Стефан Николов – Заралията
Стефан Николов | |
български революционер | |
Роден |
1850 г.
|
---|---|
Починал |
Русе, Османска империя |
Въоръжена борба | |
Участник в | Чета на Таньо войвода |
Активна дейност | 17 – 19 май 1876 г. |
Прякор | Заралията |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg/250px-%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg)
Стефан Николов, наричан Заралията, е български революционер в Четата на Таньо войвода през 1876 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1850 г. в Хайнито, но по свой избор твърди, че е от Сливен. Останал рано сирак, той изучава абаджийство в Стара Загора и в Цариград и открива своя абаджийница в родното си село. Синът на бея обаче посегнал на Стефановата сестра и Заралията го убива през 1870. Това го принуждава да стане хайдутин в дружината на съселянина си дядо Никола Вираноолу в Лудогорието и Тузлука до 1872 г. Заловен е и е осъден на 15 години затвор в Русчук.
В началото на февруари 1876 г. Стефан Николов успява да избяга и отива в Турну Мъгуреле при сестра си. Тя шие знамето на Таньовата чета, а Стефан се сближава с войводата Таньо Стоянов. Когато комитите се прехвърлят в Олтеница, Стефан придружава каруцата с оръжието. След преминаването в Българско, Стефан е пътен водач на четата и неин куриер до 19 май 1876 г. На тази дата той е пратен за свръзка в Побит камък, но е разпознат от негов затворнически надзирател и е заловен. Откаран е в Разград, а след това в Русчук, където е осъден на смърт. Обесен е в същия ден следобед. Според свидетелите на екзекуцията въжето три пъти се къса и тълпата призовава за милост, но палачите в крайна сметка обесват революционера.[1][2].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|