Уикипедия:Разговори/Архив/2020/декември

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата страница.

Вандали и нови редактори

В дискорд днес имахме първите вандали, но най-важно – първата потърсена уикипомощ!

Мисля, че успяхме мъничко да помогнем на колегата User:Васил Николов Стаменов да се ориентира, но ако някой може да прегледа и статията в инкубатора Уикипедия:Инкубатор/Статии/Иван Куцаров би било страхотно!
— Luchesar • Б/П 18:42, 4 декември 2020 (UTC)

Българската Уикипедия става на 17 години!

На 6 декември се приближаваме с още една стъпка към заветната цел да си купуваме сами алкохол в магазина.

По тоя повод ви каня на уикисреща на този ден, от 18:00 часа, в Уикипедия:Дискорд.

Две причини да пробвате:

  • Дискорд не е Зуум
    Eдин говори, а останалите с голямо внимание слушат дремят? Не! В Дискорд имате колкото искате „сепарета“. Като на истинска маса, можете да прескачате между тях, присъединявайки се към разговора, който ви е интересен.
  • Дискорд не е Фейсбук Клюкарника
    Каква полза от загадъчното ви име тук, ако на среща цъфнете с истинското, плюс цялата си житейска история в снимки, видеа и бележки на стената от бивши гаджета и кисели съседи след третата бутилка в 2:45 през нощта.

Между другото, когато пуснахме нашия сървър преди месец и половина, имаше още 12 на други уикипроекти. Сега вече са 27. :)
— Luchesar • Б/П 18:23, 25 ноември 2020 (UTC)

Не знам как да го ползвам. --Радостина 01:49, 26 ноември 2020 (UTC)

Радостина, и аз не знам и дори си нямам представа какво е :) Стигат ми и нещата които се налага да ползвам служебно. Даже и те са ми в повече. -- Сале (беседа) 12:20, 27 ноември 2020 (UTC)
Знам за Слак, защото си го споменавал :-), но аз всъщност се запалих по Дискорд именно защото в работата (по-точно колеги от други организации, с които работим) се опитаха да ме принудят да ползвам Слак. Слак и Дискорд си приличат много, но аз лично много повече харесвам Дискорд (макар Слак да си има своите силни страни, особено в „корпоративна“ среда). Между другото, също както с Телеграм, и между Слак и Дискорд може да се прави синхронизация.
— Luchesar • Б/П 13:02, 27 ноември 2020 (UTC)
Но иначе абсолютно разбирам аргументацията! Всъщност, именно това най-много ме отблъсна от Слак и ми хареса в Дискорд: в Слак всеки „уъркспейс“ е напълно независим и дори потребителските настройки важат само за него. Т.е. ако участваш в 4-5 или повече уъркспейсове, във всеки от тях трябва да си настройваш нещата отделно. Това има и предимства, но за мен е твърде досадно. Докато в Дискорд участвам даже в повече „сървъри“ (еквивалента на уъркспейсовете от Слак), включително няколко на работна или близка до работната тематика (не броя въобще тези от Уикипедия), и всичко ми е на едно място. Но факт е, че ако организацията, в която работиш, просто изисква Слак, няма много избор. И всяка нова различна система е вече поредно нещо за учене и следене. В тоя смисъл при мен беше късмет, че колегите бяха по-сговорчиви и въобще имаше възможност въпросът да се дискутира (в конкретния случай, който бях описал, те се съгласиха да имаме и паралелен Дискорд сървър, и скоро ще пусна синхронизация между каналите, така че който иска да ползва Слак, пък който иска -- Дискорд -- като се надявам с времето да се прехвърлят въобще към Дискорд).
Накратко, доста тъпо е с тия хиляди системи за комуникация. Може би и Дискорд някога ще ми затъпее, но засега от всички изглежда да ми допада най-много -- а и не само на мен, което е най-важно. Повечето хора се „зарибяват“ доста бързо, и вероятно има защо -- приложенията, тръгнали от геймърските среди, обикновено имат доста силни качества като удобство на използване -- но това е отделна и дълга тема.
Сори за малко телеграфния и може би накъсан стил. ;-)
— Luchesar • Б/П 13:21, 27 ноември 2020 (UTC)
Като ми остане малко време ще помисля за някакво бързо ръководство. Междувременно започвам да нахвърлям разни неща:
  • Дискорд може да се ползва по три начина: през браузър (Хром, ФФ, Едж, Опера), през десктоп приложението (за Уиндоус, MacOS и Линукс) и през мобилно приложение в таблети и смартфони (Андроид, iOS).
  • Може да се ползват и трите начина паралелно, дори едновременно. Дискорд е достатъчно умен да не праща на мобилните устройства нотификации за съобщения, които сте видели другаде (примерно в браузъра си).
  • Ако някога сте ползвали IRC, Дискорд много напомня за него. Ако не сте, идеята е следната:
  • В Дискорд има „сървъри“, които всъщност представляват отделни общности от потребители -- като нашия Уикипедия:Дискорд и тези на другите уикиобщности.
  • За всички „сървъри“ обаче имате обща потребителска сметка – нещо, което е много различно, например, от Слак с неговите „workspaces“, във всяко от които на практика имате съвсем отделен потребител с отделни настройки.
  • Можете да се присъединявате към колкото искате такива сървъри (по-точно – до 100 в даден момент, но можете свободно да ги напускате и заменяте с други, ако някога достигнете това ограничение).
  • Във всеки „сървър“ има текстови и гласови „канали“ (или „стаи“). Всеки канал или стая може да имат определена тематика, но това е въпрос на желание. В нашия сървър например имаме отделни текстови канали за „общи обсъждания“, обсъждания на шаблони и модули, обсъждания на JS и CSS, други проекти освен Уикипедия. Ако в бъдеще има достатъчен интерес, може да се направят и канали по тематика (футбол, история и т.н.) или по някакви други признаци (и в момента например има канал „кръчма“ :-D). За концепцията на гласовите стаи като „сепарета“ вече писах по-горе. :-)
  • Ползването на Дискорд не е по-сложно от това на който и да е чат: Уотсап, Вайбър, ФБ Месинджър, Телеграм, Сигнал. Малко по-различни са гласовите и видео разговорите – въпросните гласови канали или „стаи“ – но това е дори по-лесно за използване. Говорите си четирима човека в чата и някой казва „абе, я дайте за по-бързо да влезем в стая Пирин и да се разберем“. Кликвате четиримата на стая „Пирин“ (просто ми хареса сегашните стаи да са именувани на български планини, но може да имат всякакви имена), et voilà! Няма „обади се на този, пък присъедини към разговора още този и този“. Ако двама от четиримата искат да обсъдят нещо отделно, просто кликват върху съседната стая „Родопи“ и се пренасят в нея.
  • Както и в други подобни системи, можете да споделяте екрана си (в Дискорд могат няколко човека едновременно да споделят екраните си), да качвате файлове (до 8 мегабайта, освен ако не си плащате месечна такса, но това е достатъчно за почти всичко, което най-често се качва, като например скрийншотове).
  • Дискорд позволява лесна и удобна автоматизация чрез ботове. В бъдеще планирам PSS 9 да публикува какви ги върши, включително обявления „вижте тази редакция или този потребител, защото ми изглеждат подозрителни“.
  • Малко ръководства на английски и две на руски (има и на други езици -- може да погледнете избора на език на страниците горе):
— Luchesar • Б/П 12:59, 27 ноември 2020 (UTC)
https://xkcd.com/1810/ :) -- Сале (беседа) 13:55, 27 ноември 2020 (UTC)
ROFL Харесвам!
— Luchesar • Б/П 15:10, 27 ноември 2020 (UTC)
Малка подсказка: връзката от Уикипедия:Дискорд има смисъл единствено за първоначално влизане в сървъра. Ако не сте били регистрирани преди в Дискорд, в случая също си правите и регистрацията. Но след като вече имате регистрация с потребителско име (по-точно имейл) и парола, и след като веднъж сте влезнали в сървъра, повече не е нужно да използвате тази връзка. Достатъчно е просто да отворитe Дискорд в браузъра си (https://discord.com/app) или да пуснете приложението на компютъра или мобилното си устройство, и да влезете с имейла и паролата от регистрацията си. Използвам случая да ви насърча за паролите си да използвате мениджъри, които генерират много надеждни случайни и уникални пароли за всеки отделен сайт, като например en:KeePass или en:KeePassXC. При възможност също си включете двуфакторната автентикация (в някакъв момент тя ще стане задължителна за всичките ни модератори в сървъра).
— Luchesar • Б/П 12:12, 28 ноември 2020 (UTC)
Лъчо, обЯсни като на дърт чиляк като на мен кът съ регистрирам, дека да гъ намиргам таз уикипедия, оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики?--Радостина 04:00, 30 ноември 2020 (UTC)
Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. Не го насочвам персонално към теб, защото се отнася за всички, но мисля също, че е важно в този момент да подчертая, че изключително много държа сървърът да бъде приятно, културно, безопасно и дори уютно място за общуване. В някакъв момент ще променя и писаните правила – те са твърде обстоятелствени в момента и недостатъчно взискателни към нормите на поведение. Грубо отношение в сървъра няма да бъде толерирано. Въобще. Сървърът не е Уикипедия и присъствието в него е още повече привилегия – а не право – отколкото редактирането. Повтарям, това е към всички, не лично към теб.
— Luchesar • Б/П 08:34, 30 ноември 2020 (UTC)
Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. Питам да помогнеш как да намеря този сървър, канал, каквото и да е там. Регистрирах се и само някъкъв черен екран с нещо, което прилича на прасе. Поне да видя какво е, а ако се окаже скука, аз сама ще си тръгна, нема нужда да ме гоните :-).--Радостина 17:05, 30 ноември 2020 (UTC)
„ Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. “ от Joyradost
„ (...) оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики? “ от Joyradost
„ Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. “ от Iliev
Ами, аз и на „другото“ отговорих – та дори си бях направил труда да го добавя към документацията, с картинки. Израз на уважение към останалите е и да четем внимателно какво пишат, преди да търсим да се покажем духовити.
— Luchesar • Б/П 17:15, 30 ноември 2020 (UTC)
Израз на уважение е да се отговори конкретно на въпроса, нямам време да чета всичко. И не съм духовита, а шеговита. Ясно, ще питам някой друг.--Радостина 17:22, 30 ноември 2020 (UTC)
Вие поне връзката щракнахте ли, уважаема Радостина, или дори за това „нямате време“? Рано или късно ще разберете съвсем нагледно как арогантността има цена, и то немалка цена.
— Luchesar • Б/П 17:31, 30 ноември 2020 (UTC)
Връзките щракате ли ги там? И те помолих да не ми говориш на ви. За мен нищо няма цена, стойност може би. Арогантна е последното нещо, което съм, ама ти няма как да го разбереш. Вместо всички тези излияния, можеше с думи прости да кажеш написъл съм ръководство и да дадеш линк. Та толкоз за уважението и арогантността с обратен знак. --Радостина 18:26, 30 ноември 2020 (UTC)
Радостина, Вие действително ли не виждате, че не съм Ви писал „има ръководство, търсете си го“, а специално съм добавил информация по Вашия конкретен въпрос и съм Ви дал, още в първия си отговор, директна връзка точно към тази част от ръководството – която се състои буквално от две нагледни картинки с две изречения под тях?
Преглеждането им, включително „щракането на връзката“ със сигурност биха отнели в пъти по-малко време, отколкото на мен ми отне да го направя. Не Ви се сърдя, не само защото би било детинско, но и защото и преди са ми задавали този въпрос, и информацията ще е полезна и за други хора, така че в никакъв случай не е загубено време.
Но истината е, че по-скоро сте видели и връзката, и информацията в нея – но сте се почуствали обидена от забележката ми за допустимото поведение в сървъра. Тази моя забележка вероятно беше нетактична. И със сигурност беше непродуктивна, защото смесих една тема с друга, дори аз лично да виждах едното като повод за другото. Това е моя грешка, която отчитам и която ще запомня да не правя в бъдеще.
Искам обаче да бъда ясен за едно. Има много важни причини да държа сървърът в Дискорд да не допуска грешки – или неща, които аз смятам за грешки – които са правени тук, в Уикипедия. Уикипедия може да издържи на много и жестоки скандали, включително губейки редактори, защото все пак има своята голяма притегателна сила, създаваща дори наркотична зависимост. Общността в Дискорд винаги ще бъде много по-крехка, включително и защото има толкова много алтернативи. Няма да бъде краят на света – факт! – но би било жалко, ако се разпадне, а и на мен лично ще ми е тъжно за всичките хвърлени усилия.
Обаче не сте Вие ключова причина. Съжалявам дори, ако това би Ви разочаровало, но не сте. Репликата Ви „знаете какъв е езикът ми“ беше поводът да се замисля, но не причината. Вашето поведение в последните два-три дни наистина е силно укоримо и вредно, независимо, че може да е имало някои обективни причини (но не и оправдания!) да бъде такова. Но далеч повече ме притесняват хора, които съзнателно търсят ескалацията на напрежение, защото средата на агресивен мачизъм им позволява да налагат зловредните си цели не с разум – понеже разумът е против тях – а с кипящи емоции. Съвсем не мисля, че Вие сте такава – смятам, че разбирам причините за поведението Ви и чисто човешки изпитвам съпричастност с Вас. Затова не от Вас се притеснявам. Но това, подчертавам, също не намалява и вредата.
Накратко: съжалявам за недоразумението, за което и аз съм дал повод. А относно Дискорд сървъра: У:НЛН, У:ЦИВ, У:ЕТИКЕТ, У:ППД ще бъдат върховни принципи, наред със свободата. Именно цивилизованата среда на общуване създава истинската свобода на изразяване: никой не трябва да се страхува да изрази мнението си, опасявайки се, че ще бъде „смазан“ – не с рационални аргументи, а с обиди и бруталност.
— Luchesar • Б/П 11:23, 1 декември 2020 (UTC)

