Станислав Пигон

Станислав Пигон Stanisław Pigoń
полски литературовед
Фотография на Станислав Пигон в тържествено академично облекло, с инсигнии на властта
Роден	27 септември 1885 г. Комборня, Австро-Унгария
Починал	18 декември 1968 г. Краков, Полша
Погребан	Краков, Полша
Учил в	Ягелонски университет
Работил	литературен историк, университетски преподавател
Научна дейност
Област	история на литературата
Учил при	Игнаци Хшановски, Станислав Виндакевич
Работил в	Познански университет, Вилнюски университет, Ягелонски университет
Видни студенти	Карол Войтила, Кристина Писаркова, Чеслав Згожелски, Ирена Славинска, Тадеуш Улевич, Чеслав Клак, Ян Сафаревич
Награди
Титла	професор
Членува в	Полска академия на знанията, Полска академия на науките
Семейство
Баща	Ян Пигон
Майка	Катажина Римаж
Съпруга	Хелена Дульовска
Деца	Кшищоф Пигон
Станислав Пигон в Общомедия

Станѝслав Пѝгон (на полски: Stanisław Pigoń) полски литературовед, литературен историк, полонист, издател, професор и ректор (1927 – 1928) на Вилнюския университет, от 1931 година професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, затворник в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ (1939 – 1940). Научните му интереси са областта на полската литература от периода на романтизма и Млада Полша.

За заслугите си към полската наука е удостоен с Командорски кръст на ордена на Възраждане на Полша.

Трудове

• Do podstaw wychowania narodowego (1917)
• Z epoki Mickiewicza (1922)
• „Pan Tadeusz“. Wzrost, wielkość i sława (1934)
• Na wyżynach romantyzmu (1936)
• Zarys nowszej literatury ludowej (1946)
• Z Komborni w świat: wspomnienia młodości 1946
• Wśród twórców (1947)
• W pracowni Aleksandra Fredry (1956)
• Władysław Orkan: twórca i dzieło (1958)
• Drzewiej i wczoraj (1966)
• Wspominki z obozu w Sachsenhausen 1939 – 1940 (1966)
• Z przędziwa pamięci (1968)