Тезаурус

Тезàурус (от гръцки θησαυρός – „съкровище“) в съвременната лингвистика е особен вид речник с обща или специална лексика, в който се посочват семантични отношения (синоними, антоними, пароними, хипоними, хипероними и т.н.) между лексикалните единици. По този начин тезаурусът, особено в електронен формат, е ефикасен инструмент за описание на отделните тематични области.

За разлика от тълковния речник, тезаурусът позволява да се поясни смисълът не само с помощта на определение, но и чрез съотнасяне на думата с други понятия и техни групи, благодарение на което може да се използва в системите за изкуствен интелект.

В миналото с термина тезаурус са се означавали предимно речници, представящи лексиката на езика с максимална пълнота и с примери за нейната употреба в писмената реч.

Първият тезаурус е съставен през 1805 г. от британския лексикограф Питър Роже, но е публикуван едва през 1852 г. под името „Тезаурус на думите и фразите в английския език“.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тезаурус“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.