Стоян Миленков

Стоян Миленков е един от най-известните български куплетисти и трубадури през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, първомайстор на политическата сатира с китара.

Биография

Роден е в Брезник. Учи театрално изкуство в Париж (Франция) при актьора Пол Муне. Играе в различни театри във Франция и България. Либретист е на първата българска оперета за възрастни – „Моралисти“ (1916 г.), композирана от маестро Георги Атанасов.^[1] В началото на 20-те години на XX век е стажант-режисьор в парижките театри „Комеди монден“ и „Одеон“, където усвоява много от чертите на парижкото политическо кабаре, от изпълненията на Аристид Брюан и Морис Шевалие.^[2]

В България Стоян Миленков става „трубадура на София, всепризнат първомайстор на политическата сатира с китара“ в периода между двете световни войни.^[2] Сам пише песните си, интонационният им модел е авторски, но в тях се открива духът на шопския музикален фолклор. Някои от тях се превръщат в модел за създаване на други хумористични и сатирични песни от други автори, както отбелязва Николай Кауфман, и за обучение по свирене на китара.^[3] Влага особено остър социален смисъл в онова, което на пръв поглед изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата и порочността.

През 1934 г. излиза негов юбилеен сборник, оформен от художника Пенчо Георгиев, с встъпление от Стилиян Чилингиров. Съдържа и факсимилни послания от скулптора Андрей Николов, поета Теодор Траянов и писателя Змей Горянин, портрети с благопожелания от Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев и Александър Добринов. По мнението на големите български творци, ако се е бил родил в Париж, славата на Стоян Миленков е щяла да бъде гарантирана, а за България е радост да има сатиричните му куплети.^[4]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и установяването на комунистическия режим няма никакви възможности за политическа сатира и Стоян Миленков замлъква завинаги. Към края на живота му, според някои сведения, му разрешавали да изпее по някое безвредно куплетче от сцената на Софийския цирк. Умира в мизерия през 1953 г.^[5]

Бележки

↑ Стари градски песни: Стоян Миленков – „Всичко се друса“ // bulgarianhistory.org. Посетен на 23 февруари 2024.
↑ ^а ^б Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228.
↑ Тончева, Веселка. Между селото и града (за една певица и нейния репертоар II) // Институт за фолклор - БАН.
↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228 – 229.
↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 229.

Литература

Кауфман, Н. Куплетистът Стоян Миленков. Музикални хоризонти, кн. 9, 1984, 171-184
Кауфман, Н. Песните на куплетистите Миленков и Джиб. Българска музика, кн. 2, 1985, 47-61
Кауфман, Н. Сатиричните песни на Стоян Миленков. Българска музика, кн. 5, 1986, 17-20
Кауфман, Н. Песните на народния трубадур Стоян Миленков. В: Миленкова, Чайка. Стоян Миленков. Трубадур на смеха и горчивите истини. София, 1989, 63-111.

[1] Стари градски песни: Стоян Миленков – „Всичко се друса“ // bulgarianhistory.org. Посетен на 23 февруари 2024.

[:0-2] а ^б Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228.

[3] Тончева, Веселка. Между селото и града (за една певица и нейния репертоар II) // Институт за фолклор - БАН.

[4] Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228 – 229.

[5] Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 229.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]