Стефан Илиев (полковник)

Стефан Илиев
	Стефан Илиев
български офицер
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	29 юни 1869 г. (стар стил) Видин, Османска империя
Дата и място на смърт	26 март 1917 г. (47 г.) Братин дол, Република Македония
Погребан	Благовещение Богородично, Прилеп, Република Северна Македония

Тази статия е за българския полковник. За други личности вижте Стефан Илиев.

Стефан Илиев Илиев е български военен деец, полковник, командир на 15^-и пехотен ломски полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Илиев е роден на 29 юни 1869 година в град Видин, тогава в Османската империя. През 1887 г. завършва Скобелевската реална гимназия в града (сега СОУ „Цар Симеон Велики“). Същата година постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. На 18 май 1889 г. завършва Военното Училище с първоразряден успех и е произведен в чин подпоручик. Воинският му път започва в 3-ти пехотен бдински полк като взводен командир, адютант на командира на 2-ра дружина, адютант на полка. През 1895 – 1896 г. поручик Илиев завършва офицерските курсове във Военното Училище и е назначен за помощник-ротен командир на 7-а рота от 3-ти пех. полк, а от 1899 г. капитан Илиев е командир на 2-ра рота от 12-и Резервен полк. От края на 1901 г. е адютант на 2 бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. През 1903 г. кап. Илиев е командирован в Будапеща по служба. През 1904 г. го прикомандироват към 1-ва пехотна софийска дивизия за ротен командир в учебната подофицерска дружина. След завършване на курса на тази дружина кап. Илиев се завръща в полка като командир на 1 дружина. През 1905 – 1906 г. завършва щаб офицерския курс, а от 1907 г. е старши адютант на 1/6 бригада. В края на 1909 г. той е вече командир на 2-ра дружина от 15-и пехотен ломски полк в Белоградчик.

Балкански войни (1912 – 1913)

В началото на Балканската война е командир на 4-та дружина на 15-и пехотен ломски полк с чин майор. Участва в сраженията при Люлебургас, Тюрк-бей, Татаркьой, Умурча, Чаталджа, край селата Езадин, Ялос, Кули Бургас, Долна махала, Будинарци и Умлена, при височината Хисар, върховете Беяз-тепе и Руен, при езерото Дусердус, Дойранското езеро, реките Вардар и Куглу дере. След Междусъюзническата война е началник на 15-о полково военно окръжие във Видин. Съгласно заповед № 132 по Действащата армия от 1913 г. е награден с Орден „За заслуга“ на военна лента.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

На 28 февруари 1916 година подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и пехотен Ломски полк. Участва в боевете при Стойково бърдо, Планиница, Буково, Върбовец, в Чеганската операция при селата Чеган, Арменово и Лажец. Загива геройски начело на контраатака на 26 март 1917 година в битката за връх Червена стена край град Битоля. Погребан е с военни почести в двора на църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп.^[2] На 1 април 1917 година за бойно отличие посмъртно е повишен в чин полковник.^[3] През същата година със заповед №679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас^[4], а през 1921 г. съгласно заповед №355 по Министерството на войната е награден посмъртно с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.^[5]

През 1924 година е учредено Белоградчишкото благотворително подофицерско дружество „Полковник Стефан Илиев“^[6]. В негова памет е построена чешма паметник в Пелистер през 1917 година от войниците му.

Военни звания

Подпоручик (18 май 1889)
Поручик (2 август 1892)
Капитан (1899)
Майор (1910)
Подполковник (4 февруари 1914)
Полковник (16 март 1917)

Заемани длъжности

Командир на взвод от 3^-ти пехотен бдински полк (18 май 1889 – август 1889)
Адютант на 2^-ра дружина от 3^-ти пехотен бдински полк (август 1889 – 1892)
Адютант на 3^-ти пехотен бдински полк (1892 – 1 февруари 1895)
Помощник-командир на 7^-а рота от 3^-ти пехотен бдински полк (1898 – 1899)
Командир на 2^-ра рота от 12-и пехотен резервен полк (1899 – октомври 1901)
Адютант на 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия (октомври 1901 – 1904)
Командир на 1^-ва рота от 3^-ти пехотен бдински полк (1904 – 1 юни 1904)
Старши адютант на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия (1907 – 1909)
Командир на 2^-ра дружина от 15^-и пехотен ломски полк (1909 – януари 1912)
Командир на 4^-та дружина от 15^-и пехотен ломски полк (1912 – 22 септември 1913)
Домакин на 15^-и пехотен ломски полк (22 септември 1913 – февруари 1914)
Началник на 15^-о полково военно окръжие (февруари 1914 – 29 октомври 1915)
Командир на 4^-та дружина от 15^-и пехотен ломски полк (29 октомври 1915 – 19 февруари 1916)
Командир на 15^-и пехотен ломски полк (28 февруари 1916 – 26 март 1917†)^[7]

