Направо към съдържанието

Гатанка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Га̀танката е жанр от народното творчество, кратка остроумна загадка, в която с помощта на похвати като алегория, метафора, олицетворение, сравнение и др. се обрисува косвено, чрез свои характерни прояви, предмет или явление, което трябва да се разпознае.[1][2]

Гатанките заедно с народните песни, приказките, преданията, поговорките, пословиците и други жанрове образуват народното словесно творчество. Обикновено са построени в мерена реч и често са римувани:[2][3]

Дълъг, дълъг Тодоран, на главата прокълван. (Комин.)
Шарена тояга през полето бяга. (Змия.)

Гатанките имат старинен произход. Например от древногръцката митология е известна гатанката, която чудовището Сфинкс задало на Едип:[2]

Що е това, което сутрин ходи на четири крака, по обед – на два, вечер – на три? (Човекът.)

От Стария завет е известна гатанката, която Самсон задал на филистимците:

Из ядача излезе ядиво и из силния излезе сладко. (Лъв и мед.)

В нея завоалирано се разказва за един от подвизите на Самсон: как с голи ръце убил лъв, а след седмица намерил рой пчели и мед в трупа на лъва (Съдии Израилеви, глава 14).

По подобие на народните гатанки са създадени и авторски, най-вече от детски писатели и фолклористи. Автори на български гатанки са Петко Славейков, Асен Разцветников, Асен Босев, Дядо Благо и др. Пример за авторска гатанка (от Георги Струмски):

Тя ме води в бездънни простори
и отключва железни врати.
Тя си няма уста, а говори.
Тя си няма крила, а лети.
Що е то? (Книгата.)

Гатанките служат не само за забавление. Чрез тях някои писатели изобличават пороци и неправди. Такава е например следната гатанка от Христо Ботев:

Мас има, свиня не е;
ум има, човек не е;
аз го имам за магаре,
ти го имаш за светия.
Що е то? – Чорбаджия.
  1. Иван Богданов, Енциклопедичен речник на литературните термини, издателство „Петър Берон“, София, 1993.
  2. а б в Лозан Ницолов, Любомир Георгиев, Христо Джамбазки, Спас Спасов, Речник на литературните термини, трето преработено и допълнено издание, издателство „Наука и изкуство“, София, 1973.
  3. Григор Григоров, Гатанка, Институт за етнология и фолклористика, Етнографски музей.