Димитър Йосифов (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Йосифов.

---

Димитър Йосифов
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	Казанлък, Република България

Димитър Йосифов Йосифов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 34^-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2^-ра бригада от 10^-а пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Димитър Йосифов е роден на 19 октомври 1865 г. в Казанлък. На 15 септември 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Ученическия легион. След края на войната през 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 65^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерните войски. Служи в Пионерния полк и в Интендантството. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е офицер за особени поръчки при Военното министерство. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. е командир на дружина от 30^-и пехотен шейновски полк. През януари 1911 г. е назначен за командир на дружина от 34^-ти пехотен троянски полк, а на 15 декември 1911 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Йосифов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като продължава да командва дружина от 34^-ти пехотен троянски полк. На 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йосифов командва 2^-ра бригада от 10^-а пехотна беломорска дивизия, като за тази служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.

На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Уволнен е от военна служба през 1949 година.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1906)
• Подполковник (15 декември 1911)
• Полковник (2 август 1915)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 53.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.