Направо към съдържанието

Михаил (Дукля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил.

Михаил
княз и крал на Дукля
Управление1072 – 1081
Коронация1077
НаследилСтефан Войслав
НаследникКонстантин Бодин
Лични данни
Роден
Починал
1081
Погребан вдвора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище)
Други титлипротоспатарий
Семейство
ДинастияВоиславлевичи
БащаСтефан Воислав
МайкаНеда
Бракове
Елена
ПотомциВладимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Константин Бодин; Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор
Михаил в Общомедия

Михаил[1][2][3][4][5][6][7] или Михаило Воиславлевич[8] (на сръбски: Михаило Војислављевић) е сръбски средновековен владетел, княз (1052 – 1077 г.) и крал (1077 – 1081 г.) на Дукля от династията Воиславлевичи. Син е на Стефан Воислав. Титлата, дадена му от папата, има значението на крал на славяните, но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.[9]

Майка на Михаил е Неда, племенничка на цар Самуил. По тази причина Георги Войтех го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание легитимност в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта.[10]

Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на Иван Владимир и Теодора Косара – негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.[11]

Владенията на внука на царския зет

[редактиране | редактиране на кода]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля.[12]

Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното Арменско кралство Киликия, където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите.[13]

  1. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма. 2005, с.125 – 127.
  2. Божилов, Ив. Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия – Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403 – 404.
  3. Оболенски, Д. Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453, С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.
  4. Документи и материали за историята на българския народ, С., Издателство на БАН. 1969, с. 39 – 41.
  5. Иречек, К. История на българите, С., Наука и изкуство, 1978, с.242 – 243.
  6. Острогорски, Г. История на византийската държава, С., Прозорец, 1996, с.447 – 448.
  7. Stephenson, P., Balkan borderlands (1018 – 1204) – Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500 – 1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.
  8. Fleming, Thomas. Montenegro: The Divided Land. Chronicles Press, 2002. ISBN 9780961936495. p. 30. (на английски)
  9. Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54 – 55.
  10. Златарски, II: 138, 141
  11. Тибор Живковић, „Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“, Београд 2006. ISBN 86-17-13754-1
  12. Файн, Джон. John Fine, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3.
  13. Станое Станоевич, „Историја српскога народа“ (треће издање, репринт издања из 1926) Београд 1989. ISBN 86-83639-01-0
Стефан Воислав сръбски велик жупан (1052 – /1081) Константин Бодин