Поздрави от мен на редакторите! --Петко 11:41, 6 декември 2020 (UTC)

Уикипедия:Европейска нощ на учените 2020 - Състезание за писане на статии за учени и научни институции

С Жюси и Спасимир намислихме да организираме едно кратко уикисъстезание по повод "Европейската нощ на учените" за писане на статии за учени и научни институции. Правилата са като на ЦИЕ Пролет, надяваме се, че и интересът ще е също така висок. :) "Европейската нощ на учените" тази година е изцяло виртуално събитие в периода 27-29 ноември, но решихме, че само три дни ще са недостатъчно време, затова предлагаме да е десет, като да завърши на 6 декември, когато БГ У има годишнина :) Има и малък фонд за подаръци - ваучери от книжарница - за първите трима победители. :)

В точкуването, което предлагаме, има само една особеност и тя е повечето точки, които се дават за статии за български жени-учени 45 срещу 10 за статии за мъже. Съотношението не е съвсем произволно, малко проучване на категориите за български учени показва, че 10:45 е съотношението на статиите за жени : мъже в тази сфера. :) Ако имате предложения за някакви допълнения и подобрения, или желание да се включите в журито в инструмента Fountain, в който ще се регистрират статиите, моля, пишете. Спасимир set-up-ва тула, така че ще му трябва информацията до четвъртък вечерта. :) Спири ··· - - - ··· 08:26, 24 ноември 2020 (UTC)

Спири, супер идея!
  • Бутонът Добави статия тук просто отваря страница Добави статия тук, което може би не е била идеята.
  • Ако имаш време, мини, моля те, през Дискорд. Вчера получих едно писмо от Фондацията, за което може би ще ми трябват и други мнения.
  • Като споменах Дискорд, не забравяйте, че можете да го използвате за координация (а и за популяризация – почти всеки ден има по 1-2 нови човека, повечето от които най-вероятно са ученици). ;)
— Luchesar • Б/П 08:57, 24 ноември 2020 (UTC)
Офтопик, но би било добре някой (кхъ-кхъ усмивка) да наснима входовете на 7-и километър за илюстрации из Шаблон:Институти на БАН. --Спас Колев (беседа) 09:36, 24 ноември 2020 (UTC)
Също добра идея. :) Ще си прегледам собствените снимки. Със сигурност имам на вече бившия Институт по паралелна обработка на информацията.
— Luchesar • Б/П 10:12, 24 ноември 2020 (UTC)
Лъчо, бутонът е временно така, докато се направи страница във Fountain за добавяне на статиите там. За съжаление води към тази страница, но ще го махна временно, за да няма объркване. --Спасимир (беседа) 10:09, 24 ноември 2020 (UTC)
Добра инициатива! Идеята е много добра! усмивка --PowerBUL (беседа) 19:14, 26 ноември 2020 (UTC)
Най-доброто от години в БгУ за България. --Rumensz (беседа) 08:42, 30 ноември 2020 (UTC)
Извън обсъждането на личности - най-доброто тук ми се видя създаването на статии за научните институции, но ... А защо не и за културни институции - музеи, галерии, театри, библиотеки, и пр., вкл. снимки.
Някак си не ми се вярва статия за учен тук да произведе голяма полза за лицето (за живи). Интересно би ми било да има статии за български учени работещи с постижения в чужбина, но е въпрос на виждане. --Rumensz (беседа) 15:01, 8 декември 2020 (UTC)

Качване на снимки от други хора

Как мога да кача две снимки, които не са направени от мен, но този, който ги е направил, няма претенции за авторски права и ми ги дава за статия в Уикипедия?--Mmm-jun (беседа) 15:58, 3 декември 2020 (UTC)

Ако са съвременни, кажи, че са твои - всичко останало е съпътствано понякога с безумия. -- Мико (беседа) 16:18, 3 декември 2020 (UTC)
Хаха, хмм... Колебаех се дали да не напиша нещо такова, но това е неправилно. Никога не го правете! Но пък нервите не са безкрайни, така че... :-)
Мико е прав за това, че в Общомедия съвсем са изперкали някои хора. Едно OTRS така го затвориха, защото било „лъжливо“. Без обяснения. Така че пътят на най-малкото съпротивление понякога е най-добър, но е много важно шаблоните да са изпипани и да няма подозрителни неща, защото веднъж привлече ли нещо внимание, след това става сложно. Ако е цифрова снимка, много желателно е да има пълен EXIF (метаданни, описващи кога е правена снимката, от какъв фотоапарат, с какви параметри и прочие). Ако е сканирана, да е с възможно най-голяма резолюция. Задължително да е указан „автор“, „източник“ (има си разни шаблони за тези неща) и подходящ шаблон за лиценз. Може да помогна със съвети при нужда.
— Luchesar • Б/П 16:29, 3 декември 2020 (UTC)
Това е напълно правилно по всички морални закони, които правото е призвано да следва, а ако не го прави - трябва да с поправя. Авторското право е собственост и в случая е отстъпено. -- Мико (беседа) 07:06, 6 декември 2020 (UTC)
Разбирам какво казваш и това е принципно правилно и според мен. Боя се да не влезем в иначе интересна, но странична дискусия, обаче смятам, че е важно да се помни: закон и морал е хубаво да съвпадат, но са отделни неща. Може да са еднакви, но може и да не са (зависи от законодателя), и в съда тежест има единствено законът, дори ако моралът, пък даже и здравия разум, изглежда да казва друго. Може да има разлики според свободата на съда да тълкува текстовете на закона, но това вече е съвсем обширна тема. Затова се опасявам да давам съвети, които може да навредят някому. В конкретния случай вероятността сигурно клони към нула, но ако рискът е за другиго, предпочитам да съм предпазлив.
— Luchesar • Б/П 12:39, 6 декември 2020 (UTC)
Mmm-jun, боя се, че единствената възможност е c:OTRS. Пиша „боя се“, защото OTRS доброволците са малко и понякога минават месеци, преди да обработят дадена заявка. Иначе, процедурата е сравнително проста: авторът на снимките или друг притежател на авторските права върху тях трябва да изпрати имейл, за който има даден шаблон, до адреса на OTRS. Междувременно снимките може да бъдат качени, като трябва да им се сложи шаблон със съответния номер на OTRS заявката. Когато доброволците обработят заявката, този шаблон ще бъде подменен (мисля, автоматично) с друг, който казва, че за снимките има потвърдено разрешение. Самите доброволци може да зададат на изпратилия писмото някакви въпроси или да поискат допълнителни доказателства, но не мисля, че това се случва често.
Истината е, че далеч по-просто е, ако човекът се съгласи да ги качи сам. Помощникът за качване в Общомедия е сравнително приятен и не е прекалено стряскащ дори за хора, които не са много на „ти“ с компютрите.
— Luchesar • Б/П 16:23, 3 декември 2020 (UTC)
Едната снимка е от преди около 100 г. Авторът, естествено, не е известен. Снимката е сканирана сега от нейния притежател.--Mmm-jun (беседа) 16:31, 3 декември 2020 (UTC)
1920-те със сигурност са проблемни. 10-те може би по малко, но единствената чиста дата засега е 1900 (120 години назад), ако авторът е доказано анонимен. -- Мико (беседа) 16:34, 3 декември 2020 (UTC)
Ако от преди повече 100 години и анонимен автор, какво се прави? И как да се докаже, че авторът е анонимен?--Mmm-jun (беседа) 16:38, 3 декември 2020 (UTC)
Ами, просто голо твърдение от твоя страна (ако са публикувани в книга и не са подписани например). Най-чисто отново си остава да се твърди, че са дело на дядо ти и ти имаш правата върху тях. И изобщо абсолютно вече си мисля, че требва да се върнем към локалните качвания. -- Мико (беседа) 16:45, 3 декември 2020 (UTC)
Мхм, и аз така. Мико и аз (и още няколко колеги) имаме вече горчив опит с подобни неща. Общомедия явно неслучайно бива наричана „змиярник“ от хора, които я познават по-добре.
— Luchesar • Б/П 16:48, 3 декември 2020 (UTC)

