Направо към съдържанието

Тед Шрьодер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тед Шрьодер
Ted Schroeder
Тед Шрьодер, 1950 г.
Тед Шрьодер, 1950 г.
Информация
Държава САЩ
Роден
Починал
26 май 2006 г. (84 г.)
Кариера
Сингъл
Победи-загуби27–5
Титли от Големия шлем2
Най-висока позиция1 (1949, Пиер Гилу)[1]
Турнири от Големия шлем
УимбълдънШампион
1949
ОП на САЩШампион
1942
Двойки
Победи-загуби1–2
Титли от Големия шлем3
Турнири от Големия шлем
УимбълдънФинал
1949
ОП на САЩШампион
1940, 1941, 1947
Смесени двойки
Титли от Големия шлем1
Турнири от Големия шлем
Уимбълдън1-ви кръг
1971
ОП на САЩШампион
1942
Отборно
Купа ДейвисСАЩ
Шампион
1946, 1947, 1948, 1949
Информацията е актуална към 11 януари 2025
Тед Шрьодер в Общомедия

Фредерик Рудолф "Тед" Шрьодер (на английски: Frederick Rudolph „Ted“ Schroeder) е американски тенисист.

Фредерик Рудолф Шрьодер е роден на 20 юли 1921 г. в Нюарк, Ню Джърси, но се развива като тенисист в Глендейл, Южна Калифорния под ръководството на Пери Т. Джоунс.[2]

Тед Шрьодер печели двете най-престижни титли по тенис за аматьори, Уимбълдън и първенството на САЩ. Той е номер 1 в класацията на американските тенисисти аматьори през 1942 г., номер 2 за 4 последователни години от 1946 до 1949 г. През 1949 г. Шрьодер е класиран за аматьор номер 1 в света от Пиер Гилу (президент на „Fédération Française de Tennis“).[1]

След като печели Уимбълдън, Боби Ригс и Джак Креймър предлагат на Шрьодер 25 000 щатски долара, за да стане професионалист. След като печели първенство на САЩ през 1949 г., Шрьодер приема да стане професионалист.

В автобиографията си от 1979 г. дългогодишния тенис промоутър и велик играч Джак Креймър включва Тед Шрьодер в списъка си на 21-те най-велики играчи на всички времена.[3]

Тед Шрьодер е въведен в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, Роуд Айлънд през 1966 г.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Титлили на сингъл на турнири от Голям шлем (2)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1942 ОП САЩ Франк Паркър 8 – 6, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 2
1949 Уимбълдън Ярослав Дробни 3 – 6, 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4

Финали на сингъл на турнири от Голям шлем (1)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1949 ОП САЩ Панчо Гонзалес 18 – 16, 6 – 2, 1 – 6, 2 – 6, 4 – 6

Титли на двойки в турнири от Големия шлем (3)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир партньор съперник резултат
1940 ОП САЩ Джак Креймър Гарднър Мълой
Хенри Прусоф
6 – 4, 8 – 6, 9 – 7
1941 ОП САЩ Джак Креймър Уейн Събин
Гарднър Мълой
9 – 7, 6 – 4, 6 – 2
1947 ОП САЩ Джак Креймър Бил Талбърт
Бил Сидуел
6 – 4, 7 – 5, 6 – 3

Финали на двойки в турнири от Големия шлем (3)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир партньор съперник резултат
1942 ОП САЩ Сидни Уд Гарднър Мълой
Бил Талбърт
5 – 7, 7 – 9, 1 – 6
1948 ОП САЩ Франк Паркър Гарднър Мълой
Бил Талбърт
6 – 1, 7 – 9, 3 – 6, 6 – 3, 7 – 9
1949 Уимбълдън Гарднър Мълой Франк Паркър
Панчо Гонзалес
4 – 6, 4 – 6, 2 – 6

Титли на смесени двойки в турнири от Големия шлем (1)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир партньор съперник резултат
1942 ОП САЩ Луиз Бро Патриша Канинг Тод
Алехо Ръсел
3 – 6, 6 – 1, 6 – 4
  1. а б "World Net List Led By Schroeder", The Hartford Courant, October 20, 1949.
  2. Ted Schroeder, 84; 1940s tennis champ who refused to turn pro // May 27, 2006.
  3. Writing in 1979, Kramer considered the best ever to have been either Дон Бъдж (for consistent play) or Елсуърт Вайнс (at the height of his game). The next four best were, chronologically, Бил Тилдън, Фред Пери, Боби Ригс, and Панчо Гонзалес. After these six came the "second echelon" of Род Лейвър, Лю Хоуд, Кен Розуол, Готфрид фон Крам, Ted Schroeder, Джак Крофърд, Панчо Сегура, Франк Седжман, Тони Трабърт, Джон Нюкъмб, Артър Аш, Стан Смит, Бьорн Борг, and Джими Конърс. He felt unable to rank Анри Коше and Рене Лакост accurately but felt they were among the very best.