Михаил Черняев
| Михаил Черняев Михаил Григориевич Черняев | |
 генерал-лейтенант | |
 | |
| Роден |
22 октомври 1828 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Могильовска губерния, Руска империя |
| Погребан | Беларус |
| Учил в | Академия на Генералния щаб |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ орден на свети Владимир Орден „Свети Станислав“ |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-лейтенант |
| Михаил Черняев в Общомедия | |
Михаил Григориевич Черняев (на руски: Михаил Григорьевич Черняев) е руски офицер (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-турската война (1876). Военен и политически деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Черняев е роден на 22 октомври/3 ноември 1828 г. в Бендери, Бесарабска губерния на Руската империя, в дворянско семейство. Като син на офицер се посвещава по традиция на военното поприще. Учи в Дворянския полк. Завършва Николаевската академия (1853).
Проявява се като храбър офицер в битката при Икерман и отбраната на Севастопол през Кримската война (1853-1856). Участва в покоряването на Туркестан и превзема Ташкент (1865). Повишен е в звание генерал-майор и е награден със Златно оръжие „За храброст“. За често неподчинение на военната бюрокрация е уволнен от армията.
През 1873 г. заедно с Ростислав Фадеев купува вестник „Русский мир“. Талантлив публицист и яростен критик на бюрокрацията. Сближава се със славянофилския кръг около Иван Аксаков.
В Сръбско-турската война от 1876 година постъпва като доброволец в сръбската армия. Ръководи войските на основния фронт – поречията на Морава и Тимок. Под негово командване е сформирана и действа и руско-българска доброволческа бригада.[1] Бие се храбро при Бабина глава и Бела паланка (20 юни). Търпи неуспехи в битката при Велики Извор (6 юли) и в офанзивата при Гредетин (18 септември). Макар да предугажда направлението на решителния османски удар, не успява да предотврати поражението при Джунис, което предопределя изхода от войната.[2]
След неуспеха на войната живее в Кишинев. Генерал-губернатор на Туркестан (1882-1884). Генерал-лейтенант. Член на Военния съвет на Руската армия (1884).
За генерал-лейтенант Михаил Черняев се пее в първия национален химн „Шуми Марица“. Автор на текста е доброволецът от Българската бригада в Сръбско-турската война (1876) Никола Живков.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Михайлов А. Черняев. Биографический очерк. СПб., 1906
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Генов, Цонко. Освободителната война 1877-1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28-30
- ↑ Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2, Београд 1934, стр. 37-38, 79-81, 85-88