Тотонеро (1980)

Корупционният скандал в италианския футбол през 1980 г., известен като Тотонеро 1980 (на италиански: Totonero 1980) е първият в историята на италианския футбол голям скандал с уреждане на мачове.

На 23 март 1980 г., данъчната агенция в Рим получава сигнал от двама продавачи в магазини, Алваро Трианка и Масимо Кручани, че някои италиански футболисти продават мачове в замяна на големи парични възнаграждения, като дори залагат крупни суми на въпросните мачове. Разследването разкрива, че в организацията с уговорени мачове са участвали футболните клубове Милан, Лацио, Перуджа, Болоня, Авелино и Наполи (клубове от Серия А), както и Таранто и Палермо от Серия Б.

Наказания

Футболни клубове

Милан (Серия A); изхвърлен в Серия Б.^[1]
Лацио (Серия А); изхвърлен в Серия Б (10 милиона глоба първоначално).^[1]
Авелино (Серия А); -5 точки през сезон 1980/81 Серия А.
Болоня (Серия А); -5 точки през сезон 1980/81 Серия А.
Перуджа (Серия А); -5 точки през сезон 1980/81 Серия А.
Палермо (Серия Б); -5 точки през сезон 1980/81 Серия Б. (оправдан първоначално).
Таранто (Серия Б); -5 точки през сезон 1980/81 Серия Б. (оправдан първоначално).

Физически лица

Функционери:

Феличе Коломбо, президент на Милан – доживотна забрана
Томазо Фабрети, президент на Милан – забрана за 1 година

Футболисти:

Стефано Пелегрини (Авелино) – санкциониран за 6 години
Масимо Качатори (Лацио) – санкциониран до живот, след обжалване санкцията е намалена до 5 години
Енрико Албертози (Милан) – санкциониран до живот, след обжалване санкцията е намалена до 4 години
Бруно Джордано (Лацио) – санкциониран за 1 година и 6 месеца, след обжалване санкцията е увеличена до 3 години и 6 месеца
Лионело Манфредония (Лацио) – санкциониран за 1 година и 6 месеца, след обжалване санкцията е увеличена до 3 години и 6 месеца
Карло Петрини (Болоня) – санкциониран за 3 години и 6 месеца
Магидо Магерини (Палермо) – санкциониран за 1 година и 6 месеца, след обжалване санкцията е увеличена до 3 години и 6 месеца
Джузепе Саволди (Болоня) – санкциониран за 3 години и 6 месеца
Лионело Масимели (Таранто) – санкциониран за 1 година, след обжалване санкцията е увеличена до 3 години
Лучано Дзекини (Перуджа) – санкциониран за 3 години
Джузепе Уилсън (Лацио) – санкциониран до живот, след обжалване санкцията е намалена до 3 години
Паоло Роси (Перуджа) - санкциониран за 3 години, след обжалване санкцията е намалена до 2 години^[2]
Франко Кордова (Авелино) – санкциониран за 1 година и 2 месеца
Карло Мерло (Лече) – санкциониран за 1 година и 6 месеца, след обжалване санкцията е намалена до 1 година
Джорджо Морини (Милан) – санкциониран за 1 година
Стефано Кьоди (Милан) – санкциониран за 6 месеца
Пиерджорджо Негрисоло (Пескара) – санкциониран за 1 година, след обжалване санкцията е намалена до 6 месеца
Маурицио Монтези (Лацио) – санкциониран за 4 месеца
Франко Коломба (Болоня) – санкциониран за 3 месеца
Джузепе Дамяни (Наполи) – санкциониран за 4 месеца, след обжалване санкцията е намалена до 3 месеца

Източници

↑ ^а ^б Italian FA under emergency rule, BBC Sport, 16 май 2006.
↑ UEFA target betting mob, Daily Mail, 2 декември 2007.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коррупционный скандал в итальянском футболе (1980)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[bbc-1] а ^б Italian FA under emergency rule, BBC Sport, 16 май 2006.

[2] UEFA target betting mob, Daily Mail, 2 декември 2007.

[1]

[2]