Пенчо Георгиев

Пенчо Георгиев
	Пенчо Георгиев
български живописец, илюстратор, график и сценограф
	Портретна снимка на Пенчо Георгиев, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“;
Роден	1 февруари 1900 г. Враца, Княжество България
Починал	2 април 1940 г. (на 40 г.) София, България
Националност	България
Академия	Художествена академия в София
Учители	Стефан Баджов, Пол Лоран
Направление	живопис, илюстрация, графика, сценография
Известни творби	Орач
	Пенчо Георгиев в Общомедия

Пенчо Георгиев е български художник – живописец, илюстратор, график и сценограф.

Биография

Роден е на 1 февруари 1900 г. в град Враца, Княжество България. Баща му загива в Балканската война.^[1] Георгиев завършва гимназия в родния си град.^[2] След края на Първата световна война се премества в София, за да изучава художествения занаят. През 1925 г. завършва Художествената академия в класа по приложни и декоративни изкуства на проф. Стефан Баджов. По време на следването си проявява засилен интерес към сценографското изкуство.^[1]

След дипломирането си започва работа като сценограф. Дебютната му работа е върху „Дама пика“ на Пьотър Чайковски в Софийската опера.^[2] През 1926 г. се изявява в Софийската опера и Софийския художествен театър, а от 1926 до 1928 г. в Държавния театър в Русе (сезони 1926/27 и 1927/28)^[2], където оформя своя сценографски стил.^[1]

През есента на 1929 г. заминава за Париж. Във френската столица специализира при известния френски декоратор Пол Лоран. Посещава музеи и ателиета. Излага собствени картини. Активно работи върху графиката и създава гравюри върху дърво и офорт.^[2] Извършва съвместна художествена работа с руския художник Константин Коровин за Руската опера в Париж.^[1] Остава във Франция до 1932 г.^[2]

След завръщането си в България Пенчо Георгиев се изявява в различни дялове на изкуството. Илюстрира книги и учебници. Участва във вътрешното оформление на жилища. Извършва обществена дейност.^[2] Автор е на театралната декорация на повече от 30 спектакли. Работи за Народния театър и Народната опера. Съдейства на театри от провинцията. Рисува живопис.^[1]^[2]

Творчеството на Пенчо Георгиев е в три области на изобразителното изкуство – живопис, илюстрация и театрална декорация.

Като живописец използва предимно акварел и темпера,^[1] рисува картините си с бледи цветове и лаконичност на композицията.^[3] Първите си по-известни творби в този вид изкуство създава в Русе. Сред тях са „На смъртния одър“, „Към пазара“, „Задушница“, „Прощаване“ и „Дунавски рибари“. В Париж създава известната си картина „Орач“, както и „Продавачи на птички“, „Безработен“, „Скитник“, „Кабаре“ и други. В последните години от живота си експериментира с различни живописни техники. Създава картините „Люлчина песен“, „Орачки“ и „Погребение“.^[1]

По-малко познато е делото му, свързано с илюстрацията. Пенчо Георгиев е първият илюстратор в България на книгите на Максим Горки – романите „Тома Гордеев“ и „Майка“. Илюстрира детски книжки – „Иглики“ от Емануил Попдимитров, „Божи дарове“ от Георги Райчев и „Сватбата на мишока Мики“ от Николай Фол.^[3] Прави рисунки за учебници.^[2]

Най-известната му работа на художник е в театралната декорация. В ранния си период създава художествено оформление за представленията „Дама пика“ от Пьотър Чайковски, „Късмет“ от Кноблаух, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Под игото“ от Иван Вазов, „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, „Иванко“ и „Каин“.^[2]^[3] След пребиваването си във Франция, постига най-големите си успехи в сценичното оформление. От този период е работата му по „Оберон“ от Карл Вербер, „Иванко“ от Васил Друмев, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах и „Хамлет“ от Уилям Шекспир.^[3]

Участва в изложби в страната и чужбина. Излага собствени творби на Есенния салон в Париж през 1929 г. Демонстрира сценографията си на триеналето в Милано през 1936 г., където показва делото си по „Иванко“, „Хубавата Елена“ и „Хамлет“. Участва с графика на изложби във Варшава, Прага, Кошице, Любляна и Загреб. Редовно показва творби на общи художествени изложби.^[2]

Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и градските галерии в Сливен и Враца^[4].

Умира на 2 април 1940 г. при инцидент в София. Докато работи по театралната декорация за постановката „Саламбо“ в Народния театър, Георгиев пада в шахтата на сценичен асансьор, загивайки на място.^[1]^[3]

Негов внук е германският филолог и преводач Александър Зицман, написал книга за дядо си.^[5]