Ок. Разбрах, благодаря за отговорите.--Mmm-jun (беседа) 16:55, 3 декември 2020 (UTC)

Стамен Григоров

В статията има само източници за научната дейност на Стамен Григоров, но няма нищо, което да подтвърди неговото участие във войните, неговото кариерно израстване, образование и дори годината и мястото на раждане. Исках сама да ги добавя, но за съжаление не успях да намеря източници. Пиша тук, защото статията е създадена преди 15 години и не съм сигурна, че някой следи нейната беседа. Дали някой има някаква литература по въпроса?--Mmm-jun (беседа) 17:12, 9 декември 2020 (UTC)

Добавих източник - БНР, обаче имам впечатлението, че те са го преписали от Уикипедия ;) и де факто трябва друг източник.--Randona.bg (беседа) 18:03, 9 декември 2020 (UTC) Всъщност ето това ми изглежда сериозен източник: [1]. --Randona.bg (беседа) 18:16, 9 декември 2020 (UTC)
Да, това е много добър източник, става за всички твърдения. Благодаря! . --Mmm-jun (беседа) 18:32, 9 декември 2020 (UTC)

Помощ с категория

Много отдавна не съм създавала Категория и май оплесках нещо. Създадох Категория:Президенти на Сингапур като подкатегория на Категория:Президенти по страна но не я виждам там. Може ли някой, който разбира да помогне.--Радостина 06:21, 20 ноември 2020 (UTC)

Готово. Липсваше само сортиране и се показваше под „П“. --ShadeOfGrey (беседа) 07:55, 20 ноември 2020 (UTC)
Благодаря много. --Радостина 08:23, 20 ноември 2020 (UTC)

Joyradost: Здравей, Радостина! Имаме си правила за категоризиране в Уикипедия:Категории. Там в „Създаване на категории“ / „Минимален състав“ свихме изискването до поне 2 елемента във всяка категория, а в твоята е само 1 статия. Идеята на категориите е да обединяват налични (не въображаеми) статии, подкатегории и евентуално др. файлове. Един-едничък файл не заслужава категория! Затова те моля да кажеш ще пишеш ли скоро (тия дни) друга статия за тази категория, т.к. в противен случай ще я изтрия. --Elkost (беседа) 17:19, 4 декември 2020 (UTC)

Едно от наистина глупавите правила тук.--Rumensz (беседа) 17:41, 4 декември 2020 (UTC)
За да е ясно – Ако в село Чуйпетльово има една църква, е лишено от смисъл създаването на категория „Църкви в Чуйпетльово“. Но когато имаме категория с потенциал – „Президенти на ...“, категорията следва да се създаде, най-малкото защото това е най-лесния начин за навигация с другите езикови части и съпоставяне. Тъй, че от правилото няма полза. --Rumensz (беседа) 11:55, 10 декември 2020 (UTC)

Желанията на общността за 2021

Изберете върху какво да се съсредоточат разработчиците на Фондация Уикимедия: гласувайте в проучването на желанията на общността за 2021 до 21 декември 2020 година!

Не се колебайте да споделяте тук предложения, които смятате за важни или които просто са ви направили впечатление!
— Luchesar • Б/П 10:50, 9 декември 2020 (UTC)

Благодаря. Suggest to Exclude Indirect Linked Articles from "What links here" и много други от същата категория. Също и Using svg and wikidata to allow multilingual images. --Поздрави, Петър Петров 17:28, 9 декември 2020 (UTC)
Благодаря за насоките. Не мислех да чета всичко (като се има предвид и колко се съобразяват с тези гласувания). --Спас Колев (беседа) 14:08, 10 декември 2020 (UTC)
Гласувах, благодаря! Има ли идеи, които ще са най-полезни за българската Уикипедия? cryout (беседа) 13:01, 11 декември 2020 (UTC)

прегледат на статия от инкубатора

Здравейте, Моя статия попадна в инкубатора, тъй като източниците, които ползвах ги бях упоменал в края на статията, без да конкретизирам кой източник за кое твърдение се отнася. Сега редактирах статията и се надявам да отговаря на изискванията и тък като нямам правомощията да я преместя в основното пространсто и вече стои няколко дни, както и уикипедия ме посъветва се свързвам с вас, тъй като се потребител с подобни права. Статията може да видите от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Инкубатор/Статии/Иван_Кутуев Извинявам се ако съм Ви притеснил.

Поздрави, — Предният неподписан коментар е направен от Vancorev (приноси • беседа) 20:54, 12 декември 2020 (UTC) (проверка)

Енциклопедични принципи за значимост

Гледната ми точка е на някой писал в Уики преди 10-15 години, след това спрял, и сега интересуващ се отново. Поводът да задам принципен въпрос е прекратяването на състезанието на Нощ на учените, но причината по-общо са силните емоции около иначе фактологически разговор: (а) дали дадена статия отговаря на правилата и (б) какви са правилата.

  • Дефиниция: "Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.". Това подсказва висока степен на отвореност. В този смисъл, защо са нужни завишени критерии за значимост?
  • Примери: Има хиляди статии за хора на изкуството, хиляди статии за спортисти, хиляди статии за различни математически понятия и т.н. Нека има и хиляди статии за учени.
  • Изглежда ми нормално Уики на даден език да има повече местна инфо, дори (и особено), ако това позволява по-ниски критерии. Нека радеем за българското и да говорим повече за български постижения, дори да са по-ниски от международния стандарт. (бележка: все пак всяка инфо трябва да идва от проверен независим източник)
  • Растежът и дори оцеляването на уики изисква влизаване на нова кръв. Когато отхвърляме работата на нови потребители, те не желаят да пишат. Примерно, мои приятели ми отговарят: "Коя съм аз, че да пиша в Уикипедия?". По-голямата отвореност за ново съдържание ще даде шанс на повече хора да помагат. Ако пък не дават източници в началото, ще се научат и ще дават.
  • Личното ми предпочитание е уики да ми позволи да разбера пълнотата на дадена тема. Примерно: разбирането на даден икономически сектор изисква разбирането на всички важни фирми и лидери в него; разбирането на даден клон на българската наука изисква разбирането на поне 10-20 работещи в него; разбирането на даден футболен отбор изисква разбирането на поне наяколко играчи; разбирането на политическата система в България изисква разбирането на всички в парламента и на важни позиции в министерства и местна управа.
  • Какъв е рискът? Моля някой да ми обясни как губи Уикипедия, ако има статии за по-малко значими учени. Също, какъв е рискът, ако всеки професионален футболист има статия? Какъв е рискът, ако е споменато всяко населено място, всеки пълнометражен филм, всяка фирма с поне 10 милиона годишни приходи или всяко НПО, което помага на обществото, всяко училище и т.н.?

Накрая, благодаря, че ми поволявате да съм част от обществото, макар днес да допринавям много по-малко от други хора. Ценя тази отвореност! cryout (беседа) 14:49, 6 декември 2020 (UTC)

