Направо към съдържанието

Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Барбу Щирбей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мистификации и шеги/АИА/Барбу Щирбей
Barbu I Știrbei
владетел на Влашко
Роден
Починал
Политика
Господар на Влахия
16 юни 1848 – 17 октомври 1853
Семейство
БащаДимитрие Бибеску
МайкаЕкатерина Въкъреску
ДецаДжордже Барбу Щирбей и Александру Барбу Щирбей

Барбу Щирбей е влашки господар от времето на влашката революция до началото на Кримската война. По-голям брат на предишния влашки княз Георге Бибеску, но понеже е осиновен от вуйчо си носи неговата фамилия.

Учи философия и право в Париж, в началото на управлението на Луи XVIII, след което се завръща в родината си през 1815 г. Взема активно активно във Филики Етерия, участва във влашкото въстание на страната на Александър Ипсиланти през 1821 г., след потушаването на което бяга в Брашов. [1]

Подобно на брат си се включва в администрацията на княжеството, забелязан от генерал Павел Кисельов. Участва в съставянето на Органическия регламент. От 1836 г. при управлението на Александру Димитрие Гика е министър на правосъдието. По време на неговото управление на правосъдието е приет търговски кодекс по френска рецепция от времето на Наполеон Бонапарт, като значително са усъвършенствани гражданския и наказателен кодекс на княжеството.

След абдикацията на Александру Гика е един от претендентите за нов княз, но губи съревнованието от по-малкия си брат. През 1844-1847 г. е министър на вътрешните работи на Княжество Влахия.

След влашката революция е османския фаворит за влашки княз на Високата порта, и в съответствие с Балта-Лиманската конвенция с руско одобрение става господар на Влахия. Като владетел прокарва някои незначителни административни и финансови реформи, както и образователни, в съчетание с незначителна реформа на съдебната система. Опитва се да прокара поземлената реформа, забранявайки робията най-вече на циганите, опитвайки се окончателно да я премахне. Успява да заздрави публичните финанси и активно се застъпва дипломатически за обединение на Влашко и Молдова.

В началото на Кримската война Влашко е окупирано от руски войски. Щирбей е в Букурещ до официалното обявяване на войната, след което заминава за Виена. След края на руската окупация през есента на 1854 г. се завръща в Букурещ. През 1856 г. по време на преговорите за сключване на бъдещия Парижки мирен договор той подкрепя идеята за обединение на княжествата, но не много настойчиво, надявайки се да бъде първият владетел на двете обединени дунавски княжества.

През 1857 г. е избран в Учредителното събрание на Влашко и гласува за обединението на княжествата, след което отново заминава за Париж. Завръща се временно през 1866 г., за да подкрепи Карол I за държавен глава на Румъния. Оттогава до края на живота си живее предимно в Париж и Ница, където и умира през 1869 г., след последното си посещение в Букурещ през 1868 г.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Барбу Димитрий Штирбей“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​