Тодор Петров – Тошкара
| Тодор Петров – Тошкара | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 октомври 1929 г.
|
Тодор Петров Илчев (Илиев), известен като Тошкара или Тошкаро[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 януари 1885 година във Велес[2] или в София[3]. Присъединява се към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ботков и участва в нападението на казармите в село Тъмръш.[4]
Пред пролетта на 1912 година влиза в Македония с четата на Крум Петишев, който го определя като „скромен, добродушен и много духовит“.[1] След Междусъюзническата война, заедно с Петишев, Любомир Весов и Ване Стоянов участва в организираната от Петър Чаулев Валандовска акция през 1914 година. С отряда на Чаулев и Никола Лефтеров от 200 души нахлува в Македония от Банско като четник на Димитър Недков.[1]
След Първата световна война участва във възстановяването на революционната организация. Поддържа Софийския пункт на ВМРО.[5] През пролетта на 1921 година заедно с Весов, Петишев и Стоянов се среща с Александър Протогеров, който им предлага да заминат за Битолско, за да агитират в полза на кандидатите на ВМРО, включени в листата на Комунистическата партия за изборите.[1] В 1923 година заедно със Стоянов, Петишев, Миле Христов, Васил Пундев, Алексо Стефанов, Протогеров и Георги Попхристов влиза в Битолско от Албания.[5] В Албания е принуден да се легализира в Тирана и работи като шофьор.[6] По-късно заминава за Рим,[7] където Петър Чаулев, Йордан Гюрков и Петър Шанданов водят преговори с албанския революционен комитет, представен от Зия Дибра.[8]
След убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите. Пунктов началник е на протогеровистите в София.[5] Убит е на 28 октомври 1929 година[9] в леглото си от привърженика на Иван Михайлов[10] Атанас Стоянов Аргиров.[11] Брат му Васил Петров Илиев Мандибура е убит от михайловисти на 13 май 1933 година в София.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Участието на битолския войвода Крум Петишев от Плевен в революционните борби в Македония (1903 - 1930) // Сите българи заедно. Посетен на 3 ноември 2015.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 188.
- ↑ Родословно дърво на рода Стоичкови
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ а б в Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 121.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 124.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 151.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 150.
- ↑ а б Гаджев, Иван. Иван Михайлов (Отвъд легендите). Том първи: Иван Михайлов и ВМРО. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2586-4. с. 788.
- ↑ „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“ // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 6. Посетен на 11 октомври 2015.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов (Отвъд легендите). Том първи: Иван Михайлов и ВМРО. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2586-4. с. 453.
