Съборно послание на свети апостол Иуда

Съборно послание на свети апостол Иуда
Ἐπιστολή Ἰούδα
Автор	Тадей
Създаден	между 50–та и 110 година
Поредица	Нов Завет
Предходна	Трето съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
Следваща	Послание до римляните
Съборно послание на свети апостол Иуда в Общомедия

Съборно послание на свети апостол Иуда е библейска книга, дванадесета в Новия завет.

Автор на книгата е Юда Яковлев, според католиците и православните християни това е Юда Тадей. Извън посланието Юда се споменава в Новия Завет общо пет пъти – три пъти като Юда Тадей и два пъти като Юда, брат на Иисус (изключвайки препратките към Юда Искариотски и Юда, син на Яков). Продължава дебатът дали авторът на посланието е апостолът, братът на Исус, и двамата, или нито един от тях. Учените твърдят, че тъй като авторът на писмото не се е идентифицирал като апостол и също така се позовава на апостолите като на трета страна, той не може да бъде идентифициран с апостол Юда. Други учени са направили обратното заключение, което е, че като апостол той не би направил претенция за апостолство от свое име.

В книгата авторът се представя като „Юда, слуга на Иисус Христос, брат на Яков“. Яков е ръководител на Йерусалимската църква.

Посланието вероятно е написано преди Второ съборно послание на свети апостол Петра (т.е. преди 66 година), защото в него има заимствани текстове от него.

Съдържание

Основната цел на посланието е да предпази вярващите от лъжеучители, които са обвинени в похотлив живот, неверия и отричане от Христос. В първата част авторът заплашва лъжеучителите с примери от Стария Завет. Юда моли читателя да си припомни как дори след като Господ спасява своя собствен народ от земята на Египет, той не се поколебава да унищожи онези, които изпадат в неверие, точно както наказва ангелите, които отпадат от първоначалния си възвишен статус, и жителите на на Содом и Гомор.^{[Иуд. 5:7]} Продължавайки аналогията от историята на Израел, той казва, че фалшивите учители са последвали пътя на Каин, втурнали са се след награда в грешката на Валаам и са загинали в бунта на Корах. Той описва с ярки думи противниците, за които предупреждава, като ги нарича „безводни облаци“, „дървета, които дори наесен не дават плод“, „свирепи морски вълни“ и „блуждаещи звезди“.^{[Иуд. 8:16]}

Втората част е насочена към вярващите христяни и тяхната задача да се борят за вярата. Посланието завършва с Благослов и изтъкване славата на Бог и Иисус Христос.^{[Иуд. 24:25]}