Направо към съдържанието

Теслимкьой

Теслимкьой
Sarıpolat
Турция
40.844° с. ш. 26.7721° и. д.
Теслимкьой
Мармара
40.844° с. ш. 26.7721° и. д.
Теслимкьой
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Надм. височина156 m
Население378 души (2000)
Пощенски код59300
Телефонен код0282

Теслимкьой или Теслим (на турски: Sarıpolat, Саръполат) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто.

Селото се намира на 12 километра западно от Малгара.

В 19 век Теслимкьой е българско село в Малгарска каза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Теслим (Teslim) е село със 142 домакинства и 725 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Теслим живеят 221 български екзархийски семейства или 1003 души.[2]

Писателят Дамян Калфов преподава в местното училище през 1905-1907 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Теслимкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Теслимкьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Родени в Теслимкьой
  • Божил Калинов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
  • Вълчо Вълчев Попдимчев (1891 – 1940), български военен деец, подполковник[5]
  • Димитър Георгиев Карагьозов (1911 – 1944), български партизанин, ятак[6]
  • Димитър Годошев (Гадошев, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 сярска дружина[7]
  • Камен Бабалъков (1903 – 1980), български църковен историк
  • Ламбо Георгиев Ламбов (1912 – 1944), български партизанин[6]
  • Стефан Панайотов Иванов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина.[8] Загинал през Първата световна война.[9]
  • Яни Тодоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[10]
Свързани с Теслимкьой
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 64-65.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
  6. а б Списък на убити партизани
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 299.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  11. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 417.