Траян Китанов

Траян Китанов
	Траян Китанов
български учител и революционер
	Снимка от надгробния паметник на Китанов
Роден	Траян Китанов Траянов 13 февруари 1878 г. Гостивар, Османска империя
Починал	7 май 1952 г. (74 г.) Гостивар, Федеративна народна република Югославия
Награди	Военен орден „За храброст“
	Траян Китанов в Общомедия

Траян Китанов Траяновски (Траянов) е български просветен деец, военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Траян Траянов е роден на 13 февруари 1878 година в положкия град Гостивар, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, където се запознава с Павел Шатев. Към 1900 година е учител в българската прогимназия в Кратово заедно с Тодор Александров. Там Китанов е сред градските ръководители на ВМОРО в Кратовския революционен район.^[1] Китанов завежда първоначалното училище в махалата Царина, където местните сърбомани постоянно го клеветят пред османските власти.^[2] Арестуван е за революционна дейност и измъчван в продължение на седмици. Въпреки множеството мъчения не издава тайни на Организацията.^[3] След това е изпратен в Скопие, за да бъде съден.^[4]

По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година участва в битки в Кичевската революционна околия. Убеждава няколко арнаути от района на Гостивар да прехвърлят оръжия от селата Ижище и Ехловец за Крушево.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 13-а кукушка дружина.^[5]

Участва в Първата световна война като поручик в 3-ти пехотен македонски полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.^[6]

След войната е принуден да бяга в България, където известно време живее и работи. Прекарва три години от живота си в турски и сръбски затвори. За революционната си дейност е награден с няколко български ордени и е носител на „Илинденска споменица". Умира в родния град Гостивар.

Бележки

↑ Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 78.
↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 112.
↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 113.
↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 114.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
↑ Държавен военноисторически архив, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 7

[Църнушанов_78-1] Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 78.

[2] Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 112.

[3] Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 113.

[4] Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 114.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.

[6] Държавен военноисторически архив, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 7

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]