cryout, тъй като въпросът Ви е по-скоро принципен и донякъде философски (дори екзистенциален, доколкото засяга смисъла от съществуването на Уикипедия в една или друга възможна форма), позволих си да го отделя в самостоятелен раздел. Надявам се, че нямате нищо против. Моите кратки отговори, с уговорката, че не възразявам срещу свалянето на критериите – но смятам, че е важно да бъдат обсъдени, което и правим вече, благодарение и на Вас – са следните:
  • Има съществена разлика между статиите за хора и статиите за математически понятия. Математическите понятия нямат честолюбие. И не печелят повече пари, ако са по-известни.
  • Нищо съществуващо в Уикипедия не следва да бъде приемано като безусловен пример „как трябва да бъде“. Напротив, много неща – например статиите за немалко футболисти – са пример как не трябва да бъде.
  • Колкото по-ниско се свалят изискванията, толкова по-трудно става да се намират независими благонадеждни източници. Това отваря вратите всеки да пише каквото му харесва. И нерядко, уви, каквото му изнася.
  • Тези, които се занимаваме с доброволчество, по дефиниция сме повече идеалисти от средното. Много хора обаче не са като нас. Ако могат да се възползват непочтено от нещо, ще се възползват. Учените също са хора.
  • Най-големият риск е да се превърнем в място, където само този, който не е намерил „свой човек“ или „врътка“ в Уикипедия, не си е написал (или не е помолил или платил някому да напише) статия за себе си, за фирмата си, за сайта си, за организацията си и т.н. Когато това се случи, всички съвестни можем просто да пием една студена вода и, по желание, също да си прережем гърлата. Защото цялата ни добросъвестност вече няма да струва пукната пара.
Не мислете, че не Ви разбирам! Напротив! Самият факт, че сте тук, че пишете с такъв ентусиазъм и дори с такова, както ми звучи, благоговение пред Уикипедия, говори, че сте точно такъв идеалист (в хубавия смисъл на думата), както и почти всички по-стари редактори тук. Но с времето човек започва да се сблъсква и с не толкова красивите черти на човешките характери. Просто трябва да се съобразяваме и с това, защото от него зависи авторитетът на Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 15:14, 6 декември 2020 (UTC)
cryout, значимостта на хора особено на живи хора се определя преди всичко от
* наличието на значими постижения в дадената област
* наличието на нетривиални, независими и проверими източници.
За първото може да поставяме различни критерии за различни области, но те трябва да са базирани преди всичко на качество а не на количество. В тази връзка не съм съгласен една-две монографии да бъдат определящи - може даден учен да има десетина, но те да не са оказали съществено влияние в науката. От друга страна може да е само една, но тя да е с огромно значение. Същото важи и за всяка друга област - това че някой е написал един роман който са прочели само роднините и няколко от приятелите му не го прави автоматично значим писател. Това че някой музикант или певец е издал един албум от който не се знае дали след две години някой ще помни нещо не го прави автоматично значим. Това че някой футболист е изиграл няколко мача за професионален отбор не го прави автоматично значим. От друга страна във всяка област може да има единична изява която да е напълно достатъчна за да покрие критериите за значимо постижение а ако е предизвикала и широк обществен отзвук личността лесно ще покрие и общите критерии за значимост. -- Сале (беседа) 16:02, 6 декември 2020 (UTC)
@Лъчезар Потребител:Iliev, благодаря за ясния отговор и за разбирането. На една вълна сме за идеализма. Но се различаваме малко в идеала. Ще обясня какво имам предвид и после ще предложа решения. Моят идеал е повече към отвореността; да, така е по-трудно, по-хаотично, по-дилемно (а и е особено лесно да пиша такива неща, когато не се сблъсквам с цената им всеки ден); но отвореността е и пътят към растежа. Уикипедя нямаше да съществува дори, ако не бяха хилядите експерименти през годините; и като всеки еволюционен процес, повечето експерименти се провалят, дори и с епичен трясък!, но малкото успешни експерименти подобряват цялата енциклопедия. Такива експерименти са тези състезания, писането относно много повече хора; дори всеки нов невеж редактор и всяка накърнена гордост е подобен експеримент и шанс за растеж! В този смисъл, бих се радвал общестовото да помисли за:
# Гледане на съдържанието в Уикипедия на "етапи": първо Творчески етап, който създава съдържание и с това и хаос; и след това Качествен етап, който оправя истинските проблеми. И пак Творчески етап и т.н. ... Рисковете, които не се превръщат в проблеми няма смисъл да се поправят
# Приемане на риска някой да пише за себе си от горделивост поне за малко. Нека видим колко такива горделиви хора ще пишат за себе си. Ако са значими, нека им помогнем като променим гледната точка на статията към обективна. Ако не са значими, нека им обясним правилата и да ги приемем с отворени обятия да пишат по други теми. Ако някой се хвали, че "имал връзки в Уикипедия", просто да го игнорираме, защото няма смисъл да се губим емоционална енергия около такива твърдения; ако статията е по правилата, супер, а ако не, писаното ще си замине, без значение от горделивостта.
# Фокус върху резултатите, а не кой как ги постига. Някой беше казал, че не иска политическа система, която зависи от добри политици, ами такава, в която и лошите политици са длъжни да постъпват в полза на обществото. Примерно в сферата на Уикипедия, ако фирма плати на Рекламна агенция Иванчо и Марийка да напишат статия в Уикипедия, и тази статия отговаря на всички критерии, то Уикипедия печели нова добра статия от това! Ако Агенцията пише зле, съдържанието ѝ ще си зазмине и поръчителят няма да плати ... докато Агенцията не научи правилата. Резултатът е хубави статии в Уикипедия, но дори по-важно: лошите подбуди превърнати в положителни резултати за общството, а дори и научени морални уроци ... и България се подобрява малко по малко! --cryout (беседа) 15:39, 6 декември 2020 (UTC)
Напълно разбирам какво казвате и смятам, че имате добри и разумни аргументи. Струва ми се, че поне някои подобни неща и самият аз съм писал, когато бях по-начинаещ. Желанието за повече отвореност, за повече динамика, за по-смело експериментиране, за по-бърз напредък са не само типични за младостта – житейска или творческа – но и критично важни. Затова е чудесно, че повдигате тези въпроси. Разбира се, от другата страна стои немалкото вече натрупан опит: обезсърчението, когато виждаш, че не смогваш да поддържаш дори минималните си критерии за качество, огорчението от апатията или немарливостта или непочтеността, гневът, когато странични хора започнат да говорят „о, Уикипедия, там дето пишете пълни глупости“ (и човек наистина вижда, че хората са прави, а просто не си забелязал глупостите с години).
Два особено важни проблема:
  • Липсата на достатъчно добросъвестни, всеотдайни хора. Неблагодарна работа е да се почиства след други. Всеки семеен човек ще го потвърди. ;) Много по-често се намират хора, които с голям ентусиазъм пишат за една фирма или човек, и повече никога не се появяват, освен може би за да „актуализират профила“ (защото за тях това е „профил“). И нерядко дори не знаят какво е енциклопедия и си пишат като за рекламна страница в списание.
  • Липсата на добра комуникация. Вижте дори какво стана тук. Аз самият не бях достатъчно тактичен като начало, но, за жалост, вместо да има нечия намеса за деескалиране на ситуацията, тя се оказа ескалирана. Не нарочно, разбира се, но това не променя тъжния изход. И вероятно за поне някакво време за някои хора ще остане горчив вкус в устата. Понякога е учудващо, че въобще хората се задържат в Уикипедия (и немалко не се задържат). И понеже казвате „некачествените неща се изчистват“, за това също са нужни много нерви. Наскоро имаше дори случай наш колега да бъде заплашван, но това е изключение, а невъздържаният език и въобще грубиянството – не.
Както се досещате, тези неща са свързани помежду си. Въобще, насърчавам Ви да останете тук по-дълго време. Любопитно ми е какво ще мислите след няколко години.
Но за момента, макар този разговор да е по принцип приятен, може би има смисъл да сме по-конкретни. Ако имате идеи какво може да се промени, най-добре ги формулирайте и споделете.
— Luchesar • Б/П 16:28, 6 декември 2020 (UTC)
Luchesar, да, разбирам -- в крайна сметка успехът на всяка добра идея изисква време и любов. За съжаление в момента не мога да ги дам, но ще търся начини (причината и за двете е една и съща: занимавам се с други инициативи за безплатно образование на български език на световно ниво за всеки и навсякъде). Конкретно ще мисля как да намираме финансиране за въвличане на повече хора, особено млади, в създаването на качествени статии. Примерно, още експерименти със състезания, където от началото е ясно, че качестовото може да е ниско, но се създават уики навици на нови хора; или състезания с много високи стандарти; или предварителен набор от статии, от които да се избира; вместо състезания, може да бъде и плащане на експерти. И друга идея: ниско-качествените статии да се местят в отделно пространсвто като "Уикипедия: стаитии-кандидати" или в личните потребителски пространства. ... Участвал съм в създаването на няколко корпоративни уикита и философията ми е, че в подобни общества има място за всичко, от описание на подходи за анализ на данни, през профили на служителите, до отбора по волейбол и клуба по опитване на уиски (да, разбирам, че корпоративният интранет е различен от Уикипедия). Ще продължа да следя българската Уикипедия и се надявам някой ден да се върна по-сериозно в общестовот. Въпрос на време. Любовта я имате! cryout (беседа) 22:58, 6 декември 2020 (UTC)
Ентусиазмът Ви наистина заслужава уважение! Няколко, според мен, важни бележки:
  • Финансиране, разбира се, може да бъде полезно или дори нужно за някои неща. Но е добре да се внимава. Има мнения, че дори иначе безобидни неща, като раздаването на малки награди за писане на статии в състезания, подкопават фундаменталния принцип на Уикипедия, че в нея се работи напълно доброволно, безвъзмездно и безкористно. Просто това е хлъзгава плоскост. Имало е въпроси „а колко ще ми платите?“ И по-лошо.
  • Отделно пространство има и сега: Уикипедия:Инкубатор. Използването му е малко тромаво, и си мисля, че може би трябва да поискаме и при нас да бъде въведено именното пространство Чернова.
  • „Плащане на експерти“. Категорично и абсолютно НЕ. Малко се изненадвам дори, че пишете това. Писането в Уикипедия срещу заплащане, най-общо казано, е забранено!
  • Корпоративният елемент е наистина изключително важно отличие, и всъщност Ви благодаря, че го споменавате, защото сега разбирам защо някои хора изглежда да не разбират някои основополагащи принципи на Уикипедия.
Абсолютно доброволното начало и напълно спонтанното самоорганизиране са ключови фактори за успеха на Уикипедия в изграждането на авторитет, когато много хора смятаха, че няма да успее. Именно това прави Уикипедия каквато е – проект, в който, макар всеки да може да пише, все пак успява да произведе доста нелош продукт. Спонтанността създава едно естествено разнообразие от редактори. Разнородността поражда спорове и конфликти, но именно това позволява на Уикипедия да намира един разумен баланс – подобно на карането на колело, където постоянно се клатушкаш и а-ха да паднеш, но, движейки се напред и самокоригирайки се, запазваш равновесие.
Да се привличат нови редактори е важно, но е още по-важно да се запази разнообразието от редактори с най-различни виждания.
— Luchesar • Б/П 10:38, 7 декември 2020 (UTC)
Luchesar, можете ли да ми посочите къде е обяснен абсолютната забрана за плащане? Може ли линк? Разбирам, че всичко се прави с даряване на правата по правилата на свободния софтуер. Но не знаех, че пари не могат да бъдат намесвани въобще. cryout (беседа) 03:00, 10 декември 2020 (UTC)
cryout, всъщност няма изрична забрана за плащане, но:
* Има изрично изискване платените приноси да се декларират. То ев условията за ползване с които всеки се съгласява при всяко натискане на бутона „Публикуване на промените“ и по-важното
* Платените приноси са в силно противоречие с втория от Петте стълба и по-конкретно с това, че в Уикипедия никой няма право на собственост върху статиите. Когато приемете заплащане за да напишете нещо се предполага, че ще носите отговорност написаното да остане в този вид за който са Ви заплатили а в Уикипедия това е невъзможно точно заради втория стълб. Цитирам „Уикипедия предоставя свободно съдържание, което всеки може да редактира и никой не притежава дадена статия. Ако не сте съгласни Вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте в Уикипедия.“ -- Сале (беседа) 08:40, 10 декември 2020 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Неслучайно съм написал „най-общо казано“ забранено. „Абсолютна забрана“ няма и не съм твърдял подобно нещо. Но Уикипедия:Конфликт на интереси казва достатъчно ясно (подчертаването е мое):

„ Ако сте в някоя от следните ситуации:
  1. Получавате парично възнаграждение или други ползи, за да редактирате в Уикипедия като представител на организация (пряко като служител или наемник, или косвено, като служител или наемник на фирма, наета от тази организация за целите на връзки с обществеността), или
  2. Очаквате да получите парично възнаграждение или други ползи от редакциите си в Уикипедия, например като собственик, служител или друго заинтересовано лице на компания или друга организация, за която пишете,

то тогава много силно ви препоръчваме да не редактирате там, където конфликтът на интереси би поставил приносите ви в разрез с принципа на неутралност на съдържанието. Този принцип посочва, че статиите трябва да представят всички гледни точки честно и без предразсъдъци, а КНИ сериозно намалява възможността на статията да се впише в тези изисквания. Ако имате финансова мотивация, приносите ви не могат да бъдат неутрални, затова моля не ги правете.

