Направо към съдържанието

Трайко Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трайко Симеонов
български детски писател
Роден
Починал
18 май 1965 г. (78 г.)

Трифон Стоянов Симеонов, по-известен с псевдонима си Трайко Симеонов, е български поет и писател.

Групова снимка на Трайко Симеонов, Ран Босилек, Атанас Душков, Лъчезар Станчев, Ненчо Савов и Асен Босев на литературно четене през 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Завършва Педагогическото училище в Шумен през 1906 г. През 1906 – 1934 г. учителства в с. Кешкекчилери (днес с. Изворово, област Търговище), с. Летница (област Ловеч), с. Мадара (област Шумен), гр. Шумен и София. Основоположник е на българската пролетарска поезия за деца и юноши. За първи път печата в сп. „Славейче“ през 1907 г. Редактор на детското вестниче „Другарче“, сп. „Светлина“, „Теменужка“, „Детски свят“, „Детска градина“ и „Поточе“. Преработва множество произведения за деца от народното творчество – залъгалки, броилки, скоропоговорки, пословици и гатанки.[1]

  • „Златното момиче“ (1918; 1923; 1939 детска оперета в 3 сцени и една картина)
  • „Златни облачета“ (1926; стихове за деца и юноши)
  • „Народни залъгалки“ (1926)
  • „Кой кого уплаши“ (1935; приказки за деца)
  • „Горски теменужки“ (1937)
  • „Дядо и внучка“ (1938)
  • „Капчици дъждовни“ (1948; стихотворения за деца)
  • „Изворче на жива вода“ (1954; 1966; народни приказки, разговорки, скороговорки, пословици, гатанки)
  • „Майски песни“ (1956; избрани стихотворения и приказки за деца)
  • „Алени искрици“ (1961; избрани стихотворения за деца)
  • „Друс, друс конче“ (1962; народни залъгалки за предучилищна възраст)
  • „Заенце баенце“ (1963; приказка)
  1. Речник на българската литература, т. 3, с. 267 – 268. София, Изд. на БАН, 1982.