Среднобългарска къща
Среднобългарската къща е характерен тип с асиметрична форма къща в Средна гора, северните склонове на Западните Родопи и Средна Стара планина.[1][2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среднобългарският тип къща се среща в Средна гора и района на Стара Загора, Карлово и Казанлък, северните склонове на Западните Родопи и района на Ботевград, Тетевен и Ловеч.[2]
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Този тип къща е двуделна или триделна, подобна на шопската. Огнищното помещение е в средата, а прустът продължава до пред килера. В помещението с огнището има широк незаграден пруст, който е под общия четиристрешен покрив, лежащ на два или повече дървени стълбове. Огнището се намира до разделната откъм стаята стена и е с високо построен навес. Стените са плетени и измазани с глина. При двуетажните, долният етаж се използва за обор и други стопански цели. Стените са измазани, в повечето случаи са избелени с вар или с бяла глина.[2]
Асиметричността се дължи на това, че прустът продължава и пред третото отделение, което се използва за килер, той винаги е с по-малки размери от второто помещение.[2]
При едноетажните къщи е характерно, че имат малка врата на задната стена в помещението с огнището. Разделната стена е зидана с нишата за комина. До нишата се намира огнището, то има кръгла или полукръгла форма. Над него е изграден дъсчен навес. Помещението се осветява чрез вратата, при по-стари къщи чрез нарочен прозорец, представляващ дупка в тавана и потона. Тези къщи имат тавани и глинени подове.[2]
Покривът бива сламен или покрит с каменни плочи. Рано започва използването на керемиди, които служат и за декорация с издатъци в ъглите и по стрехите, билата и върховете на покривите. Коминът се строи като декоративна част от покрива. Има четвъртита форма и бива със затворена или с отворена отгоре форма. Цокълът на къщата се боядисва с охрова, сива или тъмночервена глина. Често около прозорците и вратите се използва цветна боя или глина за тяхното рамкиране.[2]
Този тип къщи имат отворена към двора покрита постройка – отвод, сейвант, сундурма.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Колев, Николай. Българска етнография // promacedonia.org, 1987. Посетен на 22.11.2015.
- ↑ а б в г д е Среднобългарска къща // bgrod.eu. Посетен на 22.11.2015.[неработеща препратка]