Гатанка

Га̀танката е жанр от народното творчество, кратка остроумна загадка, в която с помощта на похвати като алегория, метафора, олицетворение, сравнение и др. се обрисува косвено, чрез свои характерни прояви, предмет или явление, което трябва да се разпознае.

Гатанките заедно с народните песни, приказките, преданията, поговорките, пословиците и други жанрове образуват народното словесно творчество. Обикновено са построени в мерена реч и често са римувани:

Дълъг, дълъг Тодоран, на главата прокълван. (Комин.)

Шарена тояга през полето бяга. (Змия.)

Гатанките имат старинен произход. Например от древногръцката митология е известна гатанката, която чудовището Сфинкс задало на Едип:

Що е това, което сутрин ходи на четири крака, по обед – на два, вечер – на три? (Човекът.)

От Стария завет е известна гатанката, която Самсон задал на филистимците:

Из ядача излезе ядиво и из силния излезе сладко. (Лъв и мед.)

В нея завоалирано се разказва за един от подвизите на Самсон: как с голи ръце убил лъв, а след седмица намерил рой пчели и мед в трупа на лъва (Съдии Израилеви, глава 14).

По подобие на народните гатанки са създадени и авторски, най-вече от детски писатели и фолклористи. Автори на български гатанки са Петко Славейков, Асен Разцветников, Асен Босев, Дядо Благо и др. Пример за авторска гатанка (от Георги Струмски):

Тя ме води в бездънни простори

и отключва железни врати.

Тя си няма уста, а говори.

Тя си няма крила, а лети.

Що е то? (Книгата.)

Гатанките служат не само за забавление. Чрез тях някои писатели изобличават пороци и неправди. Такава е например следната гатанка от Христо Ботев:

Мас има, свиня не е;

ум има, човек не е;

аз го имам за магаре,

ти го имаш за светия.

Що е то? – Чорбаджия.

Външни препратки

• Детски гатанки. Архив на оригинала от 2009-12-14 в Wayback Machine.
• Български гатанки. Архив на оригинала от 2012-06-17 в Wayback Machine.