“

На теория, разбира се, материалният интерес не е задължително да води до престъпване на принципите или духа на Уикипедия. Добри примери има и на практика. Но това по-скоро се случва при специални обстоятелства. В общия случай, „най-общо казано“, материалният интерес създава проблеми и нещата най-често завършват с блокиране. Вероятно трябваше да допълня „де факто“ към „най-общо казано“, за да съм по-прецизен.

Между другото, източникът на възнаграждение принципно няма значение. Фирма, шиеща дрехи, която плаща на служителите си да редактират в Уикипедия статии за етнография на Танзания, не е проблем. Организация с нестопанска цел, плащаща за редактиране по теми, свързани с интересите ѝ – например поддържане на определени тези или гледни точки в енциклопедията – е проблем.

Има още един важен аспект. Доброволците нерядко с мъка успяваме да отделим достатъчно време за Уикипедия, най-често жертвайки кариерата си, близките си и здравето си. Обратно, един редактор, който би получавал заплащане за времето си в Уикипедия, ще разполага с комфорта да отделя колкото иска време, за да отстои интересите на този, който плаща за редакциите, включително в софистика и уикидвокатстване. Това е много опасно, защото доброволците лесно може да се окажем надвити. Ето защо аз съм особено стриктен в прилагането на У:ДРУГИЦЕЛИ (и неслучайно съм автор на българската версия).

Написаното дотук не означава, че отричам възможността хората да бъдат почтени, дори когато имат материален интерес. Но трябва да се съобразяваме с това, което се случва на практика.
— Luchesar • Б/П 10:18, 10 декември 2020 (UTC)

Материалният интерес понякога има значение, стига да не надхвърля определените рамки. За сравнение, при състезанието ЦИЕ2020 са създадени 473 статии, при Азия2020 – 39/40. Определено имам вижданията, че много PR-и на Холивуд пишат. И не само, включително някои езикови части се субсидират. Но щом се спазват правилата за източници, значимост, и др., важно е да има статии.--Rumensz (беседа) 13:57, 10 декември 2020 (UTC)
Проблемът е точно, че някои правила неизбежно са субективни. Материален интерес + субективизъм е рецепта за проблеми. Не трябва да се забравя, че макар да се предполага, че доброволците, работещи без пари, са по-малко продуктивни от редакторите, получаващи заплащане, Уикипедия успя де факто да убие всички отдавна утвърдени енциклопедии с платени редактори. Твърдя убедено, че освен масовостта, безкористното начало е важна причина за този успех.
— Luchesar • Б/П 14:05, 10 декември 2020 (UTC)
Да бе. Важно е да има статии. Като в жълтите вестници. Да има. Пък колко са качествени и за какво се отнасят не е важно. Да взема да напиша статия за кварталната ни знаменитост - овцата Мими? За нея поне има множество нетривиални и независими източници че и в национални медии за разлика от мнозинството от футболистите :) https://www.dnevnik.bg/video/2020/04/10/4052845_iosif_i_ovcata_mimi_ot_kvartal_lagera/ , https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/v-lagera-blee-ovca-kulturna-ovca.html Верно, че нещо зачезна напоследък заедно с отрочето си ама пък всички в махалата я помнят. Важното е да има статии нали? -- Сале (беседа) 14:14, 10 декември 2020 (UTC)
Какво пък, може да е роднина на овцата Доли!;-) Понякога не е лошо и да се похвали човек колко е безкористен и алтруист. Но и да разбира какво се пише и какви са фактите е още по.добре. Как ще се разбере кой е платен, кой е луд фен, ..? За всеки, който пише за живи български личности, български фирми, български изделия (прим. игри) все ще се има „едно на ум“ за меркантилност, или за някаква мотивираност, прим. политическа (идат Избори!). --Rumensz (беседа) 15:58, 10 декември 2020 (UTC)
„ Как ще се разбере кой е платен, кой е луд фен, ..? “
Това е много резонен въпрос и е чудесно, че го задаваш, защото отговорът е важен! Проблемът с редактирането срещу заплащане не е в самия факт на плащането. Проблемът е в голямата вероятност това плащане да навреди на неутралността на потребителя, както съвсем правилно е описано в цитирания по-горе текст от У:КНИ. На практика, дали човек ще е „луд“ в редактирането, защото е фен, или защото получава пари, няма значение.
Ако трябва да съм съвсем точен, дяволът дори е в детайлите. Едно е някой да получава пари с поставени задачи в Уикипедия: било да напише конкретни статии или да поддържа определена гледна точка. Съвсем друго е някой да получава пари, за да върши общественополезна работа по свой избор – например Гугъл позволяват на служителите си да ползват един час всеки ден от заплатеното си работно време, за да работят по избрани от тях отворени проекти (не съм сигурен, но предполагам, че това включва и Уикипедия). В този случай плащащият парите не поставя никакви условия, освен времето да бъде употребено за общественополезни дела.
В първия случай получилият парите знае, че платилият очаква да бъде свършена определена работа. Ако не бъде свършена, вероятно парите трябва да бъдат върнати (или поне няма да има следващи плащания). И особено ако за получилия парите сумата е важна, това няма как да не изкриви преценката му, а понякога дори да го принуди съзнателно да търси да бъдат заобиколени или дори променени правилата в ущърб на Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 16:42, 10 декември 2020 (UTC)
„ За всеки, който пише за живи български личности, български фирми, български изделия (прим. игри) все ще се има „едно на ум“ за меркантилност, или за някаква мотивираност, прим. политическа (идат Избори!). “
Да, в крайна сметка ние нямаме правомощия да разследваме никого и не можем да извадим бордера от банката, доказващи, че някому е платено за редактиране. Въпросът наистина е доколко редакторът създава проблеми с редакциите си. Фактът на реално плащане просто прави вероятността човек да престъпи твърде много граници по-голяма, защото, както обясних преди малко, залогът е по-голям (или по-важен).
— Luchesar • Б/П 16:47, 10 декември 2020 (UTC)
Luchesar, позволете ми да Ви благодаря още веднъж за много интересната за мен информация и за много ясно аргументираните Ви мнения! Макар да се разминаваме в някои капиталистически разбирания, истинско удоволствие беше да науча повече от Вас. Междувременно, последните 3 дена говорихме с още 20+ екипа от цял свят за бъдещето на [bg.khanacademy.org/ Кан Академия]. Обсъдихме всичко от бъдещето на индивидуализараното образование до финансирането за нашите НПО-та. Бих се радвал да обменим още идеи по телефона някой ден. cryout (беседа) 02:58, 11 декември 2020 (UTC)
Когато всяка от страните е добронамерена, дискусиите са интересни и полезни. :) Относно обмяната на идеи, елате в нашия Дискорд сървър. Нерядко се завръзват доста приятни разговори, не толкова дори конкретно по редактирането, а именно като обмяна на идеи и мироглед. За двата месеца, откакто сървърът съществува, лично аз се чувствам опознал някои колеги повече, отколкото за години в Уикипедия преди това. :)
— Luchesar • Б/П 13:01, 13 декември 2020 (UTC)

Въпроси при колебание на автопатрульор

Привет на четящите тук.

В проследяване на последните промени преди малко установих новата „придобивка“: 

09:51, 12 декември 2020 Zelenkroki беседа приноси е автоматично повишен от автопатрульор до автопатрульор и разширен потвърден потребител

Колкото страхове трупам, когато правя малки промени, за които е почти сигурно, че никой няма да огледа, защото са от „опитен“ уикипедианец, че и отдавнашен „автопатрульор“, още толкова отгоре заради новото „звание“ – наистина ще ме откажат да правя моите злащастни опити за редакции поне на дреболии, които биха могли да бъдят изчистени.

Аман от автоматизации!

Но явно, общността има време да обсъжда и да дискутира организационно правила, в които всеки с опит вече е затънал до гуша. А няма механизъм за правилен бърз съвет, каквото ми се виждаше (от 13 години и нещо), че е това място за „Разговори“. Общият ми въпрос е: Как да угася колебанията си, щом опитът да се справя с дреболията се окаже съмнителен за мене? Как да отбележа индивидуалния си принос като подлежащ на второ мнение? За оглед от по-умен и компетентен поглед?

