Стойко Тонев
| Стойко Тонев | |
| български журналист и писател | |
| Роден |
19 август 1955 г.
гр. Пазарджик |
|---|---|
| Починал | 31 януари 2021 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | журналист |
| Псевдоним | Д-р Тони Филипов |
| Уебсайт | reduta.bg/ |
Стойко Тонев (роден 19 август 1955 в Пазарджик[1] – починал 31 януари 2021 в София) псевдоним д-р Тони Филипов е български журналист, преподавател по социология в Софийския университет „Климент Охридски“.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1977 – 1981 следва Социология в Софийски университет „Кл. Охридски“. През 1990 получава научно-образователна степен доктор по политология (PhD) от същия университет, като защитава дисертация на тема „Възрожденски политически дейци и следосвобожденските им републиканско-монархически „метаморфози“.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1982 – 1996 е научен сътрудник в Лаборатория за политическия живот на българина, СУ „Климент Охридски“. Лабораторията е първото политологично звено в България, създадено през 1982 г. от професорите Минчо Семов, Николай Генчев и Любен Николов. Също така е и преподавател в катедра Социология и катедра Политология.
Един от най-задълбочените съвременни изследователи на Стефан Стамболов. Съставител (в съавторство с Даниела Давчева) на сборника „Стефан Стамболов в спомени на съвременници“[2], в който са включени публикувани спомени за Стефан Стамболов, някои от които са библиографска рядкост дори за специалистите, защото липсват от каталозите и на най-богатите библиотечни сбирки.
Малко известен е приносът му към създаването на едно от най-ранните български аналитични списания от началото на прехода – сп.„Bulgarian Quarterly”, на което е зам.-главен редактор в периода 1991 – 1992 г. Списанието излиза на български, английски, немски и френски език.
Журналистическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Печатна журналистика
[редактиране | редактиране на кода]Стойко Тонев се занимава с печатна журналистика от 1993 г.
В периода 1993 – 1999 г. е главен редактор на в. „Новинар”. От 2000 до 2006 г. е първи зам.-главен редактор на в. „Монитор”. В периода 2007 – 2008 е първи зам.-главен редактор на в. „Експрес” и наблюдател. Във в. „Експрес” поддържа ежедневна рубрика в продължение на две години.
Журналист на свободна практика
[редактиране | редактиране на кода]От 2009 година е журналист на свободна практика.
През 2009 – 2010 година сътрудничи на агенция „Фрогнюз“, където има седмична рубрика. В агенция Хасково.нет, в. „Народно дело” (Варна), „Утро“ (Русе), „Зов“ (Враца), във в. „Знаме” (Пазарджик) поддържа ежедневна рубрика – пет дни в седмицата.
От 2009 година поддържа блога delnicite.blogspot.com, който има средно 850 – 900 посещения дневно и получава наградата на омбудсмана за интернет медия през 2010 г. Има публикации в „Правен свят“, сп. „Тема” и др.
През 2011 г. създава „хроно-синкластичен инфундибулум“ на адрес Reduta.bg (по Вонегът: „Това са местата, където всички различни видове истина застават заедно по местата си толкова хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на татко ви.“). Името reduta не е избран случайно. Редут е „постоянно или временно фортификационно, обикновено землено съоръжение от затворен вид. Широко се е използвал за отбрана (позиционна война)“. Само в Редута.бг и в Офнюз, където „Из делниците на един луд“ също се публикуват, читателите достигат до 150 000 на месец[3].
Член на редакционната колегия на „Прас-прес“.
Рубриката „Из делниците на един луд“ списвана под псевдонима „Тони Филипов, д-р“ продължава да съществува през целия период 2002 – 2021 година. Последната колонка на д-р Тони Филипов в „Офнюз“ е от 24 януари.[4]
Почива на 31 януари 2021 г. в София.[5][6]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. получава наградата на омбудсмана на България за интернет медия за блога delnicite.blogspot.com[7].
Носител на специалната награда на фондация „Комунитас“ за „личен принос към независимата журналистика“[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Тонев, Стойко и Даниела Давчева (съставители). Стефан Стамболов в спомени на съвременници. Изток-Запад, 2003. ISBN 954-8945-35-5
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга първа, 2003
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга втора, 2006
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга трета.
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга четвърта, 2013
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга пета, 2016
- Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга шеста.
Принос към третия сектор
[редактиране | редактиране на кода]Участва и в изграждането на гражданския сектор в България през 90-те години, като основател и зам.-председател на Института за регионални и международни изследвания (1997 – 2000) и зам.-председател на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998 – 2010).
Членство в професионални организации
[редактиране | редактиране на кода]Член на журито на конкурса за журналистика на Фондация „Радостина Константинова“[9].
Медиите за него
[редактиране | редактиране на кода]| „ | В едно друго време, когато вестниците бяха сила, а цензурата беше нещо скандално, Стойко Тонев беше главният редактор на много силния по това време вестник „Новинар“. За част от екипа на OFFNews това беше първата редакция, първата голяма медия, в която се учехме на журналистика. После дойде време, в което „един луд“ имаше повече възможност да прави журналистика отколкото главния редактор. | “ |
„Офнюз“[10] | ||
| „ | „Из делниците на един луд“ се откроява в днешната медийна среда. Преди всичко, защото е талантлива и честна публицистика. Такава, каквато в последното десетилетие малцина автори успяват да предложат на читателите, а и да задържат вниманието им години наред. | “ |
Портал „Култура“[11] | ||
| „ | Дано днешната и бъдеща българска журналистика запази поне частица от „лудостта“ ти… | “ |
Фондация „Радостина Константинова[12] | ||
| „ | С псевдонима Тони Филипов, д-р, родил се през 2002 г., той беше един от най-четените сатирици в последните години. Иронизираше случващото се във властта и във всекидневието ни с тънка ирония и чувство за хумор. | “ |
„Дневник“[13] | ||
| „ | Един от най-забележителните български сатирици. | “ |
„Медиапул“[14] | ||
| „ | Прие последното си предложение, на което нямаше как да откаже. Да заеме достойно място на небесната пейка, редом до велики публицисти, поети и писатели като Захари Стоянов, Алеко Константинов, Радой Ралин. | “ |
„Прас-прес“[15] | ||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Почина журналистът Стойко Тонев, Тони Филипов, д-р // Площад „Слвейков“, 1 февруари 2021. Посетен на 5 февруари 2021 г.
- ↑ Стефан Стамболов в спомени на съвременници. // Издателство Изток-Запад. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Явлението Тони Филипов, д-р // Списание „Култура“. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ д-р Тони Филипов. Из делниците на един луд (18 – 22 януари) // 24.1.2021. Посетен на 2.2.2021.
- ↑ Офнюз
- ↑ Почина журналистът Стойко Тонев, известен като „лудия“ д-р Тони Филипов, „24 часа“
- ↑ Годишните награди на омбудсмана на републиката Гиньо Ганев за журналистически принос // Омбудсман България. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Годишни награди на портал култура 2018 // Фондация „Комунитас". Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Фондация „Радостина Константинова“ // Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Сбогом, учителю! // Офнюз.бг. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Явлението Тони Филипов, д-р // Списание „Култура“. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Загубихме приятел, съмишленик и колега. // Фондация „Радостина Константинова“. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Почина журналистът Стойко Тонев–Тони Филипов, д-р // в. Дневник. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ Почина големият Стойко Тонев // Медиапул. Посетен на 21 февруари 2021.
- ↑ IN MEMORIAM // Прас-прес. Посетен на 21 февруари 2021.