Едип

Едип
Едип (ок. 1805)
Характеристики
Описание	цар на Древна Тива в древногръцката митология
Родители	Лай Йокаста
Деца	Исмена Етеокъл Полиник Антигона
Едип в Общомедия

Едип (на старогръцки: Οἰδίπους, Oidípous, на гръцки: Οιδίποδας, Idípodas) е персонаж от древногръцката митология, известен най-вече от образите си в трагедиите на Софокъл и по-специално с царуването си в Тива, след като решил загадката на сфинкса. Едип представлява две непреходни теми на гръцкия мит и драма: порочната природа на човечеството и ролята на индивида в хода на съдбата в суровата Вселена.

Легенда

Син е на Лай, цар на Тива в Беотия и Йокаста, но когато било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си, Лай пробол краката на детето и ги завързал (оттук и името – Oidípous – „подпухнали стъпала“). Дали го на един роб да го занесе на планината Китерон. Намерен от овчар, той бил осиновен от коринтския цар Полиб. Когато пораснал и научил от оракула в Делфи предопределената си съдба, Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт. По пътя срещнал Лай и при спречкване го убил с тоягата си. Преди Тива бил пресрещнат от чудовището сфинкс, което на всеки пътник поставяло загадката „Кое е това същество, което сутрин върви на четири крака, денем на два, а вечер на три?“ Който не отговорел, бил разкъсван от сфинкса, но Едип дал правилния отговор – човекът. Сфинксът бил победен, пътят към Тива – открит, а благодарните жители на Тива провъзгласили Едип за свой цар. Така той се оженил за овдовялата им царица, Йокаста, без да подозира, че му е майка. Тя му родила двама сина – Етеокъл и Полиник, и две дъщери – Антигона и Исмена. Боговете продължавали да сипят над жителите на града бедствия и нещастия, и обявили, че това няма да престане, докато от града не бъде изгонен убиецът на Лай. Най-страшна била чумната епидемия. Тогава Едип изпратил в Делфи брата на Йокаста – Креон. Научил истината за своя произход, Едип избол очите си и забегнал в изгнание, а Йокаста се обесила. Синовете му водили братоубийствена война, при която се убиват взаимно.

Митологията, свързана с Едип, е послужила за сюжет в трагедиите на Софокъл „Едип цар“, „Едип в Колон“ и „Антигона“, а също и в преработки на Еврипид, Сенека и Волтер.

• 
  Едип и Сфинкс
• 
  „Едип в Колон“ (1788)
• 
  „Едип и Сфинкс“ от Гюстав Моро в Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк (1864)

Родословно дърво на Едип

Вижте също

• Сфинкс
• Едипов комплекс
• Седемте срещу Тива

Източници

• Павзаний: Reisen in Griechenland. 9, 2, 4; 5, 10 – 12.
• Библиотека на Аполодор 3, 49, 52 – 56.

Литература

• Wolfgang Christlieb: Der entzauberte Ödipus. Ursprünge und Wandlungen eines Mythos. Nymphenburger, München 1979, ISBN 3-485-01850-3
• Jean Bollack: Ödipus. Von der Tragödie zum Komplex und vice versa. Zs. Maske und Kothurn. Internationale Beiträge zur Theater-, Film- und Medienwissenschaft. H. 1, Böhlau, Wien 2006 ISBN 3-205-77559-7 S. 9 – 17
• Thorwald Dethlefsen: Ödipus der Rätsellöser – Der Mensch zwischen Schuld und Erlösung. München. W. Goldmann Verlag, 1992 ISBN 3-442-12399-2
• Nikola Roßbach Hg.: Mythos Ödipus. Texte von Homer bis Pasolini. Reclam Bibliothek, Leipzig 2005 ISBN 3-379-20115-4
• Carloni, Glauco and Nobili, Daniela: La Mamma Cattiva: fenomenologia, antropologia e clinica del figlicidio (Rimini, 2004).
• Dallas, Ian: Oedipus and Dionysus, Freiburg Press, Granada 1991. ISBN 1-874216-02-9.
• Graves, Robert: The Greek Myths, (Penguin books; 1026, 1027) 2 vols. (370, 410 p; maps; index in vol. 2) Harmondsworth: Penguin, 1955 ISBN 0-14-001026-2
• Lowell, Edmunds, Oedipus. (Gods and Heroes of the Ancient World), London/New York: Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-32935-4.

Външни препратки

• Die Ödipussage beim Projekt Gutenberg
• Ödipus, Spielplan deutschsprachiger Bühnen
• „König Ödipus – Eine Komödie aus der Alten Zeit“ (PDF; 255 kB)
• Klaus-Jürgen Bruder: Die Freud’sche Erzählung von Ödipus als Mythos der Macht