Бил Талбърт
| Бил Талбърт | |
| Bill Talbert | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Роден | 4 септември 1918 г.
|
| Починал | 28 февруари 1999 г.
|
| Кариера | |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 651 – 201 |
| Титли от ATP | 49[1] |
| Най-висока позиция | 3 (1949, Джон Олиф)[2] |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 2-ри кръг 1947 |
| Ролан Гарос | 1/2 финал 1950 |
| Уимбълдън | 1/4 финал 1950 |
| ОП на САЩ | Финал 1944, 1945 |
| Двойки | |
| Титли от Големия шлем | 5 |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1/4 финал 1947, 1954 |
| Ролан Гарос | Шампион 1950 |
| ОП на САЩ | Шампион 1942, 1945, 1946, 1948 |
| Турнири от Големия шлем | |
| Ролан Гарос | Финал 1950 |
| ОП на САЩ | Шампион 1943, 1944, 1945, 1946 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | САЩ |
| Информацията е актуална към 28 декмври 2024 | |
| Бил Талбърт в Общомедия | |
Уилям Франклин Талбърт (на английски: William Franklin Talbert) е американски тенисист.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Уилям Франклин Талбърт е роден на 4 септември 1918 г. в Синсинати, Охайо.
Талбърт е с диабет тип 1, един от малкото, за които се знае в спорта на високо състезателно ниво. В продължение на много години той е пример за това как това заболяване може да бъде преодоляно.[поясни][4]
Преди да започне в международния тур, той играе за университета в Синсинати и печели титлата на щата Охайо на сингъл през 1936 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Бил Талбърт е класиран в топ 10 на САЩ от 1941 до 1954 г. и е класиран за номер 3 в света през 1949 г. от Джон Олиф от „Дейли Телеграф“.[2] Той печели девет титли от Големия шлем на двойки. Достига девет пъти финалите на двойки мъже на Националния шампионат на САЩ, главно с Гарднър Мълой, любимия му партньор. Той е играч на Купа Дейвис и един от най-успешните капитани в историята на отбора на САЩ за Купа Дейвис.
Роден в Синсинати, Талбърт все още държи рекордите на местния турнир Синсинати Оупън в родния си град. Рекордите му са, за най-много титли на двойки – 6, най-много участия на финали – 14, и най-много участия на сингъл – 7. Той печели три титли на сингъл, през 1943, 1945 и 1947 г., и шест титли на двойки, през 1943, 1944, 1945, 1947, 1951 и 1954 г.
Талбърт достига до финала на Шампионата на САЩ през 1944 и 1945 г., като губи и двата финала от Франк Паркър. Достига до полуфинал на Шампионата на Франция през 1950 г., като губи от Бъдж Пати с 13-11 в петия сет.[5]
През 1967 г. Бил Талбърт е включен в Международната зала на славата на тениса.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финли на сингъл на турнири от Голям шлем (2)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | съперник | резултат |
|---|---|---|---|
| 1944 | ОП САЩ | Франк Паркър
|
4 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 3 – 6 |
| 1945 | ОП САЩ | Франк Паркър
|
12 – 14, 1 – 6, 2 – 6 |
Титли на двойки от Голям шлем (5)
[редактиране | редактиране на кода]Финали на двойки от Голям шлем (5)
[редактиране | редактиране на кода]Титли на смесени двойки от Голям шлем (4)
[редактиране | редактиране на кода]Финали на смесени двойки от Голям шлем (3)
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bill Talbert: Career tournament results // Tennismem SL. Архивиран от оригинала на 2022-06-07. Посетен на 2024-12-28.
- ↑ а б United States Lawn Tennis Association (1972). Official Encyclopedia of Tennis (First Edition), p. 426.
- ↑ Bill Talbert, Tennis Champion, Is Dead at 80 // The New York Times, March 2, 1999.
- ↑ William F. Talbert; John Sharnik (May 4, 1959). "What Price Independence?". Sports Illustrated. Vol. 10 no. 18. pp. 76–88.
- ↑ French Open 1950 // Архивиран от оригинала на June 24, 2019. Посетен на October 5, 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бил Талбърт в сайта на ATP
- Бил Талбърт в сайта на ITF
- Бил Талбърт в сайта на Davis cup
- Бил Талбърт в сайта на Залата на тенис славата
