Тодор Велков

Тази статия е за българския революционер. За югославския партизанин вижте Тодор Велков (партизанин).

---

Тодор Велков
български революционер
Роден	Тодор Тодоров Велков 1828 г. Шумен, Османска империя
Починал	1904 г. Бердянск, Руска империя

Тодор Тодоров Велков е български национал-революционер, участник в Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878).

Велков е роден в Шумен през 1828 г. Емигрира в Руската империя, заселва се в гр. Измаил (Бесарабия) и се занимава със земеделие.

През Кримската война повежда чета доброволци заедно с Перикли Хавезов и се бие при Силистра (1854).

След Кримската война (1856) град Измаил попада в Молдовското княжество. След притеснения и произволи от молдовските власти Велков организира делегация от името на 3000 българи до руския император Александър II. След оплакване със съдействието на граф Николай Игнатиев се заселва отново в Руската империя – в гр. Бердянск (днес в Запорожка област, Украйна). Там създава семейство, ражда се дъщеря му – бъдещата писателка Анна Карима (1871).

При избухването на Сръбско-турската война (1876) се записва като доброволец. Командир е на IV българска чета от 240 бойци. Четата е включена в състава на Руско-българската бригада с командир генерал-майор Михаил Черняев. Бие се храбро в Северозападна България. Участва в боевете при Делиград, Гредетин, Алексинац и Джунис.

В навечерието на Руско-турската война (1877-1878) подпомага руското командване със сведения и описания на османски военни обекти, организира разузнавателна мрежа. По време на войната служи като разузнавач и преводач към щаба на VIII кавалерийска дивизия и XIII армейски корпус. Доживява да види освобождението на България, но отново се завръща в Бердянск, където остава да живее до края на живота си.

Памет

В негова чест е наименувана улица „Тодор Велков“ в Шумен.

Източници

• „Освободителната война 1877 – 1878“, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, с. 74