Стратис Дукас

Стратис Дукас
	Стратис Дукас
Роден	6 май 1895 г. (стар стил) Мосхониси, гръцка Мала Азия
Починал	28 ноември 1983 г. (88 г.) Атина, Гърция
Професия	писател, художник, журналист, изкуствовед
Националност	Гърция
Активен период	1927 – 1983
Жанр	драма, исторически роман, мемоари, биография, документалистика
Течение	„Вятърна школа”
Съпруга	Димитра Магана (1942 – 1983)
Подпис

Стратис Дукас (на гръцки: Στρατής Δούκας) е гръцки журналист, изкуствовед, художник и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, мемоари, биография и документалистика. Той се смята за един от най-важните представители на „Вятърната школа“ (автори свързани с изкореняването на гръцкото население от Мала Азия), както е определено в по-широкия контекст на Поколението от 30-те години.

Биография и творчество

Стратис Дукас е роден на 6 май 1895 г. в Мошониси (сега Кунда, Турция), Мала Азия, в семейството на Константис Дукас и Емилия Хациапостили. Има по-голям брат Алексос и сестра Елини. Завършва основно училище в родния си град, а гимназия в Айвалък.

През 1912 г. се записва в Юридическия факултет на Атинския университет и живее с Фотис Контоглу, с когото са приятели от гимназията. След избухването на Първата световна война спира следването си и посещава Лесбос и Атон. През 1913 г. прави изследвания на фолклора в Митилини заедно с Антонис Протопацис. Три години по-късно се записва доброволец в Националната отбрана. Воюва в Македония и Мала Азия, където е ранен. Награден е със сребърен кръст „За храброст“. След Смирнеската катастрофа e демобилизиран през 1923 г.

След демобилизацията си се насочва към разпространение на малоазийското народно изкуство и занаяти (керамика от Кютахия и ориенталски гоблен) в Гърция, като в същото време организира живописни изложби с творби на художниците Фотис Контоглу и Спирос Папалукас. С тях е съосновател на Асоциацията на музикалните изкуства в Митилини и Асоциацията на декоративното изкуство в Атина. Сътрудник е на списанията „Filiki Etaireia“ и „Frangelio“ и художествен ръководител на Керамичното дружество на Кютахия. Сътрудничи и на вестниците „Македония“ и „Ефимерис“ в Солун.

Пътуванията му като журналист му осигуряват материал за първата му книга – „Историята на един пленник“, издадена през 1929 г., документален разказ, който веднага му донася признание като един от най-значимите писатели от своето поколение.

От 1929 г. започва да си сътрудничи с атинските вестници „Proia“, „Politia“ и „Neos Kosmos“ като журналист и в същото време публикува разкази в списание „Kyklos“.

През 1931 г. започва работа със скулптора Джанули Халепа и се запознава с писателя и художник Никос Габриел Пенцикис. През 1934 г. участва в основаването на Обществото на гръцките писатели. В периода 1935 – 1937 г. участва в създаването създаването и разпространението на списанието за изкуство „Το Τρίτο Μάτι“ (Третото око). В периода 1937 – 1939 г. работи като секретар на Комитета по туризъм в Солун, а в периода 1939 – 1940 г. работи списанието „Neolaia“.

С избухването на гръцко-италианската война от 1940 – 1941 г. той отново се присъединява към гръцката армия като офицер.

През 1942 г. се завръща в Атина и се жени за Димитра Магана, която също се занимава с литература.

По време на Втората световна война и окупацията на Гърция се присъединява към редиците на гръцката съпротива. През същия период става член на комунистическата партия. За дейността си е задържан и репресиран от нацистите. След освобождаването си служи в клиниките на Международния червен кръст След войната в периода 1949 – 1953 г. е съветник към Обществото на гръцките писатели, а в периода 1953 – 1960 г. е негов генерален секретар.

През 1962 г. заминава за операция на простатата в Москва. След това си сътрудничи със списание „Diagonios“ от Солун и завършва литературните си творби „Οδοιπόρος“ и „Ενώτια“. Изгонен е от диктаторския режим на Пападопулос и прекарва последните години от живота си в старчески домове.

Година преди смъртта си е обявен за почетен президент на Дружеството на гръцките писатели, почетен член на ПЕН клуба и почетен гражданин на Зографу.

Стратис Дукас умира на 26 ноември 1983 г. в Атина.

Брат му имигрира в Австралия през 1927 г., където става важна фигура в гръцката литература и работническото движение. Убит е след демонстрация за мир.

Сестра му Елени Дукас-Андроникос и семейството ѝ се установяват в Австралия от 1938 година.

Архивът на писателя се съхранява в Елинския литературно-исторически архив.

Произведения

Ιστορία ενός αιχμαλώτου (1929)
Историята на един пленник, изд.: „Народна култура“, София (19676), прев. Георги Куфов
Εις εαυτόν (1930)
Το εικονογραφικό έπος της Ανατολικής Εκκλησίας (1948)
Γιαννούλης Χαλεπάς, νέα βιογραφικά (1952)
Γιαννούλης Χαλεπάς, κατάλογος των έργων του (1962)
Γράμματα και συνομιλίες (1965)
Ο ζωγράφος Σπύρος Παπαλουκάς (1966)
Ο βίος ενός αγίου, Γιαννούλης Χαλεπάς (1967)
Οδοιπόρος (1968)
Υποθέσεις και λύσεις (1970)
Δεσμός (1970)
Ο μικρός αδελφός (1972)
Μαρτυρίες και κρίσεις (1972)
Ενώτια (1974)
Ενθυμήματα από δέκα φίλους μου (1976)
Γιαννούλης Χαλεπάς (1978)
Οι δώδεκα μήνες (1982)
Θερμοκήπιο (1982)

Източници

((el)) Библиография в „Goodreads“
((el)) Никос Папас, Истинската история на новогръцката литература (1100 – 1973). Атина, Тимфи, 1973 г.
((el)) Биография и библиография в „Deyteros“
((el)) Биография в „Kedros“
((el)) Биография и библиография в Националния литературен център Архив на оригинала от 2017-02-17 в Wayback Machine.

Външни препратки

Произведения на Стратис Дукас в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Στρατής Δούκας в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.