Роден в Сухиндол, Търновски санджак, Руси Мирчев е грамотен и деен член на читалището в селото. Патриотично-революционни идеи черпи от учителя си Васил Неделчев. През лятото на 1875 Руси Мирчев заминава като градинар в Галац, където общува с Христо Ботев. Зимата на същата година Руси изкарва при племенничките си Еленка и Ванка Мирчеви в Олтеница. Там той се включва в четата на Таньо войвода, с която навлиза в българките земи. След разбиването на четата Руси Мирчев и Васил Михилски се отправят на запад и отново достигат Сухиндол. Близо два месеца се крият из горите, докато на 22 юли 1876 г. са забелязани и оградени от потеря[1]. В завързалата се престрелка между селата Калакастрово и Бяла река Русан пада убит[2].
