъществяват тормоз над други редактори, или б) да има резонно съмнение, че се извършва злоупотреба с марионетки в специфични, уязвими за подобна злоупотреба случаи: например няколко потребителя без съществени други редакции изведнъж се включват активно в редакторска война на нечия страна, помагайки ѝ да не наруши У:ПТВ, или при гласувания иначе неактивни сметки изведнъж се „събуждат“, за да гласуват в подкрепа на определен редактор.
  • Обвинен съм, че ползвам марионетки. Мога ли и за себе си да поискам проверка, за да докажа, че това не е така?
По принцип да, но проверяващите най-вероятно ще отговорят уклончиво, тъй като е възможно марионетките да са много добре замаскирани. Освен това, ако въпросът е елемент от тактика за тролстване, може да бъдете блокиран(а).

Права и контролиране

[редактиране на кода]
  • До каква точно информация имат достъп проверяващите?
Проверяващите могат да проверят от кои IP адреси е редактирал даден потребител, както и, обратно, кои потребители са редактирали от определен адрес. Те също могат да видят и друга техническа информация, която сървърите на Фондация „Уикимедия“ са регистрирали при извършване на редакциите.
  • Значи ли това, че проверяващите могат да ме следят откъде редактирам?
Общата политика за проверяващите не допуска извършването на проверки без основателна причина, каквато може да бъде само възпиране на действия, които вредят на проекта. В частност, недопустимо е инструментът да бъде използван за упражняване на политически контрол, за оказване на натиск върху редактори или като заплаха срещу друг редактор при възникнал спор относно енциклопедично съдържание. Всяка проверка се записва в специален дневник, подобно на дневниците на изтриванията и блокиранията, и не може да бъде извършена тайно. В случаи на злоупотреби с инструмента, проверяващият ще бъде незабавно лишен от достъпа си до него.
  • Могат ли проверяващите да разпространят информацията откъде редактирам?
Разкриването от проверяващ на IP адрес, местонахождение или друга информация, чрез която регистриран потребител може да бъде идентифициран като реален човек, представлява сериозно нарушение на Декларацията за поверителност. Изключение се допуска само в два случая. Първият е, когато това е нужно за спиране на разрушителната дейност на потребител, който нарушава правилата със своите действия (например извършва мащабен автоматизиран вандализъм или публикува спам). Вторият случай е, ако потребителят сам вече е разкрил тази информация в проекта.[4]
  • Кой осъществява контрол върху проверяващите?
На първо място, проверяващите са длъжни да се контролират взаимно. Именно по тази причина не се допуска в даден проект да има само един проверяващ. В проекти, които имат избран Арбитражен комитет, неговите членове също могат да имат правото да следят дневника на проверките и да контролират дейността на проверяващите. Най-висшата инстанция с право да извършва подобни проверки, както и въобще да контролира спазването на общата политика, политиката за достъп до непублична информация и на декларацията за поверителност, е Комисията на омбудсманите, към която може да се обръщат редактори от всички проекти.
  • В кои случаи и как мога да подам жалба срещу проверяващ?
Ако разполагате с доказателства или имате достатъчно сериозни основания да предполагате, че проверяващ злоупотребява с поверените му инструменти – например системно извършва проверки без основателна причина или използва информацията от инструментите за упражняване на политически контрол, за оказване на натиск върху редактори или като заплаха срещу друг редактор при възникнал спор относно енциклопедично съдържание – следва да се обърнете към Комисията на омбудсманите (контакти • подаване на заявки). Имайте предвид, че основателността на една проверка не се определя от нейния резултат: дори той да е негативен (т.е. да не е установена връзка с други сметки), това не означава, че проверката е била извършена неправомерно. При какви условия може да се извършват проверки е записано по-обстойно в общата политика за проверяващите, но накратко може да се резюмира, че проверката трябва да е извършена, за да бъде защитена Уикипедия от вредителско поведение. В този смисъл, проверка на предполагаеми сметки на кукловод с история на злоупотреби е оправдана, дори от тези конкретни сметки да не са извършвани вредителски редакции или даже въобще да нямат редакции. Не е оправдано обаче извършването на проверки за предполагаеми марионетки на добросъвестни редактори: важно е да се помни, че макар използването на тайни марионетки да не е добра практика, то също така не е забранено, стига да не е извършено със зъл умисъл. Както вече беше споменато, абсолютно забранено е използването на проверки като средство за натиск срещу други редактори.