Сега конкретният ми въпрос е: Как се показва, че е намерен източник за твърдение, за което някой е поискал източник? Не съм причинител на искането, но ми се иска да го изчистя от тази статия? Не съм толкова уверена, че е правилно да се цитира точно откритият източник, защото нямам убеждение, че се приема за благонадежден. Как се постъпва в общия случай? --Zelenkroki (беседа) 10:11, 12 декември 2020 (UTC)

Просто го слагате и бъдещето ще покаже. Не забравяйте да изтриете искането за източник. Относно „Труд“ - аз лично го избягвам, включен е в списъка (виж по-горе Предложения за СФИН), но преценката си е Ваша. Не се страхувайте - и да сбъркате, ще бъде поправено все някога--Ket (беседа) 11:51, 12 декември 2020 (UTC)
Ако имам съмнения дали даден източник не надежден, просто не го добавям. Иначе „Труд“ не е най-надеждния източник на информация, но по този въпрос е трудно да се намери такъв така или иначе, защото това в въпрос на информация с която разполага самата фирма. Автопатрульор обикновено означава, че не правите груби грешки, вандализми, целенасочена пропаганда и т.н. Това, че е една редакция е патрулирана не означава, че информацията в нея е проверена или вярна. При патрулиране се проверяват само за най-големите и очевидни проблеми, предимно вандализми. --Стан (беседа) 13:49, 12 декември 2020 (UTC)
Много точни коментари от Кет и Стан! Също бих допълнил, че според мен може би сте твърде взискателна към себе си. Пиша това като човек, който се борил с години със собствения си контрапродуктивен (и дори вреден) перфекционизъм.
— Luchesar • Б/П 15:27, 12 декември 2020 (UTC)
Хубави напътствия, Ket и Стан. Благодаря за отговорите. Но с такива съвети не се решава чуденето ми. Скромните ми очаквания преди повече от 13 години, когато съм се пробвала да направя нещо в българоезичната Уикипедия, бяха, че ще намирам отговорите в Общността, стига да понатрупам опит и да се ориентирам къде да си задам въпросите. Оказва се, че няма прав и кратък път това да се постигне. „Все някога“ вече не ми звучи успокоително и насърчително.
Опасявам се, че дори и отбелязани като малки – когато промените са извършени от автопатрульор, надали след това на някого му хрумва да се усъмни в останалата част от съдържанието на статията. Един вид, дори и малкото измение, което се включва в хронологията на статията, щом е извършено от автопатрульор, направо узаконява всичко останало дотам, че с години може да се затлачи и изостави неподходяща информация, неактуална и всякаква друга негативна характеристика за текста. И, да, потвърждаването на твърдение, за което НЯКОЙ е поискал източник, не прави ли проблемното място наблюдавано от въпросният инициатор на търсене на доказателства? Може би именно колебанието, доколко е подходящ откритият източник, да налага (според мене) да не изтрия искането за източник. Много грешно ли е да се постъпи така?
В тази връзка, може би търсенето на още белези, че някой е повишен до разширен потвърден автоматично, надали е полезно? Успокоението на Luchesar ще подмина без да се съобразя, защото вече имам изградени наблюдения, колко превратно може да ми подейства. Но му благодаря, че отново се раздава за „каузата“. --Zelenkroki (беседа) 16:25, 12 декември 2020 (UTC)
На такива статии, след като им погледнеш историята, видиш колко време и нерви сме потрошили, и разбереш какво значи „луд фен“, изобщо не се замисляш за източника. Медиите, щом не се отнася за политика и платени публикации, не са толкова пълни с фалшиви новини. --Rumensz (беседа) 16:31, 12 декември 2020 (UTC)
Zelenkroki, искам да внеса малко повече яснота по това: „когато промените са извършени от автопатрульор, надали след това на някого му хрумва да се усъмни в останалата част от съдържанието на статията.“ Когато преглеждам последните промени по всички статии почти винаги игнорирам тези направени от автопатрульори. Когато обаче преглеждам статиите от списъка си за наблюдение който е индивидуален проверявам всички независимо от кого са. Освен това доста от нас имат навика да наглеждат редакциите на определени други потребители поне за известен период от време и не заради някакви черни списъци а просто защото това е естествено в доброволен проект. Всички сме хора и е по-добре да има кой да ни плесне през пръстите преди грешките ни да прераснат в системни. Така, че нищо не е отрязано с нож. Това, че някой е автопатрульор не означава, че е редакциите му са неконтролируеми. Всъщност смея да твърдя, че даваме права на автопатрул на някого когато на редовните патрульори им писне да му проверяват всичките редакции :) А разширеният атрибут е заради Уикипедия:Разговори#Предлагам въвеждане на защита „само за утвърдени редактори. -- Сале (беседа) 18:50, 12 декември 2020 (UTC)
Zelenkroki, винаги може лошо съдържание да остане в Уикипедия, при това за доста дълго време. Това е неизбежно. Има обаче и един друг момент. Когато към дадена статия има по-сериозен интерес, повече хора преглеждат съдържанието ѝ и има много голяма вероятност да забележат проблемите. Същото важи и за статиите от специален интерес на определени редактори, за които написа по-горе Сале. Кофти съдържание може да остане за дълго в статии към които така или иначе няма особен интерес. Това не бива да те притеснява. Няма как една шепа активни редактори да следят и проверяват всяка една редакция и всеки един източник подробно. Благодарение на новите и по-добри инструменти последните години, все по-малко лоши редакции остават незабелязани. Иначе, „разширен потвърден потребител“ е само количествена група, докато „автопатрульор“ е качествена. --Стан (беседа) 23:48, 12 декември 2020 (UTC)
„ Как се показва, че е намерен източник за твърдение, за което някой е поискал източник? Как се постъпва в общия случай? “
Какво ви притеснява? Добавяте източника, както сте направили в конкретния случай, и премахвате Шаблон:Факт. Промяната автоматично ще се появи в Списъка за наблюдение на юзърите, които следват статията. Всеки от тях може по всяко време да прегледа редакцията, да я отмени или да я изкоментира на вашата лична беседа или на беседата на статията. Това в случай, че не е съгласен с приложения източник. Така се процедира по принцип, а от вас се иска единствено да проявите смелост.
„ Един вид, дори и малкото измение, което се включва в хронологията на статията, щом е извършено от автопатрульор, направо узаконява всичко останало дотам, че с години може да се затлачи и изостави неподходяща информация, неактуална и всякаква друга негативна характеристика за текста. “
Не. Редакцията, извършена от автопатрульор, маркира като проверена само неговата редакция, колкото и незначителна да е тя. Няма как да маркира цяла статия, която е възможно да е в лошо състояние, да не изглежда добре, да има поставени шаблони за обработка и т.н.
„ И, да, потвърждаването на твърдение, за което НЯКОЙ е поискал източник, не прави ли проблемното място наблюдавано от въпросният инициатор на търсене на доказателства? Може би именно колебанието, доколко е подходящ откритият източник, да налага (според мене) да не изтрия искането за източник. Много грешно ли е да се постъпи така? “
Не дълбайте толкова много. Едно е нужно – когато на поискан източник сте добавили цитиран линк, да премахнете шаблона за търсене на източник.--Rebelheartous (беседа) 01:00, 13 декември 2020 (UTC)
Сале, насоката, да се разровя кой е поставил искането на източник, за да очаквам нещо като „присъда“ по малкия мой принос в отговор на това искане, ми е познат вариант. Но може би заради съвпадението на действието на новия инструмент за белязване на определен потребител и като разширен потвърден, както и дискусията по пускането му в действие тук, при разговорите на Общността, ме накараха да се осмеля да занимавам и Общността с моите питаници. Благодаря на всички, които се отзоваха. Особено за насърчението за смелост, което толкова години не проработи при мене около заварени заплетени ситуации, в които попадам по неволя. Ласкае ме уверението, че на някого му е „писнало“ да ме проверява, затова се е случило да се окажа автопатрульор. Не, не съм от тях, како Сийке, мене за насърчение са ме определили преди доста години. Но това е стара история. Та, принципно и на теория, всичко изписано дотук, е ясно. Нямаше да е необходимо да се губи времето на толкова хора, ако се окажеше, че е имало по-кратък начин да спестя занапред колебанията си. Фактите са други.
С пожелания да са здрави всички: --Zelenkroki (беседа) 19:24, 13 декември 2020 (UTC)
Zelenkroki, сега прочетох отново и по-внимателно написаното от Вас и мисля, че много добре разбирам как се чувствате. Също смятам, че въпросите, които повдигате, са съвсем правилни. Може би единствено автопатрулът няма отношение: дори да нямате такъв флаг, това не е автоматична гаранция, че някой би проверил всяка Ваша редакция и би дал, евентуално, „второ мнение“. Патрулирането поначало, както са писали и други колеги, има за цел най-вече да предотвратява вандализми и груби грешки, а не толкова да служи за подобряване на качеството на „нелоши“ редакции.
Но на въпроса Ви – ако имате колебания за нещо, каква е процедурата да поискате „второ мнение“? Краткият отговор е: няма такива процедура. Защо няма може да се дискутира, но ето моето мнение. Първо, Уикипедия поначало избягва излишната формализация. Ако можете да потърсите съвет и помощ от когото и да е и по какъвто и да е начин, няма нужда това да бъде ограничавано в някакви строги рамки. Второ, в Уикипедия няма строга йерархия – въобще даже каквато и да е йерархия – т.е. няма как да има допитване до „авторитетна“ или „крайна“ инстанция, както например е иначе случая с „Езикови справки“ по въпроси за езика (макар да може да се спори и дали непременно са крайна инстанция).
Какво можете да направите? Просто питайте. Когото и да е. Където и да е. Може да пишете тук на Разговори, можете да питате някого конкретно на потребителската беседа, можете просто да пишете на беседата на съответната статия с молба някой да погледне (има риск никой да не забележи, разбира се), можете да изпратите писмо до потребител (не всички отговарят – аз лично имам греха да пропускам понякога, просто защото получавам десетки мейлове всеки ден), можете да питате в групата във Фейсбук или дори просто някого от познатите в социалните мрежи или в друго средство за комуникация... Всъщност, с риск да стана твърде досаден, това е една причина да пробутвам толкова и Дискорд. Много често е далеч по-лесно просто да пуснеш в чата едно „абе вижте моля ви тая редакция и кажете изглежда ли ви добре“, и все някой може да реагира, отколкото да се пишат подробни обяснения на беседи (една причина да предпочитам чатовете за подобен тип комуникация е, че не е необходимо да си толкова обстоятелствен от самото начало, тъй като подробностите може да се изяснят в процеса на разговор).
Не би ли било по-добре, ако имаше по-удобно средство? Безспорно! Не знам какво Вие може би си представяте, но на мен ми се струва, че може да бъде удобно човек да щракне някъде с мишката „за проверка“ и да привлече лесно вниманието на повече редактори към определена част от статия. Това ми се е случвало, например, когато бях по-активен като патрульор. Виждам някаква редакция, която ми изглежда съмнителна, но нито съм достатъчно убеден, за да я върна, нито е толкова маловажна, че да я подмина. Понякога се е случвало да пиша тук, на Разговори, „абе, може ли някой да погледне еди-какво-си“. Но е досадно, отново и заради навика ми да пиша по-подробно (а смятам също за уважение към събеседниците си и въобще добра професионална практика да дам възможно най-ясна и подробна информация, за да им спестя на тях „ровенето“ – това е нещо, което понякога ме дразни като администратор, когато колегите пускат заявки без никакви връзки и човек трябва сам да се рови).
Ако имате нещо конкретно наум, независимо дали като организационно или техническо решение (имам предвид принципна идея какво е полезно да се реши технически, а не самото техническо решение, разбира се), не се колебайте да го споделите! Понякога подобни неща се оказват много полезни, дори първоначално да са изглеждали абсурдни като идея.
— Luchesar • Б/П 22:34, 13 декември 2020 (UTC)

