Димитър Ботков
| Димитър Ботков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 декември 1943 г.
|
Димитър Стоянов Ботков, наричан Минко Бодков и Каржи Осман[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Ботков е роден в 1875 година в град Мехомия, който тогава е в Османската империя, а днес в България. Внук е на революционера Яне Ботков. Учи в Неврокоп, а по-късно завършва прогимназия в Сяр и става учител в Банско и други селища в Разлога.
Става член на ВМОРО, но по-късно минава в редовете на Върховния комитет. Преследван от властите бяга в България. В 1902 година заминава за Белгия и учи търговия в Антверпен, но на следващата година се връща в България и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета в отряда на генерал Иван Цончев. Ботков напада казармите в село Тъмръш и ги разрушава. Тогава негов четник е Тодор Петров – Тошкара.[2]
В 1905 година е начело на чета, действаща в Горноджумайско и Мелнишко, а в 1906 година — в Ахъчелебийско. След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се заселва в Бургас. Участва във войните за национално обединение. Умира в Бургас в 1943 година.[3][4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 109.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 21.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 57.
