Средностепенна стойност
Средностепенна стойност (СС) или средностепенно е вид средна стойност на набор от числа в математиката, която се получава чрез повдигане на всички числа на степен , намиране на средноаритметичната стойност на тези -ти степени и взимане на -ия корен от тази средна стойност. Тя обобщава средните стойности, известни от питагорейците като архимедови средни: аритметична, геометрична, квадратична и хармонична, чрез въвеждане на параметъра . Затова в чуждоезичната литература се нарича още средно обобщено и генерализирано средно. Във връзка с неравенствата на Хьолдер и Минковски средностепенното също има имената средно на Хьолдер (Ото Хьолдер, 1859 – 1937) и средно на Минковски (Херман Минковски, 1864 – 1909).
Обозначава се с различни символи: и др.
Средностепенното е частен случай на средното квазиаритметично, известно още като „средно на Колмогоров“ (на руски: среднее Колмогорова).
Разновидност на средностепенното е претегленото средностепенно.
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Ако е набор от положителни реални числа и е ненулево реално число, тогава средностепенната стойност с показател на набора от числа е: [1][2]
Ако числата от набора са умножени с поредица от положителни тегла , се дефинира понятието средностепенно претеглено:
Частни случаи
[редактиране | редактиране на кода]
Средностепенните стойности за и имат свои собствени имена: [3]
- се нарича средно аритметично;
(с други думи: средноаритметичното на числа е тяхната сума, разделена на )
(с други думи: средното геометрично на числа е -ия корен от произведението на тези числа)
- се нарича средно хармонично.
(с други думи: средната хармонична стойност на числата е реципрочната на средната аритметична на техните реципрочни стойности)
- се нарича средноквадратично, известно също със съкращението RMS (на английски: Root mean square).
В статистическата практика се използват и средностепенни от трети и по-високи редове. Най-често срещаните от тях са средните кубични и средните биквадратични стойности:
- се нарича среднокубично
- се нарича среднобиквадратично
Минималното и максималното число от набор от положителни числа се изразяват като средните степени и на тези числа:
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]За редицата от положителни реални числа са валидни следните свойства: [4]
- Всяко средностепенно винаги се намира между най-малката и най-голямата стойност на :
- .
- Всяка средностепенна стойност е симетрична функция на своите аргументи; пермутирането на аргументите на средностепенното не променя неговата стойност:
- , където е пермутационен оператор.
- Като повечето средства, средностепенната стойност е хомогенна функция на своите аргументи . Тоест, ако е положително реално число, тогава средностепенна стойност с показател на числата е равна на пъти средностепенното на числата :
- Подобно на квазиаритметичните средни стойности, изчисляването на средностепенната стойност може да бъде разделено на изчисления на еднакви по размер подблокове. Това позволява използването на алгоритъм „разделяй и владей“ за изчисляване на средните стойности, когато е желателно:
.
Обобщено неравенство на средните
[редактиране | редактиране на кода]Като цяло, ако , тогава
и двете средни са равни тогава и само тогава ако x1 = x2 = ... = xn.
Неравенството е вярно за реални стойности на и , както и за положителни и отрицателни стойности за безкрайност. То следва от факта, че за всички реални ,
което може да се докаже с помощта на неравенството на Йенсен.
По-специално, за в {−1, 0, 1}, средностепенното предполага неравенството на Питагоровите средни (на украински: Піфагорові середні), както и неравенството на средните аритметични и геометрични:
- , , или
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ P. S. Bullen: Handbook of Means and Their Inequalities. Dordrecht, Netherlands: Kluwer, 2003, pp. 175 – 177 ((en))
- ↑ de Carvalho, Miguel. Mean, what do you Mean? // The American Statistician 70 (3). 2016. DOI:10.1080/00031305.2016.1148632. p. 764‒776. (на английски)
- ↑ Weisstein Eric – Power Mean, MathWorld, retrieved 2019-08-17. ((en))
- ↑ Sýkora, Stanislav. Mathematical means and averages: basic properties. Т. 3. Stan’s Library: Castano Primo, Italy, 2009. DOI:10.3247/SL3Math09.001. (на английски)
- ↑ Tim Doyle, Lauren Kutler, Robin Miller, and Albert Schueller – Proofs Without Words and Beyond – A Brief History of Proofs Without Words, Whitman College//Roger Nelsen, Mathematics Magazine, 1987.((en))
- ↑ Ако b = BC и a = AC = 2OB + BC = 2r + b, OC = OB + BC = AB/2 + BC = (a–b)/2 + b = (a+b)/2 = AM на a и b и радиусът r = OA = OB = OQ = OG = (a–b)/2. Използвайки теоремата на Питагор за Δ QОC, QC² = QO² + OC²
∴ QM.
От теоремата на Питагор за Δ ОGC, OC² = OG² + GC²
∴ GM.
От подобните триъгълници GHC и OGC, HC/GC = GC/OC
∴ HM.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Generalized mean в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |