ТСК (космически кораб)
Транспортен снабдителен кораб | |
Общ изглед на ТКС | |
Характеристика на станцията | |
---|---|
Екипаж | 3 |
Маса | 17 510 kg |
Дължина | 13,2 m |
Ширина | 4,15 m |
Обитаем обем | 49,88 m³ |
Перигей | 223 km |
Апогей | 266 km |
Орбитална инклинация | 52 градуса |
Орбитален период | 89,2 минути |
Дни в орбита | до 200 денонощия |
Конфигурация | |
Транспортен снабдителен кораб в Общомедия |
Транспортният снабдителен кораб (ТСК) (на руски: Транспортный корабль снабжения) е многофункционален космически кораб,[1] разработен за доставка на екипаж и товари на орбиталната пилотирана станция с военно предназначение „Алмаз“ и има възвръщаем на Земята модул (с резултатите от изследванията). Освен това, ТСК се скачва с гражданските орбитални станции от типа „Салют“, а в модифициран вид, като научни модули, – към орбиталната станция „Мир“ и Международната космическа станция.
Устройство на кораба
[редактиране | редактиране на кода]ТСК се състои от две части: възвръщаем апарат (ВА) и функционално-товарен блок (ФТБ), всеки от които има възможност да осъществи автономен полет.
Функционален-товарен блок
[редактиране | редактиране на кода]ФТБ се състои от секции с различен диаметър. Отпред, в зоната на малкия (2,9 m) диаметър е закрепен възвръщаемият апарат, отзад отсека има разширение, образувано от два конуса с максимален диаметър 4,1 m. В опашната част на ТСК е разположен активният скачващ агрегат, специално приспосоен за скачване на обекти с маса от по 20 000 kg. В предната част на блока са се намирали два двигателя за корекция (11Д442) с тяга от по 447 кгс. Двигателите можели да се включват до 100 пъти; ресурсът им бил 2600 сек. Горивото е разположено в осем цилиндрични резервоара на външната повърхност на ФТБ. Там са разположени и основните агрегати на двигателната установка (ДУ), двигателите за ориентация и стабилизация, антени и датчици, радиаторите на системата за терморегулиране.
Възвръщаем апарат (ВА)
[редактиране | редактиране на кода]По външен вид ВА много прилича на спускаемите апарати на космическите кораби „Джемини“ и „Аполо“ и е със следните характеристики:
Маса на старта: | около 7300 kg; |
Максимална дължина (пълна): | 10,3 m; |
Максимален диаметър: | 2,79 m; |
Маса на орбита: | повече от 4 80 kg, при спускане – около 3,8 т; |
Жилищен обем на ВА: | 3,5 m3; |
Маса на възвръщаемия товар: | до 50 kg (с екипажа), без екипажа – 500 кг; |
Време на автономен полет на ВА в орбите: | 3 часа; |
Максимално време за намиране на екипажа във ВА: | 31 час; |
Топлозащитата на ВА се състои от дънен полусферичен сегмент (челен екран), странична топлозащита, сегмент на носовия отсек. Топлозащитното покритие е изпълнено с тъкан от силициев диоксид, импрегнирана с фенолформалдехидна смола. При нагряване смолата се изпарява и газообразния продукт пиролиза блокира притока на топлина. След завръщане топлозащитата е възможно да се възстанови и използва отново (до 10 пъти). На дъното на ВА е направен люк с диаметър 550 mm за достъп на екипажа до ФТБ.
На дъното на ВА е поместен отсекът със системата за жизнеобезпечение. В горната част на кабината е разположен носовия отсек (НО) с реактивната система за управление (РСУ) на кацането, парашутната и някои други системи. Управлението на ориентацията на апарата на орбита и при спускане в атмосферата става с РСУ.
Мисии
[редактиране | редактиране на кода]Име | Tип | Индекс GRAU |
Производствен номер |
Изстрелян | Предназначен | Край на мисията |
---|---|---|---|---|---|---|
Космос 929 | TСК-1 | 11F72 | 161 – 01 | 17 юли 1977 | Безпилотен тест на кораба | 2 февруари 1978 |
TСK | 11F72 | 162 – 01 | Умален модел | |||
Космос 1267 | TСK-2 | 11F72 | 163 – 01 | 25 април 1981 | Безпилотен тест на кораба, скачване със Салют-6 | 29 юли 1982 |
Космос 1443 | TСK-3 | 11F72 | 164 – 01 | 2 март 1983 | Модул на станцията Салют-7 | 19 септември 1983 |
Космос 1686 | TСK-4 | 11F72 | 165 – 01 | 27 септември 1985 | Mодул на станцията Салют-7 | 7 февруари 1991 |
модул Kвант-1 | FSB | 11F77 | 166 – 01 | 31 март 1987 | Модул на станцията Mир | 25 май 1988 |
Полюс | FSB | 11F77 | 167 – 01 | 15 май 1987 | Грешка при старта | |
Модул 37KP | FSB | 11F77 | 168 – 01 | Отменен | ||
Модул 37KT | FSB | 11F77 | 169 – 01 | Отменен | ||
Kвант-2 | 77KSD | 11F77D | 171 – 01 | 26 ноември 1989 | Mодул на станцията Mир | 23 март 2001 |
Kристал | 77KST | 11F77T | 172 – 01 | 31 май 1990 | Mодул на станцията Mир | 23 април 2001 |
Спектър | 77KSO | 11F77O | 173 – 01 | 20 май 1995 | Mодул на станцията Mир | 23 април 2001 |
Природа | 77KSI | 11F77I | 174 – 01 | 23 април 1996 | Mодул на станцията Mир | 23 април 2001 |
Заря | 77KSM | 175 – 01 | 20 ноември 1998 | Mодул на МКС | активен | |
Наука | предстои | Mодул на МКС |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]TСK базов кораб и производни на него кораби и модули.
-
Съветския кораб ТКС
-
Разрез на ТСК. Подробностите са предполагаеми.
-
Космос 1686. Възвръщаемия апарат (вляво).
-
Космос 1686 и Салют-7
-
Разрез на „Полюс“.
-
„Kвант-1“ с функционално-товарния блок
-
Разрез на „Kвант-2“
-
разрез на „Кристал“
-
Разрез на „Спектър“
-
Разрез на „Природа“
-
Модулът „Заря“, гледан от STS-88
-
MЛM скачен за МКС
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Space Race – SPIES IN SPACE // Smithsonian – National Air and Space Museum. Архивиран от оригинала на 2012-12-10. Посетен на 2 октомври 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Другия кораб“, НК юли 2002
- „Другия кораб, продължение“, НК септември 2002
- „Другия кораб, край“, НК март 2003
|
|