Направо към съдържанието

Тим Хенман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тим Хенман
Tim Henman
Тим Хенман, 2006 г.
Тим Хенман, 2006 г.
Информация
Държава Великобритания
Роден
16 септември 1974 г.  (на 50 г.)
Живее вЛондон, Великобритания
Височина / Тегло185 cm / 77 kg
Кариера
Професионална1993
Оттеглил се2007
Пари от наградни фондове11 635 542 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби496–274
Титли от ATP11
Най-висока позиция4 (08 юли 2002)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия4-ти кръг
2000, 2001, 2002
Ролан Гарос1/2 финал
2004
Уимбълдън1/2 финал
1998, 1999, 2001, 2002
ОП на САЩ1/2 финал
2004
Двойки
Победи-загуби89–81
Титли от ATP4
Най-висока позиция62 (21 февруари 2000)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1-ви кръг
1996, 1997, 1998
Ролан Гарос3-ти кръг
1996
Уимбълдън2-ри кръг
1994
ОП на САЩ2-ри кръг
1996
Отборно
Купа ДейвисВеликобритания
1994 – 2004, 2007
Световна отборна купаВеликобритания
1999, 2002
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Атланта 1996 – двойки
Информацията е актуална към 2 септември 2024
Тим Хенман в Общомедия

Тим Хенман (на английски: Tim Henman) е първият британски тенисист след Роджър Тейлър през 1970-те, който достига полуфинал на турнира по тенис в Уимбълдън. Хенман е роден на 6 септември 1974 г. в Оксфорд, Англия.

Хенман не впечатлява като юноша. Треньорите му предричат, че едва ли би могъл да пробие даже в топ 200. Хенман често отпада рано в различните юношески турнири, но не се отказва и става шампион на Великобритания до 18 години през 1992 г. Година по-късно става професионалист.

Тим Хенман на Уимбълдън (2005)
Тим Хенман (2007)
Анакон трвнира Тим Хенман

Дебютът си на Уимбълдън Хенман прави през 1994 г., когато губи от германеца Давид Приносил в четири сета. През 1996 г. Хенман вече е в топ 100, за първи път достига до четвъртфиналите на Уимбълдън и се ражда така наречената Хенмания – група от фанатични фенове на Хенман, които го подкрепят бурно в мачовете му на Уимбълдън. По пътя си Хенман побеждава шампиона от Откритото първенство на Франция същата година Евгени Кафелников в пет сета, но губи от Тод Мартин. Англичаните виждат в него надеждата за бъдещ шампион на Уимбълдън, за първи път от титлата на Фред Пери през 1936 г. През следващата, 1997 г. Хенман отново достига четвъртфиналите на Уимбълдън като по пътя си побеждава защитаващия титлата си холандец Рихард Крайчек. Хенман губи от Михаел Щих в три сета. През 1998, 1999, 2001, 2002 г. Хенман достига до фазата на полуфиналите като и четирите пъти бива спрян от бъдещия шампион. Два пъти Сампрас, и по един път Хюит и Иванишевич спират Хенман от мечтаната титла. В мача срещу Иванишевич Хенман води с 2-1 сета като печели третия с 6-0 за по-малко от 15 минути, но дъжд прекъсва мача и хърватинът впоследствие обръща резултата. През 2002 г. Хенман достига четвърто място в световната ранглиста, най-високото, което до този момент е заемал, а също така заема втората позиция в по-малката ранглиста на АТП, отнасяща се само за съответната година. През 2003 г. Хенман достига четвъртфиналите на Уимбълдън губейки този път от Себастиен Грожан. В края на същата година печели и първата си титла от сериите Мастърс. Това става в Париж като по пътя си побеждава Николай Давиденко, Себастиян Грожан, Густаво Куертен, Роджър Федерер, Анди Родик и Андрей Павел, губейки само един сет през целия турнир. Това безспорно е една от на-категоричните и качествени победи в историята на турнирите от серията Мастърс.

2004 г. е най-успешната година за Хенман. На Ролан Гарос за първи път успява да мине осминафиналната фаза на турнир от Големия шлем различен от Уимбълдън, миксирайки своя стил сервис-воле с агресивна и точна игра от дъното на корта. Хенман достига до полуфиналите, където среща почти непобедимия, по това време, на землени настилки аржентинец Гилермо Кория и води с 6-3, 4-2, но Кория обръща резултата и повежда с 2-1 сета. Хенман обаче води с 5-3 в четвъртия и сервира за него, но не печели нито гейм повече. Хенман достига до четвъртфинал на Уимбълдън, където губи от Марио Анчич, както и полуфинал на US Open, където губи от Роджър Федерер. Хенман достига още финал на турнира от сериите Мастърс в Индиан Уелс, но губи от Федерер, след като преди това отстранява Анди Родик. Хенман завършва годината в топ 8 и се класира за турнира Мастърс Къп в Хюстън, където е в група с Родик, Сафин и Кория. Хенман завършва трети и не продължава на полуфиналите.

