Направо към съдържанието

Тадеуш Розвадовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тадеуш Розвадовски
полски генерал и политик
Звание генерал
ПрякорЙордан (фамилно)
Служи на Австро-Унгария
Втора полска република Втора полска република
Род войски артилерия
Командвания Началник-щаб на Полската армия
Битки/войниПърва световна война • Полско-украинска война • Полско-съветска война: Горлицки пробив •
Варшавска битка (1920)
НаградиОрден на Белия орел (Сърбия) • Чешки орден Бял лъв • Комодор на Почетния легион • Virtuti Militari) • Polskich Sił Zbrojnych na Zachodzie • Железен кръст • Polonia Restituta • Австрийски орден за Военни заслуги • Австрийски орден за Служба • Желязна корона • Императорски орден на Франц Йосиф • Юбилеен медал на Франц Йосиф • Леополдинов орден • Орден на Короната на Италия • Орден на Звездата (Румъния) • Орден на Свети Сава
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанЛвов, Украйна
ПодписRozwadowski signature.jpg
Тадеуш Розвадовски в Общомедия

Тадѐуш Йо̀рдан Розвадо̀вски (на полски: Tadeusz Jordan Rozwadowski)(19 май 1866 – 18 октомври 1928) е полски пълководец, дипломат и политик, служил в австро-унгарската армия, a след това и в полската армия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Розвадовски е роден в Бабин, близо до Калуш, Галиция, част от австрийската империя (Австро-Унгария от 1867). Семейството на Розвадовски е шляхтишко от герба Тромби. Семейството получава титлата граф от Хабсбургския император Йозеф II през 1783 г. и е прието в благородството на Свещената Римска империя и австрийската аристокрация,

Тадеуш произхожда от семейство с дълга военна традиция - прозвището „Йордан“ е спомен от един далечен прародител, който по време на Третия кръстоносен поход е първият поляк видял светата река Йордан. Прародител на генерала е и Мачей Розвадовски, показал смелост в Битката за Виена през 1683. Прадядо на Тадеуш е Kажимеж Йордан-Розвадовски – бригаден генерал при Косцюшко при последната подялба на Полша. Дядо му генерал Виктор Розвадовски воюва в Ноемврийското въстание и е награден с ордена Virtuti Militari. А бащата Томислав воюва в Януарското въстание като командир в кавалерията на бунтовниците.

Служба в Австро-унгарската армия

[редактиране | редактиране на кода]

Преди избухването на Първата световна война Тадеуш Розвадовски се присъединява към Австро-унгарската армия като офицер от артилерията. Той (а впоследствие и синът му) учи в известната Испанска школа по езда във Виена. В следващите години Розвадовски служи с австрийската армия в Букурещ, Румъния. През 1914 г. той става командващ офицер на 12-а артилерийска бригада, прикрепена към базираната в Краков 12-а пехотна дивизия. Квалифициран командир, той се превръща в командващ офицер на 43-та пехотна дивизия, която ръководи по време на победоносната битка при Горлице. За заслугите си в тази битка той е награден с Военния орден на Мария Терезия. Заслуха на Розвадовски е откриването на тактиката за артилерийски обстрел, наречена Feuerwaltze – „Огнен валяк“. В австро-унгарската армия, той се издига до ранга на фелдмаршал-лейтенант.

Начало на полската военослужба

[редактиране | редактиране на кода]

На 26 октомври 1918 Розвадовски става член Регентския съвет, а именно началник на щаба на Полските въоръжени сили след възвръщането на независимостта на Полша. На 15 ноември същата година той подава оставка от поста си и е назначен на същия пост в рамките на възстановената полската армия седмица по-късно. До 19 март 1919 той е и командващ офицер на източната армия в Полско-украинската война в Галиция.

Началник на полските военни мисии в Париж, Лондон и Рим

[редактиране | редактиране на кода]

Розвадовски е изпратен в Париж, където участва в делегацията на Полша към конференция за мир и е един от хората, подписали Версайския мир. Генералът се отправя и на многобройни полски военни мисии в Париж, Лондон и Рим. През юни той става официален представител на полските въоръжени сили в Париж и влияе за получаването на международна подкрепа за Полша.[1]

Началник на щаба при битката за Варшава

[редактиране | редактиране на кода]

В разгара на болшевишката руска офанзива в Полско-съветската война на 22 юли 1920 г. той се завръща в Полша и поема поста на Началник на генералния щаб и член на Съвета по отбрана. Мненията сред историците се различават по отношение на степента, в която той е отговорен за разработването на изключително успешен план за обрата при Варшава. Тази битка обръща течението на войната, известна е още като „Чудото на Висла“.[2] Разбира се, той обмисля подобен план.[3][4] Някои твърдят, че ролята му е още по-важна от тази на Маршала на Полша Йозеф Пилсудски.[5] По време на войната Розвадовски е награден с Virturi Militari (класове II и V) и Кръста за доблест (четири пъти).

