Стефан Воислав
Облик
Стефан Воислав | |
княз на Дукля | |
Илюстрация от XIX век | |
Управление | 1018-1043 г. |
---|---|
Наследил | Драгимир |
Наследник | Михаил |
Лични данни | |
Роден | около 990 г.
|
Починал | 1043 г.
|
Семейство | |
Династия | Воиславлевичи |
Баща | Драгимир |
Майка | дъщеря на жупана на Стара Рашка – Лютомир |
Бракове | ? Неда |
Потомци | Гойслав, Михаил, Саганек, Радослав, Предимир |
Стефан Воислав в Общомедия |
Стефан Воислав (на сръбски: Stefan Vojislav) е княз на Дукля, управлявал самостоятелно през 1040-1043 година, основоположник на династията Воиславлевичи.
Той е син на Драгимир и след неговата смърт през 1018 година управлява областта или части от нея под върховенството на Източната Римска империя. След поредица от бунтове през 30-те години, през 1040 година се възползва от Въстанието на Петър Делян и извоюва самостоятелността на Дукля.
Генеалогия
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Войслав (управление 1042—1050) |
|||||||||||||
Гоислав | Михаил (управление 1052-1081) |
Саганек | Радослав | Предимир | |||||||||
Владимир велик жупан |
Константин Бодин (управление 1081-1101) |
Доброслав II (управление 1101-1102) |
Бранислав | Кочапар (управление 1102) | |||||||||
Владимир (управление 1102-1115) |
Михаил (претендент – 1101 г.) |
Георги Бодин (управление 1115-1118 и 1125-1131) |
Грубеш (управление 1118-1125) |
Драгин | Градин Бранислав (управление 1131-1142) |
||||||||
Михаил (княз на Хум) |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Sima Ćirković: Stefan Vojislav. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 8, LexMA-Verlag, München 1997, ISBN 3-89659-908-9, Sp. 85.
- Paul Stephenson: Byzantium′s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans 900–1204. Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77017-3, S. 133−135. (PDF)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Voislav Stefan Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine., Prosopography of the Byzantine World
- Serbian Unity Congress - Rulers of the Land
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski