Стефан Йосифов

Стефан Йосифов
български генерал
Роден	Казанлък, Република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-майор

Стефан Йосифов Йосифов е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), дружинен командир в 41^-ви пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 32^-ри пехотен загорски полк (1915 – 1917) и на 3^-та бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Йосифов е роден на 10 март 1864 г. в Казанлък. На 3 септември 1883 г. постъпва на военна служба, а на 30 август 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик зачислен в пехотата. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), през 1887 е произведен в чин поручик, а през 1890 в чин капитан. Служи в 10^-и пехотен родопски полк и 3^-ти пехотен бдински полк. През 1900 г. служи като командир на рота от 4^-ти резервен полк, на 2 май 1901 е произведен в чин майор, а на 18 май 1906 г. в чин подполковник. През 1909 г. е помощник-командир на 11^-и пехотен сливенски полк. Като подполковник е началник на 36^-о полково военно окръжие.

Подполковник Йосифов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като дружинен командир в 41^-ви пехотен полк. На 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник, а през януари 1915 г. е назначен за помощник-командир на 6^-и пехотен търновски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йосифов командва първоначално 32^-ри пехотен загорски полк (1915 – 1917), като за тази служба през 1917 г. „за бойни отличия през войната“ съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, след което е назначен за командир на 3^-та бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия, като за тази служба през 1921 г. „за бойни отличия през войната“ съгласно заповед № 255 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен с военно отличие. На 31 октомври 1918 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

Умира на 26 май 1926 г. и е погребан в централните софийски гробища.

Генерал-майор Стефан Йосифов е женен и има 2 деца. Негов по-голям брат е подполковник Хараламби Йосифов (р. 1858), а по-малък – генерал-майор Димитър Йосифов (р. 1865).

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (2 май 1901)
• Подполковник (18 май 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор (31 октомври 1918)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1885)

Награди

• Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“, III степен с военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на военна лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 53.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.