След края на войната той става генерален инспектор полската кавалерия и автор на реформата от 1924 в тактиката и организацията на кавалерийските единици. Той също е един от най-ранните привърженици на полските танкове и авиация. През март 1921 г. Йордан-Розвадовски използва контактите си в Букурещ за да помогне за основаването на Полско-румънски отбранителен алианс.

Затвор след преврата на Пилсудски

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Преврата през май 1926 Розвадовски е командир на силите, верни на правителството и приема ролята на военен губернатор на Варшава. След победата на Йозеф Пилсудски генералът е арестуван във Варшава на 15 май 1926 г. и прехвърлен с четирима други задържани генерали във военен затвор във Вилнюс, където са държани в много строги условия в неотоплена клетка в продължение на повече от година до 18 май 1927.

Пресата неколкократно отпечатва неточни и неверни обвинения спрямо генерала за неправомерни финансови сделки по време на службата му в армията. Те никога не са били представени пред него и остават само непотвърдени слухове.[6]

Гробът на генерал Розвадовски в Лвов

Смърт и последици

[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след неговата амнистия и пенсиониране Розвадовски умира при мистериозни обстоятелства в болница във Варшава. Той е погребан (на фона на слуховете за неговото отравяне[7]) с военни почести в Гробище Личаков в Лвов, сред загиналите си войници от 1918 – 1919 в полско-украинската война.

В годините след смъртта му официалните полски медии се опитват да изтрият паметта за Тадеуш Розвадовски. Тази тенденция също преобладава по време на комунистическото управление в Полша след Втората световна война. Едва след падането на комунизма историци в Полша успяват да обективизират въпроса за обстоятелствата около Битката за Варшава, както и относно живота и приноса към историята на Полша и Европа на Тадеуш Розвадовски.[8]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Синът му Юзеф е офицер от артилерията в полската армия и също е награден с Virturi Militari, но през 1930 г. той е принуден да подаде оставка и комисионна си и да емигрира в САЩ поради явната си подкрепа за про-демократичните и анти-Пилсудски сили в Полша. В САЩ Юзеф работи като инженер и проектиран асансьорите в Емпайър Стейт Билдинг, както и за дизайна на полския павилион за Световните панаири през 1939 и 1964.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Janusz Cisek, Kosciuszko, We Are Here: American Pilots of the Kosciuszko Squadron in Defense of Poland, 1919 – 1921, McFarland & Company, 2002, ISBN 0-7864-1240-2, Google Print, p. 9 – 18 and further
  2. ↑ (Polish)Janusz Szczepański, KONTROWERSJE WOKÓŁ BITWY WARSZAWSKIEJ 1920 ROKU Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine. (Controversies surrounding the Battle of Warsaw in 1920).
  3. ↑ John Erickson, The Soviet High Command: A Military-Political History, 1918 – 1941, Routledge, ISBN 0-7146-5178-8 Google Print, p.95
  4. ↑ , Cisek, op cit, Google Print, p.140
  5. ↑ Conceptions of National History: Proceedings of Nobel Symposium 78, Walter de Gruyter, 1994, ISBN 3-11-013504-3 Google Print, p. 230
  6. ↑ (Russian)(Ukrainian) Oleksa Pidlutskyi, Postati XX stolittia, (Figures of the 20th century), Киев, 2004, ISBN 966-8290-01-1, LCCN 2004 – 440333.
  7. ↑ (Russian)(Ukrainian) Oleksa Pidlutskyi, Postati XX stolittia, (Figures of the 20th century), Киев, 2004, ISBN 966-8290-01-1, LCCN 2004 – 440333.
  8. ↑ Janusz Szczepański, KONTROWERSJE WOKÓŁ BITWY WARSZAWSKIEJ 1920 ROKU (Controversies surrounding the Battle of Warsaw in 1920).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • R. Ulrych, „General Tadeusz Rozwadowski and the Attempt to Establish a Volunteer American Legion within the Polish Army, 1919 – 1920“, The Polish Review, vol. XXXVII, no.1., 1992, p. 102 – 104
  • Mariusz Patelski, Generał broni Tadeusz Jordan Rozwadowski: żołnierz i dyplomata (Generał broni Tadeusz Jordan Rozwadowski: soldier and diplomat), Warszawa 2002
  • Mariusz Patelski, General Tadeusz Jordan Rozwadowski – soldier and diplomat, „Post Eagle“ 7 V 2003, s. 2 i 6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tadeusz Jordan-Rozwadowski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тадеуш_Розвадовски&oldid=11871165“.