Препратки към пояснителни страници

Препоръчвам и моля активните редактори да включат „Маркиране на препратките към пояснителни страници“ в личните си „Настройки->Джаджи“. Така ще виждат дали в текста на статията има вместо препратка към маркираната личност препратка към пояснителна страница. Полезно е за по-голяма точност. --Rumensz (беседа) 09:38, 13 декември 2020 (UTC)

Понякога няма как да бъдат избегнати насочките към пояснителни страници, особено, когато не се знае кой от личностите е човека с изписаното име. И идеята им е точно като червените насочки – дават идея на някого, по-запознат, да свърже името с правилната личност.--Спасимир (беседа) 10:08, 13 декември 2020 (UTC)
Да, тази джаджа е много удобна, веднага обектът с нееднозначната препратка се маркира в розов цвят и може да се поправи от правещия редакцията. Улеснява се Стан и се намалява работата по уточняването на тези препратки от редактори, които не са в течение на текста на статията.--Mmm-jun (беседа) 10:34, 13 декември 2020 (UTC)

Потенциален расизъм

Смятате ли, че твърденията в Цигани в Пловдив са расистки? И по-конкретно, ако няма източник за твърденията, то трябва ли да се премахнат? Също, източниците в Столипиново#Бит_и_условия дават грешка 404 - това значи ли, че трябва да се премахнат? И по-общо, някой проверявал ли е Уикипедия за расисзъм? Примерно, преглед на множество статии за "цигани" и други ключови думи? Ако не, мога да разгледам аз. И последно, има ли Уикипедия политика срещу расизма? cryout (беседа) 13:00, 11 декември 2020 (UTC)

В какъв смисъл? Расистки нападки срещу редактори, разбира се, са забранени, подобно на всички други нападки. Останалото е енциклопедия - нещата или са верни или не са (с целия спектър между тех). За неща без източници - се иска източник и след известно време се премахват твърденията, ако източник не се появи. -- Мико (беседа) 17:13, 11 декември 2020 (UTC)
За мъртви линкове (грешка 404) по принцип е по-добре да се потърси архивирано копие в https://archive.org/, отколкото директно да се премахват. --Спас Колев (беседа) 09:55, 14 декември 2020 (UTC)

Предложения за СФИН

Преместено на Уикипедия беседа:Патрульори/СФИН#30 ноември 2020. — Luchesar • Б/П 16:35, 15 декември 2020 (UTC)

Какъв е срокът за публикуване на статия?

Привет На 21 октомври публикувах в инкубатора статия за списание Про-Рок и още не е проверена. Въпросът ми е какъв е приблизителният срок за преглеждането на статиите? Благодаря предварително и успех
87.118.138.26 06:17, 17 декември 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Значимост на научни работници

Преместено на Уикипедия беседа:Значимост по академичен признак. — Luchesar • Б/П 18:00, 15 октомври 2021 (UTC)

Какво ново в Дискорд и „Уикипедия на 20“ наближава

Напоследък имаше сравнително по-голям прилив на нови потребители в сървъра, поради което с останалите модератори (администратори и бюрократи тук и в останалите български проекти) решихме да направим съществена промяна в процедурите.

Има две нови роли в сървъра: „читатели“ и „редактори“, като последната заменя досегашната „уикипедианци“, обхващайки потребителите, които са потвърдили сметката си от Уикипедия. Новодошлите в сървъра редактори, които първоначално нямат никаква роля, вече ще могат да пишат само в специалния канал #добре-дошли, преди някой от модераторите да им даде роля „читатели“, или преди да потвърдят сами сметката си от Уикипедия.

-1213

Дни до Уикипедия на 20

Имайте предвид това, ако решите да влезете: най-добре е да потвърдите сметката си (напомням, че това става като просто се напише .auth в който и да е от каналите), което, заедно с ролята „редактори“, ще ви даде достъп и до гласовите стаи за разговори, възможност да качвате файлове и др. Иначе, в най-добрия случай, ще бъдете „читатели“. :-D В скоро време ще се постаря да допълня и помощната информация в Уикипедия:Дискорд.

Междувременно, ако има желание, може да си организираме и нова среща покрай празниците, а – както се очертава – почти сигурно ще трябва да направим онлайн и срещата за 20-годишния юбилей на Уикипедия на 15 януари. Досегашните срещи не бяха особено впечатляващи, главно защото хората, които сме в сървъра, така или иначе се виждаме онлайн всеки ден. Активните ни редактори обаче вече са над 10 в сървъра, което си е прилична бройка за среща. :)
— Luchesar • Б/П 15:26, 18 декември 2020 (UTC)

Предлагам въвеждане на защита „само за утвърдени редактори“

Дискусия и гласуване

Тази редакция ми напомни, че понякога имаме проблеми не само с анонимни, но и с регистрирани редактори, които редактират само една статия или много ограничена тематика, по която са пристрастни или в У:КНИ. Понеже такива редактори не се водят „новорегистрирани“, макар да имат много малко и еднотипни редакции, полузащитата не ги хваща и единствена алтернатива остава блокирането им или пък пълна защита за статията, от което страдат добросъвестните регистрирани редактори.

В някои проекти за тази цел има група „extended-confirmed“ и съответна „extended confirmed“ защита (избраният превод на български е „утвърдени редактори“ и „защита само за утвърдени редактори“). В групата автоматично се добавят редактори, които натрупат определен брой редакции и дни от регистрацията си. По технически причини се отчитат всички редакции – не само тези в ОИП – включително в страници, които впоследствие са били изтрити. В английската, персийската, корейската, виетнамската и румънската уикипедиии се изискват 30 дни от регистрацията, а в японската Уикипедия – 120. Във всичките нужният брой редакции е 500.

Предлагам да поискаме тази група и съответната възможност за защита да бъдат въведени и при нас.

Нека повторя целта: да има възможност за ограничаване на редактори, които имат недобросъвестен интерес към една определена или малко на брой статии по определена тематика, т.е. не са тук, за да създават енциклопедия, и които заобикалят полузащитите заради регистрацията си – без да се пречи на добросъвестните регистрирани колеги, дори да имат сравнително по-малко редакции. Вместо защита, в такива ситуации може да се използва и блокиране, включително частично, но блокирането все пак е по-брутален инструмент, който трябва да се прилага предпазливо. Типичен казус в момента наистина изглеждат темите, свързани със Северна Македония.

Като начало бих предложил японския вариант: 500 редакции и 120 дни от регистрацията (по-дългият срок от регистрацията не позволява да се заобикаля лесно изискването за брой редакции чрез използване на бот).

Нека обсъдим предложението и ако достигнем консенсус, ще пусна задача във фабрикатора на Уикимедия, подобно на скорошната от румънската Уикипедия.

TL;DR: Предложението е да може статии да бъдат защитавани срещу редактиране от редактори, които нямат поне 500 редакции и 120 дни от регистрацията си.

1. За технически детайли по конфигурациите вижте extendedconfirmed, APCOND_AGE и APCOND_EDITCOUNT в InitialiseSettings.php.

2. Колебая се дали да не сложим по-висока летва за включване в групата (напомням, че се броят всички редакции, дори изтрити). Например изискването за патрульори: 800 редакции и поне 150 дни от регистрацията. Ако имате мнение, пишете.
— Luchesar • Б/П 16:30, 23 ноември 2020 (UTC)

Без аргументи, това „против“ не допринася с нищо към дискусията. „Подкрепям“ без коментар поне предполага, че написалият го е съгласен с изложените в предложението аргументи.— Luchesar • Б/П 13:12, 1 декември 2020 (UTC)

Обсъждането е приключило, заявката е пусната: phab:T269709. — Luchesar • Б/П 21:13, 8 декември 2020 (UTC)

✔Готово Готово Вече работи! — Luchesar • Б/П 18:43, 9 декември 2020 (UTC)

Преводи на понятията

Това ли е причината повечето редактори да са „автоматично повишен до ... разширен потвърден потребител“? Не че е болка за умиране, но ми седи като нескопосан превод. Може би „потвърден с разширени права“? -- Сале (беседа) 21:07, 9 декември 2020 (UTC)

