Направо към съдържанието

Теологос (Тасос)

Вижте пояснителната страница за други значения на Теологос.

Теологос
Θεολόγος
Къща в Теологос
Къща в Теологос
Тасос
40.6585° с. ш. 24.6909° и. д.
Теологос
Източна Македония и Тракия
40.6585° с. ш. 24.6909° и. д.
Теологос
Гърция
40.6585° с. ш. 24.6909° и. д.
Теологос
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина240 m
Население515 души (2021 г.)
Теологос в Общомедия

Теологос (на гръцки: Θεολόγος) е село на остров Тасос в Северна Гърция.

Църквата „Свети Георги

Селището е разположено в центъра на острова, на 240 m надморска височина в южното подножие на планината Ипсарио.[1]

Селището вероятно е основано след падането на Константинопол от бежанци от града. За това говорят запазените фамилии Нотарас, Кантакузинос, Комнинос, както и имената на старите селища разположени на 3 – 4 km южно – Ано и Като Политес (Горни и Долни Граждани). В Като Политес са запазени останките на църквата „Свети Харалампий“, а в Ано Политес – на „Свети Константин“.[2] В църквата „Въведение Богородично“ има стенописи от XV век,[3] а „Света Богородица“ е от преди 1633 година. В нея има запазени стенописи от XVII век.[4] Заселването на сегашното място става в началото на XVIII век поради пиратски нападения.[5] Гробищната църква на Долната махала – Като Теологос, „Свети Николай“ е от 1860 година,[6] а на Горната – Ано Теологос, „Свети Йоан Предтеча“ – от 1899 година.[7] Край селото се намира и църква от 1866 година „Свети Георги Палирски“,[8] а „Свети Безсребреници“ е от 1890 година.[9]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Seologos (Tolos).[10]

Селото традиционно произвежда маслини, зехтин и мед. След Втората световна война има миграция към крайбрежните селища и големите градове.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Теологос на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ага Лакос Αγᾶ Λάκκος Врахорема Βραχόρεμα[11] река
Абас Άμπὰς Пединон Πεδινόν[11]
Царласа Τσαρλασᾶ Дримос Δρυμός[11]
Ак Абас Ακ Αμπὰς Хамилон Χαμηλόν[11]
Ак Демир Халкас Ακ Δεμὶρ Χαλκᾶς Мармара Μάρμαρα[11]
Вигла Стималалуди Βίγλα Στιμαλαλούδη Скепастон Σκεπαστόν[11]
Цуцула Τσουτσούλα Трикорфон Τρίκορφον[11] връх ЮИ от Теологос (854 m)[12]
Кавалезос Καβαλέζος Лофион Λοφίον[11] местност ЮИ от Теологос[12]
Сунгрос Певкос Σόγκρος Πεῦκος Певкон Πευκών[11]
Ано Теологос
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1516[1] 1631[1]
Като Теологос
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1068[13] 452[13]
Теологос
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1772[1] 1996[1] 1916[1] 1927[1] 1132[1] 918[1] 1124[1] 731 636 515
Родени в Теологос
  • Георгис Метаксас, водач на Тасоското въстание от 1821 година
  • Николаос Ламбирис (Νικόλαος Λαμπίρης), гръцки андартски деец, роден в Теологос, агент от трети ред, четник в Ениджевардарско, после учител в Енидже Вардар, след това лежи в затвор до Младотурската революция[14]
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 262. (на македонска литературна норма)
  2. Μπακιρτζῆς, Αργύρης. Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου // Μακεδονικά 24 (ΚΔ΄). 1984. σ. 124 - 127. (на гръцки)
  3. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου // ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου, Καβάλα, 2010. Посетен на 31 август 2016. (на гръцки)
  4. Μπακιρτζῆς, Αργύρης. Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου // Μακεδονικά 24 (ΚΔ΄). 1984. σ. 124. (на гръцки)
  5. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου // ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου, Καβάλα, 2010. Посетен на 30 август 2016. (на гръцки)
  6. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 459. (на гръцки)
  7. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 492. (на гръцки)
  8. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 469. (на гръцки)
  9. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 484. (на гръцки)
  10. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  11. а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 709. (на гръцки)
  12. а б Ávdhira GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  13. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 257. (на македонска литературна норма)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)