Тадеуш Кантор

Тадеуш Кантор Tadeusz Kantor
полски режисьор и сценограф
Роден	6 април 1915 г. Вельополе, Австро-Унгария
Починал	8 декември 1990 г. Краков, Полша
Погребан	Краков, Полша
Националност	Полша
Активен период	от 1956 г. до 1990 г.
Семейство
Баща	Мариан Кантор
Съпруга	Ева Юркевич Мария Щангрет
Уебсайт	Страница в IMDb
Тадеуш Кантор в Общомедия

Тадеуш Кантор (на полски: Tadeusz Kantor) e полски режисьор, сценограф, художник авангардист, теоретик на театралното изкуство.

Биография

Кантор е роден във Вельополе Скшинске през 1915 г. В периода 1934 – 1939 г. следва в Краковската Академия за изящни изкуства. В периода 1948 – 1949 и 1967 – 1969 г. преподава в своята алма матер.

По време на Втората световна война създава Нелегален независим театър, в който поставя Баладина на Юлиуш Словацки и Завръщането на Одисей на Станислав Виспянски. През 1948 г. участва в организирането на Първата изложба на съвременно изкуство в Краков. От 40-те до 70-те години подготвя сценографски проекти за професионалните театри. Между 1950 и 1954 г. се оттегля от артистичния живот в знак на протест срещу ограниченията върху изкуството, които налага доктрината на соцреализма.

Тадеуш Кантор, Столът на Кантор, цикъл „Невъзможни паметници“, бетонна скулптура, височина 14 m. Хуцистко, Полша

След 1956 г. създава и развива заедно с Мария Ярема Театър Крикот 2. Този проект е продължение на съществувалия в периода между двете световни войни авангарден театър Крикот, в който работят главно представители на пластичните изкуства. През 60-те и 70-те години създава авторски спектакли, които интерпретират авангардното творчество на Станислав Игнаци Виткевич и Бруно Шулц.

Международна популярност придобива с експерименталните пиеси, основани върху личния му автобиографичен опит: Мъртвият клас (1975), Къде са някогашните снегове? (1979), Вельополе, Вельополе (1980), Творците да изчезват (1985), Никога не ще се върна тук (1988), Днес имам рожден ден (1991).

Често участва лично в своите спектакли в ролята на церемониалмайстор. Абстрактната сценография и специфичната актьорска игра, при която движенията на актьорите наподобяват тези на марионетки, са характерни черти на театъра на Кантор. Развитието на неговите концепции преминава през театър информел (автоматичен театър) и нулевия театър (своеобразен хепънинг, който елиминира границата между сцена и публика). През 1975 г. оповестява манифеста на Театъра на смъртта, чиито главни теми са паметта, нетрайността на битието и конструирането на историческия разказ.

В областта на изобразителното изкуство Кантор е повлиян от течения като информел, дадаизъм и конструктивизъм. През 60-те години заедно с творците от варшавската галерия Фокзал реализира редица творчески хепънинги (напр. Панорамен морски хепънинг 1967, Лекция по анатомия с Рембранд 1969). Автор е на редица асамблажи и амбалажи – живописни платна с добавени различни предмети, най-често силно повредени (пликове, чадъри). През 1975 г., когато работи над Мъртвият клас, подготвя серия композиции под същото заглавие.

Основни манифести

• Автономният театър (1963)
• Театрален хепънинг: Театърът на събитията (1967)
• Неформалният театър (1969)
• Нулев театър (1969)
• Театър на смъртта (1975)

Външни препратки

• Крикотека – архивни материали за Тадеуш Кантор и неговия театър
• Мъртвият клас, YouTube
• Вельополе, Вельополе, YouTube