Стамен Григоров
Стамен Григоров | |
български микробиолог и лекар | |
![]() | |
Роден | Стамен Гигов Григоров
27 октомври 1878 г.
|
---|---|
Починал | 27 октомври 1945 г.
|
Учил в | Женевски университет Университет на Монпелие |
Научна дейност | |
Област | Биология, медицина |
Известен с | описването на Лактобацилус булгарикус |
Стамен Григоров в Общомедия |
Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва естествени науки в Монпелие.[1][2]
Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“.[3] Отличена е със специална награда на университета.[4]
Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.[1][2]
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко.[5] Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“ в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus (Grigoroff, 1905).[6][7][8][9]
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име.
След завръщането си започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.[2]
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.[2]
В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.[2]
Почива на 27 октомври 1945 г. в София.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
На негово име е наречена улица в квартал „Изток“ в София (Карта).
На д-р Стамен Григоров е наименуван ледник на остров Брабант в Антарктика – Григоров ледник.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Д-р Стамен Григоров – откривателят на Лактобацилус булгарикус // bnr.bg. 27.10.2020.
- ↑ а б в г д 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р СТАМЕН ГРИГОРОВ
- ↑ Grigoroff, Stamen, 1905. Contribution à la pathogénie de l'appendicite. Thèse de doctorat.
- ↑ "Prix universitaires. – La distribution des prix de l'Université de Genève a eu lieu le 27 janvier dernier. Deux tiers du Prix de la Faculté de médecine (rapporteur: M. le Prof. Askanazy) ont été décernés à Mil® Kerkis, pour sa thèse intitulée: Les vasoconstrictines des sérums normaux, et un tiers à M. Grigorofp pour sa thèse intitulée: Contribution à la pathogénie de l'appendicite.
- ↑ Grigoroff, Stamen. Étude sur une lait fermentée comestible. Le „Kissélo mléko“ de Bulgarie // Revue Médicale de la Suisse Romande 25 (10). Genève, Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université, 1905. (на френски)
- ↑ Etude sur le lait fermenté comestible: le „Kissélo-mléko“ de Bulgarie
- ↑ Contribution à la pathogénie de l'appendicite
- ↑ Travail fait au Laboratoire de bactériologie et de sérothérapie de Genève: Professeur Massol. Contribution à la pathogénie de l'appendicite
- ↑ Contributation à la pathogénie de l'appendicte
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктида // Комисия по антарктическите наименования. с. 157. Посетен на 3 януари 2025.
|
- Български лекари
- Български микробиолози
- Български бактериолози
- Български военни лекари
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Българи в Италия
- Възпитаници на Университета на Монпелие
- Български поручици
- Родени в област Перник
- Починали в София
- Възпитаници на Женевския университет
- Преподаватели в Женевския университет