Процедура и последствия

[редактиране на кода]
  • Ще ме уведомят ли проверяващите, ако извършват проверка върху мои сметки?
Общата политика за проверяващите им позволява да уведомяват потребители, които са обект на проверка, но не ги задължава непременно да правят това. Обичайно, проверките се регистрират в страницата Уикипедия:Разследвания на марионетки с цел документиране случаите на злоупотреба, без непременно проверяваните да бъдат специално уведомявани (възможно е обаче те да получат автоматично съобщение, че са били споменати). Проверяващите също не са задължени да съобщават публично за извършваните проверки, особено в деликатни случаи, изискващи запазване на поверителност. Всички проверки обаче, обявени или не, се регистрират в дневника на проверките и подлежат на контрол.
  • Какви действия ще предприемат проверяващите, ако установят, че съм използвал марионетки?
Зависи от конкретния случай. Ако действително е извършено нарушение, според неговите специфика и тежест може да бъдат анулирани подадени гласове от марионетки, да бъдете предупреден(а), или дори да бъде наложено блокиране. При особено тежки нарушения, като например отправяне на заплахи, блокирането вероятно ще бъде безсрочно. Ако проверката е била извършена по заявка на администратор, най-вероятно проверяващите ще оставят на него или нея да прецени какви действия да предприеме. Тъй като проверяващите по право и сами са администратори, те също могат да налагат блокирания, включително върху отворени проксита и/или IP мрежи, използвани за злоупотреба.
  • Пред кого и как мога да протестирам предприети срещу мен действия от проверяващи?
Ако сте блокиран(а) от проверяващ и смятате, че това е в резултат на грешка, просто изпратете писмо до checkuser-requestswikimedia.bg, като обясните защо според Вас блокирането е неправилно. Имайте предвид, че администраторите нямат право да отменят по своя инициатива блокирания, наложени от проверяващи, затова протестирането пред тях е безпредметно. Ако отговорът на проверяващите не Ви удовлетворява или не получите такъв, или пък ако разполагате с доказателства или имате достатъчно сериозни основания да предполагате, че проверяващ злоупотребява с поверените му инструменти, вижте отговора на въпроса Как мога да подам жалба срещу проверяващ? по-горе.

Кандидатстване и други

[редактиране на кода]
  • Искам да се кандидатирам за проверяващ. Какви са изискванията?
Работата на проверяващите е изключително отговорна, тъй като боравят с поверителна информация, разкриването на която може да има сериозни последствия за проверяваните. В определени случаи е възможно проверяващите да носят дори юридическа отговорност за своите действия. Ето защо от тях на първо място се изисква да бъдат изключително добросъвестни, да познават добре Декларацията за поверителност (те също трябва да подпишат Споразумението за поверителност за непублична информация, което произтича от Политиката за достъп до непублична информация, и заради което трябва да имат навършени 18 години) и безкомпромисно да спазват възприетата политика. Освен това, тъй като информацията от инструмента е строго техническа и е нужно да бъде интерпретирана правилно в съответния контекст, силно желателно е доброто познаване на мрежовите технологии, добра наблюдателност, изчерпателност и методичност в проверките, здрава логическа мисъл и способност да се намират взаимовръзките между привидно несвързани факти и събития. Ако това ви звучи като изискване за следовател, то е защото работата действително има общи черти със следователската.
  • Какво става с проверяващи, които са неактивни дълго време?
Съгласно общата политика, проверяващ, чиято потребителска сметка не е била активна в продължение на повече от една година, ще бъде лишен от правото си на достъп. Какво точно се разбира под „активност“ е дискутирано неколкократно на беседата на политиката (вж. също архивите). Мненията са различни, но консенсусът клони към включването в това понятие не само на извършените проверки, но също и на обичайното редактиране, както и на дейностите, извършвани от бюрократи и администратори, като изтриване, блокиране, даване на права и т.н. Основен довод срещу определянето на активността единствено като извършване на проверки е, че по този начин проверяващите биха били насърчавани да правят проверки без нужда, просто за да не загубят иначе правата си.

Бележки

[редактиране на кода]
  1. ↑ Въпреки, че това мнозинство не е променяно от 2005 година насам, добре е преди всяко гласуване да се провери текущата версия на ОПП.
  2. ↑ Подобна промяна в срока на провежданите гласувания е разрешена от т.9 на правилата за гласуване.
  3. ↑ По този начин те също не рискуват да загубят служебно правата си поради неактивност.
  4. ↑ Фондация „Уикимедия“ също може да предоставя подобна информация на правоохранителни органи при постъпило от тяхна страна надлежно оформено и основателно искане.

Вижте също

[редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Проверяващи&oldid=9640090“.