STS-88
STS-88 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Индевър“ |
Полет на совалка № | 93 |
Полет на „Индевър“ № | 13 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39А |
Старт | 4 декември 1998 08:35:34 UTC |
Скачване | 7 декември 1998 02:07:00 UTC |
Място на скачване | мкс |
Разкачване | 13 декември 1998 20:24:30 UTC |
Кацане | 16 декември 1998 03:53:33 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 15 |
Продължителност на полета | 11 денонощия 19 часа 17 минути 59 секунди |
Брой обиколки | 185 |
Изминато разстояние | ~7 600 000 км |
Височина на орбитата | 320 км |
Апогей | 401 км |
Перигей | 388 км |
Наклон на орбитата | 51,6° |
Период | 92,4 мин |
Маса | При старта: 119 715 кг; При приземяването: 90 853 кг; |
NSSDC ID | 1999-030A |
NORAD ID | 25760 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 7 |
Разкачване | --Свързани космически мисии --> |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-95 | STS-96 |
STS-88 в Общомедия |
STS-88 e деветдесет и третата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Индевър. Това е първият полет (2А) на совалка по строителството на МКС.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Робърт Кабана четвърти космически полет |
Пилот | Фредерик Стъркоу първи космически полет |
Специалист на мисията 1 | Нанси Кюри трети космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джери Рос шести космически полет |
Специалист на мисията 3 | Джеймс Нюман трети космически полет |
Специалист на мисията 5 |
Сергей Крикальов (Роскосмос) четвърти космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия;
- Сергей Крикальов лети за втори път на космическа совалка след STS-60 през 1994 г.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]Това е първата „строителна“ мисия, изпълнена от НАСА по строителството на Международната космическа станция. Основната задача на мисията е доставка в орбита на американския модул Юнити (Unity) с два стиковъчни адаптера ХАС-1 и ХАС-2 (на английски: РМА-1 и РМА-2) и скачването му към намиращия се вече в космоса руски модул Заря. В товарния отсек на совалката се намират и два демонстрационни спътника MightySat и аржентински изследователски спътник. Тези спътници са пуснати след като се приключват работите, свързани с МКС, и откачането на совалката от станцията.
На третия ден от полета с помощта на роботизираната ръка на совалката е изваден от товарния отсек модулът „Юнити“ (маса 12,8 тона) и е скачен за скачващия възел на совалката. През това време продължава „преследването“ на модула „Заря“, което завършва на следващия ден. Когато последният влиза в обсега на манипулатора на совалката е „хванат“ от него и е скачен към свободния скачващ възел на „Юнити“ (РМА-1). Скачването завършва успешно в 02:48 UTC на 7 декември. В края на същия ден започва първото излизане в открития космос. Основните задачи на астронавтите Джери Рос и Джеймс Нюман са да свържат силови и комуникационни кабели на системите на двата модула. Осъществени са около 40 съединения. Монтирани са и ръкохватки за подпомагане придвижването на астронавтите при бъдещи космически разходки. По време на това излизане астронавтът Рос подобрява рекордът на Томас Ейкърс за продължителност на пребиваването в открития космос за американец. След един ден почивка е осъществено второ излизане от астронавтите, по време на което са демонтирани закрепващите съоръжения, поддържали модула в товарния отсек на совалката, монтират и включват антени за връзка и комуникация и доразкриват напълно антената за автоматично сквачване на руския модул. На осмия ден от полета са отворени всички междинни люкове (6 на брой) модулите и скачващите адаптери. В 19:55 на 10 декември е отворен люка на модула „Юнити“ и Робърт Кабана и Сергей Крикальов, като представители на САЩ и Русия влизат в станцията. В 21:12 е отворен и люка между „Юнити“ и „Заря“. Оттогава станцията става обитаема. До края на този и следващия ден екипажът е зает с активирането на всички системи на станцията. На десетия ден е проведена и третата „космическа разходка“ за монтиране на инструменти и приспособления, улесняващи придвижването по външната страна на станцията. На единадесетия ден совалката и станцията се разделят и совалката прави облитане около нея. В 04:31 на 14 декември е пуснат в орбита аржентинския спътник Argentine Satelite de Aplicaciones/Scientifico-A. На следващия ден екипажът започва подготовка за приземяване. На 15 декември са изстреляни и двата демонстрационни спътника MightySat.
Совалката успешно се приземява в 03:54 на 16 декември. Това е десетото в историята на совалките нощно кацане (22:54 местно време).
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса на совалката при старта: 119 715 kg
- Маса на совалката при приземяването: 90 853 kg
- Перигей: 388 km
- Апогей: 401 km
- Инклинация: 51,6°
- Орбитален период: 92,4 мин.
Скачване с „МКС“
- Скачване: 7 декември 1998, 02:07:00 UTC
- Разделяне: 13 декември 1998, 20:24:30 UTC
- Време в скачено състояние: 6 денонощия, 18 часа, 17 минути, 30 секунди.
№ | Участници | Начало | Край | Продължителност |
---|---|---|---|---|
1 | Джери Рос и Джеймс Нюман | 7 декември 1998 22:10 UTC | 8 декември 1998 05:31 UTC | 7 часа 21 минути |
2 | Джери Рос и Джеймс Нюман | 9 декември 1998 20:33 UTC | 10 декември 1998 03:35 UTC | 7 часа 02 минути |
3 | Джери Рос и Джеймс Нюман | 12 декември 1998 20:33 UTC | 13 декември 1998 03:32 UTC | 6 часа 59 минути |
Това са първите 3 излизания в открития космос, свързани с МКС. Това са 5, 6 и 7-о излизане за Джери Рос и 1-ви три за Джеймс Нюман.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Видео от старта на мисия STS-88 (7 мин. 59 сек.)
-
Видео от първата космическа разходка (4 мин. 59 сек.)
-
Конфигурация на МКС след мисия STS-88
-
Поглед от друг ъгъл
-
Кацането на совалката
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2011-06-06 в Wayback Machine. ((en))
- STS-88 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))
|