Андрей Николов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Николов.
| Андрей Николов | |
| български скулптор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 декември 1959 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Държавно рисувателно училище |
| Учители | Борис Шатц Антоан Мерсие |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | бронзов лъв пред Паметника на незнайния воин в София |
| Член на | Член на управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим |
| Андрей Николов в Общомедия | |
Андрей Николов Староселски е български скулптор, работил в Италия и България, професор в Художествената академия в София и неин ректор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 април стар стил 1878 г. във Враца в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му Борис Шатц препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци.
В началото на Първата световна война Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейството си. От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921 – 1922 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През 1927 г. Николов се завръща в родината си.
Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание.
Личният му архив се съхранява във фонд 680К в Централен държавен архив. Той се състои от 572 архивни единици от периода 1885 – 1960 г.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов – сред най-известните му творби са „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Александър Стамболийски, Стоян Михайловски, Кирил Христов, цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред Паметника на незнайния воин в София.
С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Андрей Николов е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).
Творби
[редактиране | редактиране на кода]- „Фани“, 1906
- „Войнишки паметник“, Видин, 1911
- „Голо тяло на момиче“, 1914
- „Пълзящо дете“, 1916
- „Детски сън“, 1916
- „Глава на дете“, 1918
- „Женски торс“, 1918
- „Идол“, 1918
- „Валентина“, 1919
- „Нина“, 1921
- „Глава на Катя Овчарова“, 1921
- „Дух и материя“, 1922
- „Майка“, 1924
- „Майка и дете“, 1925
- „Майчина целувка“, 1926
- „Копнеж“, 1926
- „Тодор Александров“, 1926 – 28
- „Яна Язова“, 1933 – 1934
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В ръцете на Андрей Николов мраморът оживява // BNR.bg. 8 април 2013.
- ↑ А. Н. Староселски // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Бошев, Кой е Андрей Николов? Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine., сайт на Червената къща в София
- Николай Бошев, „Мечтата в дух и материя: Изложба на Андрей Николов в НХГ (13 януари – 12 март 2000)“, вестник „Култура“, бр. 3, 28 януари 2000 г.
- За скулптора Андрей Николов, Glasove.com (В интервюта за вестник „Литературен глас“ от 1929 г. и 1938 г. скулпторът говори за живота си, разкрива интересни моменти и споделя вижданията си за изкуството и други теми)
|
