Слана бара
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Слана бара | |
  Слана бара  Слана бара | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 341 души[1] (15 март 2024 г.) 29,1 души/km² |
| Землище | 11,739 km² |
| Надм. височина | 38 m |
| Пощ. код | 3728 |
| Тел. код | 094 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 67180 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Толя Иванова |
| Слана бара в Общомедия | |
Сла̀на ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 6 км югозападно от град Видин. Многоотраслово аграрно стопанство. Железопътна спирка на линията от Мездра за Видин. Историята на селото е многовековна. Тя е повече от четиристотин години. В селото има православен храм „Възнесение Господне“, който е построен през 1856 г. В църквата има икони на Дичо Зограф, подписани от май до септември 1867 година.[2] В селото се намира и читалище, казващо се „Съгласие“. В него се намират над 1000 тома художествена и научна литература.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1950 – 1951 година, по време на колективизацията, 2 семейства (8 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 431 | 100,00 |
| Българи | 422 | 97,91 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 8 | 1,85 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]християнство, източноправославно вероизповедание.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]кметство, пощенска служба, здравна служба, полудневна детска градина, православна църква, библиотека.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Писмена история на селото написана от д-р Бърни Бончев, икони, футболно игрище, наблизо до селото на път за град Видин се намира отводнително съоръжение, дига. Тя е построена заради голямото наводнение във Видин и околностите от 1942 г. Селото носи сегашното си име от 14.08.1934 г. На тази дата с указ на Негово Величество Цар Борис III селото е преименувано от с. Татарджик на с. Слана бара. Това име се запазва и до днес. Първите заселници на селището се заселват откъм югоизточната страна на днешното село, което постепенно започва да расте на северозапад. Селото е било арена на бойни действиа по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.
Най-отглежданите земеделски култури са: пшеница, царевица, слънчоглед. Отглежда се също и люцерна и овес. Развито е и винаро-лозарството. Отглеждат се масово и следните животни: кози, овце, крави, свине, коне, магарета. Застъпено е и зеленчукопроизводството, а също така и градинарството, овощарството.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]събор на селото, провеждан ежегодно на Възнесение, Зарязване на лозята на 14 февруари, лазаруване.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Върбан Качов Младенов – участник във Втората Световна Война, участвал в боевете на българската армия на унгарска територия като част от антихитлеристката коалиция.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]„История на Слана бара“
Други
[редактиране | редактиране на кода]От 2001 г. в селото вече може да се гледа кабелна телевизия. Наблизо до селото на път за железопътната спирка се намира асфалтова база. Ето и някои по-известни местности в землището на селото: Крушака, Бабачковото, Беговото и други.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 206.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
