Димитър Ботков
| Димитър Ботков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 декември 1943 г.
|
Димитър Стоянов Ботков, наричан Минко Бодков и Каржи Осман,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.[2][3][4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Ботков е роден в 1875 година в град Мехомия, който тогава е в Османската империя, а днес в България. Внук е на революционера Яне Ботков. Учи в Неврокоп, а по-късно завършва прогимназия в Сяр и става учител в Банско, Мехомия и други селища в Разлога.[2]
Става член на ВМОРО, но по-късно минава в редовете на Върховния комитет. Преследван от властите бяга в България. В 1902 година заминава за Белгия и учи търговия в Антверпен, но на следващата година се връща в България и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета в отряда на генерал Иван Цончев. Ботков напада казармите в село Тъмръш и ги разрушава.[2] Тогава негов четник е Тодор Петров – Тошкара.[6]
В 1905 година е начело на чета, действаща в Горноджумайско и Мелнишко, а в 1906 година — в Ахъчелебийско. След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се заселва в Бургас.[2][3][4] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Интендантството като командир на хлебарската рота[7] и в Огнестрелния парк. Носител е на орден „За военна заслуга“.[8] Участва и в Първата световна война.[2]
На 13 април 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия,[5] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7]
Умира в Бургас в 1943 година.[2][3][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 109.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 21.
- ↑ а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 57.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 369.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 370.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 99.
- Дейци на ВМОК
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Родени в Разлог
- Починали в Бургас
- Български просветни дейци от Македония
- Български имигранти от Македония в Бургас
- Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия
- Македоно-одрински опълченци
- Носители на орден „За военна заслуга“