Направо към съдържанието

Калирахи (Тасос)

Вижте пояснителната страница за други значения на Калирахи.

Калирахи
Καλλιράχη
Маслинови горички южно от Скала Калирахис
Маслинови горички южно от Скала Калирахис
Тасос
40.6943° с. ш. 24.555° и. д.
Калирахи
Източна Македония и Тракия
40.6943° с. ш. 24.555° и. д.
Калирахи
Гърция
40.6943° с. ш. 24.555° и. д.
Калирахи
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина195 m
Население417 души (2021 г.)
Калирахи в Общомедия
Акведукт в Калирахи

Калирахи (на гръцки: Καλλιράχη, в превод Красив рид) е крайбрежно курортно в Гърция, дем Тасос, административна област Източна Македония и Тракия.

Отстои на 24,5 km от главния град Лименас на отклонение от обиколния път на Тасос. Както е обичайно за селищата на острова, центърът му е на 2,5 km от пристанището му Скала Калирахис, където е плажът на селото – пясъчен, дълъг към 400 m, без камъни за разлика от повечето плажове на острова.

Самото село, макар в непосредствена близост до морето, е на 195 m надморска височина.[1] В него има кметство, църква „Свети Димитър“, посветена на покровителя на селото, училище, кафенета, бакалии, кръчми и известната на острова Пътека на поезията започваща от централния му площад достигаща до характерните скали на близкия връх на планината. Селото, което има изключителна гледка към залива на Кавала е с прекрасен климат цяла година.

В Калирахи са запазени два каменни моста - Кармниолакският мост и Айвластиният мост. Друга забележителност е фолклорният музей на селото в къща на капитан още от 1740 година,[2] преизграждана в 1800 година[3] и в 1880 година.[4] представящ интересна етнографска експозиция и изложба на морски фотографии и картини от морския музей в Кавала.

Калирахи е едно от най-старите селища на остров Тасос. То се споменава в историческите записи от 902 година, когато пиратите от Триполи, използвали горите тук, за да се изградят цяла флотилия от кораби, с които да започне тяхното нахлуване в Солун. През 1457 година Калирахи е завладяно от османските турци, които унищожават селото и изгарят църквата.[5] Съвременното селище под името Какирахи (Κακηράχη, тоест Лош рид) възниква в началото на XVI век от прогоненото от нашествениците и пиратските нападения крайбрежно население като убежище в стръмните върхове на планината в центъра на бивш металодобивен район от древни времена до византийската епоха, за извличане на олово, сребро и мед на остров Тасос. Предполага се, че злато се открива и днес в малки количества при върха Метаморфоси над селото. Впоследствие към 1745[6] или 1750 година[7] селото се премества на по удобно място наблизо и е наречено Калирахи.

Според легендата пиратите разрушили оригиналното село, което се е намирало на друго място и изклали много от жителите. Старото село било наричано поради трагичната си участ Каки Рахи. Преди разрушаването виден първенец, наречен Савел и неговите приближени напуснали старото селище, дошли и се заселели на това място, където сега е Калирахи.[8]

На един хълм над селото се намира гробът на заточен на острова свещеник и богослов, според едни това е патриарх Несторий от V век, а според други епскоп Севелий от III век близък до арианите, роден в Египет (Либия) осъден на изгнание за ерес от Александрийския собор в 261 г. и Римския събор в 262 година.[9] Селото е заобиколено е от манастирските параклиси „Света Богородица“, „Света Марина“, в посока към брега и „Преображение Господне“ над селото в планината при едноименния връх Метаморфоси, издигащ се на 470 m. Високо в планината над Калирахи и съседното му село Принос е манастирът „Свети Пантелеймон“.[10]

На километър североизточно от Калирахи, в местността Платанос е църквата „Свети Безсребреници“ от 1830 година,[11] а на километър западно то селото е „Света Текла“ от 1898 година.[12]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Какирак (Kakjirak).[13]

В 1928 година селото има 1219 жители, от които 27 души бежанци.[1]

Селото традиционно произвежда маслини и зехтин и се занимава и с пчеларство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1900[1] 1549[1] 1219[1] 1388[1] 1517[1] 1429[1] 1223[1] 984[1] 814[1] 651 452 417
Родени в Калирахи
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 256. (на македонска литературна норма)
  2. www.thassos-view.com[неработеща препратка]
  3. www.go-thassos.gr
  4. www.go-thassos.gr
  5. Kallirachi, go-thassos.gr
  6. www.thassos-island.de, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231094216/http://www.thassos-island.de/explore-thassos/kallirachi, посетен на 31 декември 2014 
  7. www.thassos-view.com
  8. Kallirahi / Source: Municipality of Thassos, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231095012/http://www.thassoshotels.org/en/areas/Kallirahi/, посетен на 31 декември 2014 
  9. Sotiris Ierakoudis: Istoria tis Thasou (Ιστορία της Θάσου), Astris/Thasos, 2005, S. 74
  10. thassos-view, professional travel guide
  11. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 400. (на гръцки)
  12. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 489. (на гръцки)
  13. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)