2005 г. започва също обнадеждаващо за него, след като достига четвъртфинали на първите два турнира от сериите Мастърс в Маями и Индиан Уелс, но губи шокиращо във втори кръг на Уимбълдън от Дмитри Турсунов. През 2006 и 2007 Хенман също губи втори кръг на Уимбълдън, но заявява в интервюта, че няма никакво намерение да се отказва от тениса. С постиженията си Хенман е най-добрият британски състезател в Опън ерата. Той има 11 титли и спечелени над 11 милиона долара. Завършва в топ 20 в осем поредни години.

На 23 август, 2007 година Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от тениса след двубоя на Великобритания срещу Хърватия за Купа Дейвис през септември.

В ранните си години Хенман играе класическото сервис-воле, но в последно време се задържа все повече на основната линия, заради по-бавните настилки и по-тежките топки в сравнение с преди. За мнозина специалисти, начело с Джон Макенроу, Хенман притежава най-добрите волета в историята на тениса. Хенман споделя в интервюта, че бекхендът е по-стабилният му удар, но от форхенд прави повече печеливши удари.

Хенман подкрепя футболния клуб Оксфорд Юнайтед както и Фулъм. Хенман често играе голф. През 1999 г. се жени за дългогодишната си приятелка Луси Хелд като от нея има две деца на име Роуз Елизабет и Оливия.

При новогодишните почести през 2004 г. Тим Хенман е назначен за рицар на OBE.[1]

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник във финала резултат
2003 Париж Мастърс Андрей Павел 6–2, 7–6(8–6), 7–6(7–2)
година турнир съперник във финала резултат
2000 Синсинати Оупън Томас Енквист 6–7(5–7), 4–6
2002 Индиън Уелс Оупън Лейтън Хюит 1–6, 2–6
2004 Индиън Уелс Оупън Роджър Федерер 3–6, 3–6

ATP финали (11 титли; 28 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1997 Катар Оупън Световни серии Твърда Джим Къриър 5–7, 7–6(7–5), 2–6
Победа 1–1 1997 Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда Карлос Моя 6–3, 6–1
Загуба 1–2 1997 Шампионат на ЕО Шампионски Килим (з) Марк Росе 2–6, 5–7, 4–6
Победа 2–2 1997 Ташкент Оупън Световни серии Твърда Марк Росе 7–6(7–2), 6–4
Загуба 2–3 1998 Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда Карол Кучера 5–7, 4–6
Загуба 2–4 1998 Лос Анджелис Оупън Световни серии Твърда Андре Агаси 4–6, 4–6
Победа 3–4 1998 Ташкент Оупън Световни серии Твърда Евгени Кафелников 7–5, 6–4
Победа 4–4 1998 Суис Индорс Световни серии Килим (з) Андре Агаси 6–4, 6–3, 3–6, 6–4
Загуба 4–5 1999 Катар Оупън Световни серии Твърда Райнер Шютлер 4–6, 7–5, 1–6
Загуба 4–6 1999 Ротердам Оупън Шампионски Килим (з) Евгени Кафелников 2–6, 6–7(3–7)
Загуба 4–7 1999 Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева Пийт Сампрас 7–6(7–1), 4–6, 6–7(4–7)
Загуба 4–8 1999 Суис Индорс Световни серии Килим (з) Карол Кучера 4–6, 6–7(10–12), 6–4, 6–4, 6–7(2–7)
Загуба 4–9 2000 Ротердам Оупън Межд. Голд Твърда (з) Седрик Пиолин 7–6(7–3), 4–6, 6–7(4–7)
Загуба 4–10 2000 Тенис Ченъл Оупън Международни Твърда Лейтън Хюит 4–6, 6–7(2–7)
Загуба 4–11 2000 Синсинати Оупън Мастърс Твърда Томас Енквист 6–7(5–7), 4–6
Победа 5–11 2000 Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з) Томи Хаас 6–4, 6–4, 6–4
Победа 6–11 2000 Брайтън Интернешънъл Международни Твърда (з) Доминик Хърбати 6–2, 6–2
Победа 7–11 2001 Копенхаген Оупън Международни Твърда (з) Андреас Винчигера 6–3, 6–4
Загуба 7–12 2001 Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева Лейтън Хюит 6–7(3–7), 6–7(3–7)
Победа 8–12 2001 Суис Индорс Световни серии Твърда (з) Роджър Федерер 6–3, 6–4, 6–2
Победа 9–12 2002 Аделаида Интернешънъл Международни Твърда Марк Филипусис 6–4, 6–7(6–8), 6–3
Загуба 9–13 2002 Ротердам Оупън Межд. Голд Килим (з) Никола Ескюде 6–3, 6–7(7–9), 4–6
Загуба 9–14 2002 Индиън Уелс Оупън Мастърс Твърда Лейтън Хюит 1–6, 2–6
Загуба 9–15 2002 Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева Лейтън Хюит 6–4, 1–6, 4–6
Победа 10–15 2003 Вашингтон Оупън Международни Твърда Фернандо Гонсалес 6–3, 6–4
Победа 11–15 2003 Париж Мастърс Мастърс Килим (з) Андрей Павел 6–2, 7–6(8–6), 7–6(7–2)
Загуба 11–16 2004 Индиън Уелс Оупън Мастърс Твърда Роджър Федерер 3–6, 3–6
Загуба 11–17 2006 Япония Оупън Межд. Голд Твърда Роджър Федерер 3–6, 3–6
  1. London Gazette 57155, 31 December 2003, page 11