Ротердам Оупън
ABN AMRO Open | |
Основан | 1972 |
---|---|
Град | Ротердам |
Държава | Нидерландия |
Настилка | твърда, на закрито (зала) |
Уебсайт | www.abnamrowtt.nl |
ATP Тур | |
Категория | серии 500 на ATP |
Състезатели | 32 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | 2 224 460 $ (2023) |
Ротердам Оупън в Общомедия |
ABN AMRO Оупън е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият тенис турнир ABN AMRO Open се провежда през ноември 1972 г. и е спечелен от Артър Аш. На следващата година турнирът не се организира, тъй като се премества на дата през март. Първоначално Ротердам Оупън е събитие от веригата Световно първенство по тенис, а през 1978 г. става част от веригата Гран при по тенис. От 1990 г. е част от АТП Тур. Артър Аш печели турнира и през 1975 и 1976 година и държи рекорда за най-много титли на сингъл, три.
През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втория сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.[1]
От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.
Рекордните 115 894 души присъстват на изданието на турнира през 2012 г., когато Роджър Федерер се завърна за първи път от седем години. [2] Този рекорд е подобрен през 2018 г., когато присъстват 120 000 фенове, след като Федерер прие уайлдкард в събитието след петгодишно отсъствие. [3]
Мъже – сингъл
[редактиране | редактиране на кода]Година | Шампион | Финалист | Резултат |
---|---|---|---|
2024 | Яник Синер | Алекс де Минор | 7 – 5, 6 – 4 |
2023 | Даниил Медведев | Яник Синер | 5 – 7, 6 – 2, 6 – 2 |
2022 | Феликс Оже-Алиасим | Стефанос Циципас | 6 – 4, 6 – 2 |
2021 | Андрей Рубльов | Мартон Фучович | 7 – 6(7–4), 6 – 4 |
2020 | Гаел Монфис | Феликс Оже-Алиасим | 6 – 2, 6 – 4 |
2019 | Гаел Монфис | Станислас Вавринка | 6 – 3, 1 – 6, 6 – 2 |
2018 | Роджър Федерер | Григор Димитров | 6 – 2, 6 – 2 |
2017 | Жо-Вилфрид Цонга | Давид Гофен | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1 |
2016 | Мартин Клижан | Гаел Монфис | 6 – 7(1–7), 6 – 3, 6 – 1 |
2015 | Станислас Вавринка | Томаш Бердих | 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |
2014 | Томаш Бердих | Марин Чилич | 6 – 4, 6 – 2 |
2013 | Хуан Мартин дел Потро | Жулиен Бенето | 7 – 6(7–2), 6 – 3 |
2012 | Роджър Федерер | Хуан Мартин дел Потро | 6 – 1, 6 – 4 |
2011 | Робин Сьодерлинг | Жо-Вилфрид Цонга | 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3 |
2010 | Робин Сьодерлинг | Михаил Южни | 6 – 4, 2 – 0, отказва се |
2009 | Анди Мъри | Рафаел Надал | 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0 |
2008 | Микаел Льодра | Робин Сьодерлинг | 6 – 7(3–7), 6 – 3, 7 – 6(7–4) |
2007 | Михаил Южни | Иван Любичич | 6 – 2, 6 – 4 |
2006 | Радек Щепанек | Кристоф Рокюс | 6 – 0, 6 – 3 |
2005 | Роджър Федерер | Иван Любичич | 5 – 7, 7 – 5, 7 – 6(7–5) |
2004 | Лейтън Хюит | Хуан Карлос Фереро | 6 – 7(1–7), 7 – 5, 6 – 4 |
2003 | Макс Мирни | Рамон Сльойтер | 7 – 6(7–3), 6 – 4 |
2002 | Никола Ескюде | Тим Хенман | 3 – 6, 7 – 6(9–7), 6 – 4 |
2001 | Никола Ескюде | Роджър Федерер | 7 – 5, 3 – 6, 7 – 6(7–5) |
2000 | Седрик Пиолин | Тим Хенман | 6 – 7(3–7), 6 – 4, 7 – 6(7–4) |
1999 | Евгени Кафелников | Тим Хенман | 6 – 2, 7 – 6(7–3) |
1998 | Ян Симеринк | Томас Йохансон | 7 – 6(7–2), 6 – 2 |
1997 | Рихард Крайчек | Даниел Вацек | 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–5) |
1996 | Горан Иванишевич | Евгени Кафелников | 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 |
1995 | Рихард Крайчек | Паул Хархюис | 7 – 6(7–5), 6 – 4 |
1994 | Михаел Щих | Уейн Ферейра | 4 – 6, 6 – 3, 6 – 0 |
1993 | Андерс Ярид | Карел Новачек | 6 – 3, 7 – 5 |
1992 | Борис Бекер | Александър Волков | 7 – 6(11–9), 4 – 6, 6 – 2 |
1991 | Омар Кампорезе | Иван Лендъл | 3 – 6, 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–4) |
1990 | Брад Гилбърт | Йонас Свенсон | 6 – 1, 6 – 3 |
1989 | Якоб Хласек | Андерс Ярид | 6 – 1, 7 – 5 |
1988 | Стефан Едберг | Милослав Мечирж | 7 – 6, 6 – 2 |
1987 | Стефан Едберг | Джон Макенроу | 3 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |
1986 | Йоаким Нюстрьом | Андерс Ярид | 6 – 0, 6 – 3 |
1985 | Милослав Мечирж | Якоб Хласек | 6 – 1, 6 – 2 |
1984 | Иван Лендъл Джими Конърс |
6 – 0, 1 – 0 Финалът е прекъснат | |
1983 | Джийн Майер | Гилермо Вилас | 6 – 1, 7 – 6 |
1982 | Гилермо Вилас | Джими Конърс | 0 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |
1981 | Джими Конърс | Джийн Майер | 6 – 1, 2 – 6, 6 – 2 |
1980 | Хайнц Гюнтхарт | Джийн Майер | 6 – 2, 6 – 4 |
1979 | Бьорн Борг | Джон Макенроу | 6 – 4, 6 – 2 |
1978 | Джими Конърс | Раул Рамирес | 7 – 5, 7 – 5 |
1977 | Дик Стоктън | Илие Настасе | 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |
1976 | Артър Аш | Боб Лутц | 6 – 3, 6 – 3 |
1975 | Артър Аш | Том Окер | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |
1974 | Том Окер | Том Горман | 3 – 6, 7 – 6(7–2), 6 – 1 |
1973 | Турнирът на се провежда | ||
1972 | Артър Аш | Том Окер | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bomb Scare Ends Rotterdam Final // The New York Times, March 19, 1984. Посетен на 27 March 2012.
- ↑ ABN AMRO WTT History // Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 2023-11-07.
- ↑ Federer gewinnt ATP-500-Turnier in Rotterdam - NZZ // 18 February 2018. Посетен на 9 April 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ротердам Оупън Официален сайт
- Ротердам Оупън Турнирът на сайта на АТР
|