Минчо Семов
Минчо Семов | |
български политолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Политология |
Работил в | ВИИ „К. Маркс“ Софийски университет |
Политика | |
Партия | БКП |
Депутат | |
IX НС |
Минчо Семов Генчев е български политолог, основател на академичната политология в България, заслужил деятел на науката. В периода 1986 – 1989 г. е ректор на Софийския университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 юли 1935 г. в с. Тодорчета, Габровски окръг. Средното си образование завършва в Априловската гимназия в Габрово (1948 – 1953). През 1958 г. се дипломира по специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Специализира в Москва. Бил е секретар на Окръжния комитет на ДКМС в Габрово. В периода 1963 – 1967 г. е заместник главен редактор на сп. „Младеж“. Минчо Семов е основател и пръв ръководител на Центъра за социологически изследвания на младежта (1968), което създава традициите на емпиричния социологически анализ в България.
През 1973 г. става доктор по икономическа социология с дисертационния труд „Потенциалната миграция на селската младеж“. Доцент е във ВИИ „К. Маркс“. През 1976 г. защитава дисертацията „Пропагандата в системата на обществения живот“ и получава научната степен доктор на философските науки. От 1977 до 1985 г. е политически сътрудник в апарата на ЦК на БКП, както и старши съветник в Държавния съвет на Народна република България.[1]
От 1978 г. до края на живота си Минчо Семов свързва преподавателската, научната и изследователската си дейност със Софийския университет. От 1981 г. е професор. В периода 1986 – 1989 г. е ректор на Софийския университет.
В Софийския университет чете курсовете Теория на политиката, Политическа социология, Политология – за студенти от специалностите „Политология“, „Социология“ и „Международни отношения“.
Приносът на Минчо Семов за институционалното и научно изграждане и утвърждаване на политологията като университетска наука в България е всеобщо признат. Отначало той създава и ръководи Лабораторията за изследване на политическия живот на българина в Софийския университет (1981). Тя е първото аналитично звено, изцяло посветено на систематичните политически изследвания в България. Проф. Семов е инициатор за създаването на специалността „Политология“ в Софийския университет (1985 – 1986) – първата академична институционализация на тази наука в България. Така България и Полша са единствените страни от Източния блок преди промените от 1989 г., в които се изгражда политологията като наука, съществуваща в академиите като алтернатива на т.нар. „идеологически дисциплини“. Проф. Семов е и пръв ръководител на създадената с негови усилия катедра в областта на политологията „Теория на политиката“ в Софийския университет (преименувана „Политология“ през 2002 г.). В този период се изследва и адаптира чуждестранният опит в преподаването на политологическите дисциплини, създават се първите научни кадри в новата област, фиксират се учебни планове, отношения с други науки и научни центрове и пр.
Семов е съосновател и първи заместник-председател на Българската асоциация за политически науки.
Умира на 31 май 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Отличен е с Орден „Народна република България“ II ст., Орден „Кирил и Методий“ I ст. и други отличия.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Проф. Минчо Семов е автор на 14 монографии, сред които са основополагащите трудове:
- Политиката – теория и история, моногр., София, Партиздат, 1984
- Великите сили и българската национална драма, изследване, София, Интерпрес'67, 1991, 2 изд. 2001
- Политология, изследване, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993
- Победителят проси мир: Балканските войни 1912 – 1913, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995
- Обречени победи: България в Първата световна война, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1998
- Теория на политиката, София, Софи-Р, 2000
- Голгота и възкресение: бележки в черно и червено за турското робство и Българското възраждане, София, Софи-Р, 2003
- „Пламъци от пепелта“, встъпителен анализ към първата част на изследването Българските градове през Възраждането, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2004
- Българските градове през Възраждането: историческо, социологическо и политологическо изследване, състав. Иванка Янкова и др.; науч. ред. М. Семов и др., София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2004
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна литература, свързана с Минчо Семов, в Google Наука
- Произведения на Минчо Семов в Моята библиотека
- От и за Минчо Семов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
- Български политолози
- Възпитаници на Априловската гимназия
- Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в УНСС
- Ректори на Софийския университет
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Заслужили деятели на науката
- Кандидат-членове на ЦК на БКП
- Родени в област Габрово
- Погребани в Централните софийски гробища