Стефан Великотърновски

Стефан
български духовник
Роден	13 октомври 1907 г. (стар стил) Кара Хюсеин, Княжество България
Починал	10 ноември 1995 г. Велико Търново, Република България
Религия	православие
Учил във	Вроцлавски университет

Стефан е висш български православен духовник, великотърновски митрополит на Българската православна църква от 1962 до 1992 година.

Биография

Роден е със светското име Стайко Петров Стайков на 13 октомври (26 октомври нов стил) 1907 г. във варненското село Кара Хюсеин, България, като седмо дете в бедно семейство. Баща му е земеделец и абаджия, но също така пее и в църквата „Света Троица“. Начално образование Стайко получава в Кара Хюсеин (сега Чернево), а прогимназиално – в Козлуджа (дн. Суворово). През есента на 1921 година постъпва в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 г. През септември 1927 г. става певец в църквата „Свети Архангел Михаил“ във Варна.

През есента на 1928 г. постъпва в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, който завършва в 1932 г. От 1932 до 1938 г. е писар и проповедник във Варненско-Преславската митрополия и пее във варненския хор „Морски звуци“ с диригент свещеник Христо Михайлов, брат на доц. Апостол Михайлов.

На 4 януари 1935 г. във варненската катедрала „Успение Богородично“ митрополит Симеон Варненски и Преславски го замонашва под името Стефан, а на 5 януари в същия храм го ръкополага и в йеродяконски чин. В края на 1935 г. йеродякон Стефан организира и ръководи църковно-певчески курс при манастира „Св. св. Кирил и Методий“ в Преслав. След ходатайство на професор Петър Ников, племенник на владиката Симеон, е изпратен от ноември 1937 до септември 1938 година на богословска и езикова специализация във Фрайбург, Германия.

След завръщането си, на 19 декември 1938 г. във варненския храм „Свети Николай“ е ръкоположен за йеромонах от митрополит Йосиф Варненски и Преславски и до началото на 1939 г. е финансов ревизор при митрополията. В учебната 1939/1940 година йеромонах Стефан е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария, а през септември 1940 г. отново заминава за Германия, за да следва в Юридическия факултет на Бреслауския университет (т. е. гр. Вроцлав, днес в Полша). През 1944 г. защитава докторат по право „Църквата и държавата в България“, публикувана в България в 2011 г.

На 2 август 1944 година е назначен за епархийски проповедник в Пловдивската епархия, а на 7 януари 1946 година по решение на Светия синод е получава офикията архимандрит от митрополит Кирил Пловдивски. От 16 юни 1947 година до април 1950 година архимандрит Стефан е протосингел на Пловдивската митрополия.

По предложение на митрополит Кирил Пловдивски на 2 април 1950 г. в катедралата „Свети Александър Невски“ в София архимандрит Стефан е ръкоположен за главиницки епископ и е назначен за викарий на пловдивския митрополит. В 1953 – 1962 г. епископ Стефан Главиницки на практика управлява епархията, тъй като митрополит Кирил е вече и патриарх и пребивава в София.

На 21 януари 1962 г. епископ Стефан Главиницки е избран, а на 28 януари 1962 г. е и канонически утвърден за търновски митрополит. Като митрополит в Търново се опитва да запази имотите на Църквата от посегателствата на комунистическите власти. С усилията му, независимо от съпротивата на властите, са ремонтирани храмове на епархията, а в някои манастири се строят нови сгради.

Награден е с ордена на Българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, както и с този на Руската православна църква „Свети Владимир“ II степен. Патриарх Николай VI Александрийски му връчва грамота и честния „Кръст на св. апостол и евангелист Марк“ I степен.

От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здраве, митрополит Стефан е освободен от административни задължения и живее в покой в митрополитския си дом.

През 1992 г. митрополит Стефан Великотърновски е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 г. заедно с митрополитите Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Пимен Неврокопски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български през 1971 г. Митрополитите заявяват, че смятат избора на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така нареченият Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на Църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 г. Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.

В март и май 1995 г. разколникът Стефан Великотърновски се разкайва и написва две покайни писма до патриарх Максим Български и Синода, с които желае да бъде опростен и е приет отново в лоното на Църквата като бивш великотърновски митрополит.

Умира на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново. Опелото му е извършено на 12 ноември от патриарх Максим Български и членовете на Синода в катедралата „Рождество Богородично“. Погребан е в притвора на храма „Свети Николай“ в Арбанаси.

Бележки

Климент	→	главиницки епископ (2 април 1950 – 21 януари 1962)	→	Стефан
Софроний	→	великотърновски митрополит (21 януари 1962 – 27 януари 1992)	→	Григорий