Търновац
| Търновац Трновац | |
| — село — | |
  Търновац | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 453 m |
| Население | 330 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Телефонен код | 031 |
| Търновац в Общомедия | |
Търновац или Търновец (на македонска литературна норма: Трновац) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото отстои на около 16 km северозападно от общинския център Кратово, в близост на главния път свързващ Кратово и Куманово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Търновац е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Търновацъ има 550 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Търновец (Tirnovetz) има 600 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Търновац
Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина[4]- Величко Младенов Иванов (1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, регистриран и като жител на съседната махала Крилатица, служи в 1-ва рота на 3-а солунска дружина, носител е на орден „За храброст“ IV степен;[5] на 21 март 1943 година като жител на Търновац подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]
- Георги (Гюрко) Апостолов, 20-годишен, работник, 1 и 3 рота на 3 солунска дружина[7]
Любисав Иванов – Дзинго (1936 - 2020), политик и депутат в Събранието на Северна Македония, бизнесмен, собственик на комбината „Силекс“, „Силекс Банка“, „Сител Телевизия“- Симеон Стефанов – Даскала (1870 – 1933), български учител и революционер от ВМОРО
- Цветан Кузманов (1872 – ?), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 85 - 86.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
| |||||||||||