Награди

Орден „За заслуга“ (1899)
Княжеский орден „Св. Александър“ VI степен (1899)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1909)
Медал „XX години служба“ (1909)
Медал „За независимостта на България“ (1910)
Военен орден „За храброст“ IV степен (1913)
Княжеский орден „Св. Александър“ V степен (1913)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военна лента (1913)
Орден „За заслуга“ на военна лента (1913)
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1921)
Германски орден „Железен кръст“ II степен, II клас
Турски орден „Железен полумесец“^[8]^[9]^[10]^[11]

Бележки

↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 3 (Списък на офицерите, лекарите и чиновниците от Действащата Армия, които се награждават с ордени за военни отличия през настоящата война в Турция Зап. №132 по ДА от 1913 г.)
↑ ДВИА, Ф.23, о.2, а.е.370, л.253-та [приложено към служ.писмо 686/27 януари 1919 г. от Началника на Щаба на Българската армия до ген. Кретиен, Началник на Съглашенските войски в България]
↑ ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.425, л.124[Височайша заповед № 17/1.4.1917 г.]
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 176 – 177
↑ Полковник Стефан Илиев – Един забравен герой, в. Видин, бр. 83, 22 – 25 ноември 2012 г., стр.5
↑ Заповед №76/ 28.02.1916 г. по 15 пех. полк (ДВИА, ф.77, оп.1, а.е.188, л.76)
↑ ДВИА, Ф.1, оп.4, а.е.2, л.177,84 [Списък на наградени офицери за бойни отличия и заслуги през втория период на войната 1915 – 1918 г.-МЗ 355/14.9.1921 г.]
↑ ДВИА, Ф.7, оп.1, а.е.77, л.58 [Списък на офицерите от армията към 15 януари 1915 г.]
↑ ДВИА, [„ Списък на наградените лица от Княжески български ордени от 1879 до 22 септември 1908 г.“ – от Канцелария на българските ордени]
↑ ДВИА, [„ Списък на офицерите, наградени от Н.В. Царя за войните 1912 – 1913 г.“; Приложение на заповедта по Военното Ведомство № 81 от 1916 г.]

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 40.

[1] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 3 (Списък на офицерите, лекарите и чиновниците от Действащата Армия, които се награждават с ордени за военни отличия през настоящата война в Турция Зап. №132 по ДА от 1913 г.)

[2] ДВИА, Ф.23, о.2, а.е.370, л.253-та [приложено към служ.писмо 686/27 януари 1919 г. от Началника на Щаба на Българската армия до ген. Кретиен, Началник на Съглашенските войски в България]

[3] ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.425, л.124[Височайша заповед № 17/1.4.1917 г.]

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121

[5] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 176 – 177

[6] Полковник Стефан Илиев – Един забравен герой, в. Видин, бр. 83, 22 – 25 ноември 2012 г., стр.5

[7] Заповед №76/ 28.02.1916 г. по 15 пех. полк (ДВИА, ф.77, оп.1, а.е.188, л.76)

[8] ДВИА, Ф.1, оп.4, а.е.2, л.177,84 [Списък на наградени офицери за бойни отличия и заслуги през втория период на войната 1915 – 1918 г.-МЗ 355/14.9.1921 г.]

[9] ДВИА, Ф.7, оп.1, а.е.77, л.58 [Списък на офицерите от армията към 15 януари 1915 г.]

[10] ДВИА, [„ Списък на наградените лица от Княжески български ордени от 1879 до 22 септември 1908 г.“ – от Канцелария на българските ордени]

[11] ДВИА, [„ Списък на офицерите, наградени от Н.В. Царя за войните 1912 – 1913 г.“; Приложение на заповедта по Военното Ведомство № 81 от 1916 г.]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]