Или пък по-краткото – и вече споменато в заглавието на раздела – „утвърден(и) редактор(и)“? --Ted Masters (беседа) 22:27, 9 декември 2020 (UTC)
FWIW, заглавието го бях взел от съществуващия превод. На мен ми е нужно повече време да помисля. Струва ми се важно да не става объркване с „автопатрулите“. „Утвърден“ редактор, например, сякаш звучи като нещо по-авторитетно от „автопатрул“, а на практика е обратното. Според мен е важно по някакъв начин да става ясно, че включването в тази група е автоматично, на база чисто технически изисквания, а не индивидуална и задълбочена преценка. Тъй като ние на практика въобще не даваме флаг „потвърден“ ръчно, мисля, че и двете групи може да ги именуваме „автоматично нещоси“. А понеже става дума за нива на потвърждаване, аз не бих имал дори проблем с „Aвтопотвърден ниво 1“ и „Aвтопотвърден ниво 2“, „Aвтопотвърден I ст.“ и „Aвтопотвърден II ст.“, „Aвтопотвърден I“ и „Aвтопотвърден II“, или нещо подобно.
— Luchesar • Б/П 10:49, 10 декември 2020 (UTC)
Интересна ситуация. Определено е възможно да настъпи объркване при новите потребители относно различните групи. В момента имаме следните три групи: „потвърдени“ (confirmed), „автоматично одобрени“ (autoconfirmed) и новата „разширено потвърдени“ (extendedconfirmed). Изгубени в превода? :-D При първата посочена група флагът се дава от само от бюрократ (практически това не се случва); при втората това става автоматично (тих режим – не се отбелязва в дневника на правата); при новата група имаме смес от двете – може да бъде даден флаг от администратор или бюрократ, но веднъж даден, флагът може да бъде свален само от бюрократ (локален или глобален; изключвам стюардите, за които е ясно), а може да бъде получен и след покриване на приетите критерии. И двете действия се отбелязват в дневника на правата. И според мен има защо. Може да имаме покрил критериите редактор, който обаче няма флаг автопатрул по една или друга причина. И да злоупотреби с автоматично получения флаг за „допълнително одобрен/потвърден“. Друг възможен случай: редактор, който получава автопатрул сравнително рано (напр. 100 редакции и 30 дена от регистрацията), няма да може да мести страници с по-висока защита, защото не е получил флага за „допълнително одобрен/потвърден“. Предполагам, за такива случаи е предвидена опцията админите и кратите да дават такова право, преди да са покрити критериите за автоматично получаване. Но не съм се заглеждал задълбочено в конфигурацията.. възможно е да бъркам или да пропускам нещо за някоя от групите.
Едно е ясно обаче: ще бъде добре да се уеднаквят преводите (като че ли по-удачно е „одобрени“ и „автоматично одобрени“; вече има страница Автоматично одобрени), за да не става объркване. А относно новия флаг, сега като помислих, май най-коректният превод ще е „допълнително одобрени“. И спирам с философстването. :-) --Ted Masters (беседа) 15:36, 10 декември 2020 (UTC)
Въобще не е „философстване“. Напротив, благодаря ти много за подробния анализ. Много правилно отбелязваш, че групите всъщност са три. Харесват ми като посока на мисли и разсъжденията ти за имената. Относно конкретния превод, аз може би все пак бих предпочел „потвърдени“. Освен, че е по-точен буквален превод, иначе ме притеснява намекът за някакво „одобряване“, т.е. останалите са „неодобрени“.
Може би „потвърдени“, „автопотвърдени“, „допълнително потвърдени“? Всъщност, продължава и да си ми харесва „Потвърдени ниво 1“, „Автопотвърдени ниво 1“, „Автопотвърдени ниво 2“. Също си мисля, че може да даваме последния флаг на всички одобрени за автопатрули, ако все още не са, и това вероятно ще е единственият случай, в който ще даваме ръчно флага.
— Luchesar • Б/П 16:03, 10 декември 2020 (UTC)
Да, прав си, „потвърдени“ определено е по-точен превод. За намека „одобрен – неодобрен“ какво да кажа... лично аз не го тълкувам така, но сигурно ще има хора, които ще го възприемат точно по описания от теб начин. Наистина „потвърдени“ звучи по-неутрално и не оставя много място за интерпретации. Предложението за име според различните „нива“ на потвърденост също е добро, макар че последното не би трябвало да започва с „Авто“, след като има опция флагът да бъде даден ръчно. И най-важното: този флаг, ако ще се дава ръчно (трябва да са редки случаите), то това трябва да става, само ако автопатрулираният потребител отправи заявка към администраторите или бюрократите, че се нуждае от въпросния флаг, като се обоснове каква е причината, разбира се. Лични разсъждения. :) --Ted Masters (беседа) 18:10, 10 декември 2020 (UTC)
Ще правим ли нещо по преводите сега или да архивираме обсъждането на Уикипедия беседа:Защита на страници? Честно казано, предвид толкова многото други задачи, аз лично не съм много склонен да му отделям време дори за мислене, но ако някой би искал да поеме топката с организирането на обсъждането, въобще да не се колебае. Ако не, може да го оставим за светлото бъдеще. :-)
— Luchesar • Б/П 15:02, 23 декември 2020 (UTC)
Със сигурност ще е необходимо обсъждане, преди да се направят промени. Аз смятам да повдигна въпроса, но това вероятно ще стане към средата на януари. Трябва ми още време да помисля, а и не ми се ще това да се случва точно сега, по време на празниците, когато всеки е (малко или много) ангажиран с някакви други дейности. --Ted Masters (беседа) 15:43, 23 декември 2020 (UTC)
Страхотно! Мерси много, Тед!
— Luchesar • Б/П 16:20, 23 декември 2020 (UTC)

Качване на снимки и свобода на панорамата

Моля за съвет: преди време Ket ми написа в моята беседа, че лицензът, под който качвам снимки, не е ок и ми даде литература за четене. Четох, гледах, но не успях да разбера как да го променя, а и какъв да бъде, като качвам нови снимки (определено става дума за мои снимки; проблемът е в лиценза). Ще съм благодарна на всякакви съвети и насоки. --Зайо (беседа) 16:44, 11 декември 2020 (UTC)

Зайо, може би е ставало дума за свобода на панорамата? От бърз преглед на няколкото Ви качени снимки, не виждам някакъв друг проблем. Но може би Ket може също да допълни.
Често е добра идея да пингвате потребителите, които споменавате. Също може да е добре да отваряте нова тема за отделни казуси, дори тематиката да е сходна. В случая забелязах репликата най-вече защото е под моята, т.е. изглежда като въпрос към мен :).
— Luchesar • Б/П 16:57, 11 декември 2020 (UTC)
Да, визирах именно свободата на панорамата при снимки на съвременни сгради (болници). Българският закон изисква авторското съгласие в случай на комерсиална употреба на снимката, затова трябва избраният лиценз в Общомедия да не позволява комерсиална употреба. Разбира се, може и никой да не повдигне въпрос, но е важно да се знае.--Ket (беседа) 19:31, 11 декември 2020 (UTC)
Много благодаря за уточнението! На мен продължава да не ми е ясно дали мога да променя лиценза на вече качени снимки, както и какъв да избирам за бъдещи. Моля, кажете ми с прости думи. --Зайо (беседа) 20:21, 11 декември 2020 (UTC)
Зайо, поне доколкото аз разбирам от тези неща, боя се, че решение няма. c:Commons:Licensing посочва кои лицензи да допустими в Общомедия – и всички те изключват свободата на панорамата. Ако някой реши да се заяде, снимките Ви на сгради, статуи и въобще архитектурни обекти може да бъдат изтрити. Каква е практическата вероятност ми е трудно да кажа. Повече информация има на c:Commons:Freedom of panorama.
— Luchesar • Б/П 20:40, 11 декември 2020 (UTC)
Може би е важно само да уточня, че проблемът не е във Фондация Уикимедия, а в законодателството, и конкретно в случая в българското. На c:Commons:Freedom of panorama има карти и таблици по страни.
— Luchesar • Б/П 20:43, 11 декември 2020 (UTC)
Много благодаря! Мисля, че ми стана ясно. Важното е, че никой няма да пострада, ако аз качвам снимки, а най-много просто да бъдат изтрити. --Зайо (беседа) 21:00, 11 декември 2020 (UTC)
Зайо, бъди Лъв!, и да не ти пука изобщо. Тук си доброволец/ка, други да му мислят. Преди година попаднах на един п...л, който е качил хиляди снимки от нуди плажове и мероприятия, и пр.пр. Тия му боклЮци си стоят, а за съществени неща - не може. Аре, Ве! --Rumensz (беседа) 15:28, 23 декември 2020 (UTC)

Уикиизточник: избори за администратори 2020

Привет! Предлагам да започнем редовно да си избираме администратори в Уикиизточник, с надеждата постепенно да възстановим активността в този важен проект. По-рано съм се кандидатирал няколко пъти, но истината е, че само един администратор не стига, особено когато е нужно периодично да бъдат прегласувани правата. Затова предлагам следните трима доказали професионалните си качества колеги, които вече са дали своето съгласие да бъдат номинирани.

Срокът за гласуване е до 23 декември 2020 г., 11:00 часа UTC (13:00 българско време).

Алиса Селезньова (беседа - приноси)
ShockD (беседа - приноси)
StanProg (беседа - приноси)

— Luchesar • Б/П 10:21, 9 декември 2020 (UTC)

Малко разчистих s:Уикиизточник:Разговори, пренастроих m:Distribution list/Global message delivery и m:Distribution list/Non-Technical Village Pumps distribution list да изращат уикиспама в s:Уикиизточник:Новини и настроих Керберайзер да архивирира периодично и двете страници. Покрай това нахвърлях и куп шаблони. Може и да не съм довършил всичко, и въобще се надявам бъдещите администратори да нямат против. :)
Ще бъде изключително полезно, ако повече хора започнат да се включват активно в Уикиизточник. В момента това е много по-важно от Уикиречник или Уикицитат, където си имаме свои бюрократи и сме си сами шефове. В Уикиизточник обаче трябва да създадем усещане за активност на общността ни, ако искаме да ни бъде позволено да си изберем свои бюрократи и да престанем постоянно да прегласуваме администратори.
— Luchesar • Б/П 18:52, 13 декември 2020 (UTC)

Заявка: m:Steward requests/Permissions#Алиса_Селезньова,_ShockD,_StanProg_@bgwikisource
— Luchesar • Б/П 13:04, 23 декември 2020 (UTC)

Алиса Селезньова, ShockD, StanProg: вече сте пълноправни администратори в Уикиизточник, и то с пълен едногодишен мандат (за което благодарност заслужава стюардът и сисадмин Мартин). Честито! :-D
Нека това бъде едно добро ново начало за този важен и за Уикипедия проект! :-)
— Luchesar • Б/П 21:13, 23 декември 2020 (UTC)

Още един признак, че някой може да бъде тук не за да създава енциклопедия

fwiw, добавих следния текст към признаците, че някой е тук с други цели, а не да създава енциклопедия:

Използване на привилегията за редактиране изключително за прокарване на определени спорни гледни точки
Нормално е редактори да имат по-голям интерес към определени теми и също нормално е да имат пристрастия. Докато има диалог и сблъсък на различни гледни точки от добронамерени и добросъвестни редактори, това е част от естествения процес на установяване на неутралната гледна точка в Уикипедия. Ако обаче даден редактор не прави нищо съществено за Уикипедия, освен да се опитва да прокарва определени спорни гледни точки, справедливо би било съмнението, че нейна или негова цел не е създаването на енциклопедия. Особено основателно би било такова съмнение, ако тези ограничени редакции са в конфликт с основни принципи на Уикипедия, като цитиране на източници, благонадеждност на източниците или неутрална гледна точка, или ако поведението нарушава правилата за цивилизованост и неупотреба на лични нападки.

Може да има нужда от прецизиране. Малко е шокиращо, че съм го пропуснал, особено предвид непрестанно нарастващите ставки в игрите на дезинформация. Конкретен повод ми дадоха тези приноси, но вероятно има и други примери.
— Luchesar • Б/П 14:53, 25 декември 2020 (UTC)

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори/Архив/2020/декември&oldid=11878561“.