Стефан Орешков
| Стефан Орешков | |
| български революционер | |
| Роден |
1846 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Псевдоним | Шипкалийчето |
Стефан Дянков Орешков, Шипкалийчето, Шипчанчето[1] е български хайдутин, четник в четите на Филип Тотю войвода и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Орешков е родом от село Шипка[1] или град Казанлък.[2] Поради тежките условия на живот в родния му край минава във Влашко и живее с хъшовете. Участва в похода на четата на Филип Тотю от 1867 г. и е един от малцината оцелели след тежките сражения на тази чета. На следващата година минава от Сърбия във Влашко и влиза в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като участва във всичките ѝ сражения, но е предаден от братовчед си, заловен в с. Шипка на 17 юли 1868 година и обесен в Казанлък заедно с Христо Янъков на тогавашния казанлъшки площад „Кюл боклук“.[3]
До трагичната гибел на хайдутина се стига поради саможертвата, която той прави, за да спаси живота на по-младия от него шипкалия Христо Патрев, като пред съда поема цялата отговорност върху себе си. Поетът Кънчо Стоянов пише:[3]
| „ | Орешков вдигнал утомлена глава, изгледал насъбралите се хора и се обърнал към турците: С моето обесване няма да се свършат българите. И запомнете думите ми добре: вашето царство подир пет-десет години ще падне и ние ще бъдем свободни. | “ |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]След реставрация в град Казанлък близо до мястото, където се е намирало бесилото, пред хотел „Казанлък“ има малка паметна плоча от признателните казанлъчани с текст: „В памет на Хаджидимитровите четници Христо Милев (Янака) от Казанлък и Стефан Дянков Орешков от Шипка, загинали през 1868 година и падналите опълченци. От признателните граждани на Казанлък, 2005 година“.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Четници при Х. Димитър и Ст. Караджа - 1868 // bulrod.blogspot.com. Посетен на 9 януари 2023.
- ↑ а б Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 143.
- ↑ а б Драганова, Антония. Четниците Орешков и Янъков увиснали на бесилото, докато еснафът си пиел кафето отсреща // presstv.bg, 21 юни 2022. Посетен на 9 януари 2023.
- ↑ Бобева, Деляна. Коли паркират върху надгробни плочи, памет за герои под дива слива // zakazanlak.bg, 30 март 2016. Посетен на 9 януари 2023.
